точно над мястото, където обикновено стоