— Гарет, момичето е избягало!
— Да, Имоджин, знам. — Той погледна към вратата, без изобщо да се изненада, че сестра му беше узнала за изчезването на Миранда. Тя беше влязла, без да почука, и сега се оглеждаше смаяно в празното помещение.
— Но защо? Защо си е отишла?
Изразът на лицето му беше повече от мрачен.
— Само Бог знае какви са били причините й.
— И Мод ли… Къде е Мод?
— Няма я! — изплака Берта.
— Къде е отишла, за Бога?
— В Дувър или Фолкестон… а може би и в Рамсгейт — отговори замислено Гарет и отново се зачете в писмото на Мод.
— Но защо? — Гласът на Имоджин прозвуча неочаквано пискливо. Явно беше близо до истерията.
— Предлагам да продължим разговора си някъде другаде. — Гарет нямаше сили да изтърпи две истерични жени наведнъж. — Берта, вие оставате тук. Всеки, който попита за лейди Мод, трябва да получи отговор, че е заболяла и трябва да пази леглото. По-късно ще дойда да поговоря с вас.
Той стисна ръката на сестра си и я избута навън. Зелената спалня беше достатъчно близо, за да я изберат за продължението на разговора.
— Влез тук, сестро. — Гарет влезе след нея и грижливо затвори вратата. — Така, сега можем спокойно да обсъдим създалото се положение.
Имоджин замахна с ветрилото си. Видът й беше отчайващо жалък.
— Не разбирам. Защо си толкова спокоен? Мод е изчезнала. Другата също си е отишла. А Анри заяви, че тази сутрин ще подпише годежните договори. Не разбираш ли, че годеницата я няма? — Гласът й отново стана писклив.
— Трябва да призная, че ситуацията е доста сложна — отговори Гарет с тон, който Миранда веднага би разтълкувала правилно, но сестра му не беше в състояние да го стори. Вълнението й нарастваше с всяка секунда.
— Онази я е отвлякла със себе си, нали? Тя е отвела Мод, за да я скрие от нас. Още от самото начало знаех, че планът ти е осъден на провал. Ти нямаш понятие от жените, Гарет. Никога не си ги разбирал. — Имоджин се разхождаше нервно напред-назад. — Защо не ме остави да свърша цялата работа? Защо не ме остави да се справя с Мод по моя начин? — Тя размаха отчаяно ръце.
— Нищо не е загубено, Имоджин — отговори уморено той и седна на леглото. — Мод ще се върне. Тя смята, че Анри е много симпатичен мъж.
— Тя го е видяла? — Имоджин го зяпна недоверчиво, сякаш не беше наред с главата. — Тя е разговаряла с него…
— Да, снощи на бала… и преди това на излета с лодката…
Имоджин беше сразена.
— Значи това е имал предвид Дюфорт. Вчера е била Мод, не другата.
— Точно така — кимна студено Гарет. Лицето на Имоджин пламна от възбуда.
— Тогава всичко е в ред. Не можехме да си пожелаем нищо по-добро, нали? Отървахме се от другата, Мод ще се омъжи за Анри и ние ще станем най-могъщото семейство в страната. Така го бяхме замислили още от самото начало.
— Права си — съгласи се Гарет и стана от леглото. — Всичко стана така, както трябваше да стане.
23
— Готово. — Анри, крал на Франция и Навара удари тежкия си служебен печат върху размекнатия восък на документа. Дебелият пергамент изскърца. Кралят отстъпи крачка назад и се усмихна доволно на граф Харткорт, който също подписа и подпечата документа, като натисна пръстена си с гравиран герб на семейството върху парчето восък — Много добре. Нека изпием по чаша за сключения договор, милорд. — Анри потърка ръце и лицето му засия. Събраните около масата васали удостовериха подписите върху документа, с който се сключваше годежът между лейди Мод д’Албар и краля на Франция и Навара. Според този документ граф Харткорт получаваше херцогството Весле и пост на френски посланик в двора на Елизабет Първа. Тази точка от договора влизаше в сила от деня на брачната церемония.
Гарет наля вино в чаша с две дръжки и я подаде на краля. Анри отпи голяма глътка от своята страна и я върна на графа, който изпълни същата церемония. След това подаде чашата на събраните около масата знатни господа и те поздравиха годеника с радостни викове. Само Анри забеляза, че домакинът му е странно потиснат, усмивката му е скована, а в очите плуват тъмни сенки.
— Какво ви безпокои, Гарет?
Графът поклати лава и се опита да се усмихне.
— Нищо, сир. Това е най-голямата радост в живота ми, да не говорим за честта, която оказвате на семейството ми.
— Вярвам ви — отвърна Анри, но въпреки това остана нащрек. Обяснението не го задоволи. Интересно му беше също откъде се бе появила грозната драскотина на слепоочието на графа. За съжаление учтивостта му забраняваше да прояви любопитство. Той взе ръкавиците си от масата и се плесна по дланта. — Много съжалявам, че лейди Мод е принудена да пази леглото в един толкова важен ден и за двама ни. С удоволствие бих получил целувка от годеницата си, която да подпечата договора. — Той изгледа пронизващо графа. — Надявам се, че не е нещо сериозно?
— Не, сир, в никакъв случай. Мод страда от най-ранно детство от пристъпи на треска. Може би е по- добре да обсъдите този въпрос със сестра ми, която се грижеше всеотдайно за нея през всичките тези години. Уверен съм, че тя ще ви успокои.
Анри вдигна рамене и отново посегна към чашата с вино.
— Знам, че жените често страдат от дребни неразположения. Но ми е крайно неприятно, че това се случи именно днес. За съжаление краят на пребиваването ми в Лондон наближава. — Той изпи виното и когато остави чашата на масата, настроението му беше доста по-добро. — Съфолк ме покани на лов със соколи в Уиндзор. Имах намерение да откажа и да прекарам целия ден с годеницата си, но щом тя трябва да пази леглото, ще приема поканата на херцога. Ще дойдете ли с нас, Харткорт?
— Простете, сир, но важни семейни дела ме задържат в Лондон. Вероятно ще останете в Уиндзор и през нощта?
— Да, Съфолк каза нещо подобно. Обеща ми разкошен банкет. — Анри вдигна рамене. — Съмнявам се, че той познава простите ми потребности. Аз се задоволявам с хляб, сирене и няколко парчета месо. Но ще направя, каквото мога, за да се насладя на разкоша. — Той направи комична гримаса, подаде ръка на Гарет и стисна здраво пръстите му. — До утре, милорд. Надявам се, че при завръщането си ще намеря лейди Мод оздравяла и бодра.
Гарет промърмори някакъв неясен отговор. Беше изпратил най-верните си хора да претърсят крайните квартали на града и да съберат сведения за трупата и двете момичета. Но се съмняваше, че ще ги намерят толкова скоро. Лесно щяха да проследят пътя на трупата, но двете момичета можеха без усилие да изчезнат сред оживеното движение между столицата и пристанищните градове. Но щом узнаеше накъде е потеглила трупата, той щеше да знае и къде ще намери близначките.
Гарет изведе госта си навън и изчака в двора, докато и последният участник в лова мина под високата порта. След като се върна в къщата, той се заключи в частния си кабинет, запали лулата си и си приготви бутилка вино. След това прочете още веднъж годежния договор. Погледът му пламтеше от гордост, докато четеше думите, подпечатали осъществяването на най-голямото, най-съкровеното му желание. Защо тогава не беше изпълнен с тържествуващо задоволство?
Той прочете документа още веднъж, докато пушеше лулата си и отпиваше малки глътки вино. На устните му играеше саркастична усмивка. Всичко се уреди по най-добрия начин, точно както беше казала Имоджин. И след като Миранда си беше отишла и вероятно възнамеряваше да се върне във Франция със семейството си, той вече нямаше защо да се страхува от опасните разкрития на Кип Роситър или лейди Мери. Щом Мод се върне, всичко ще тръгне по мед и масло.
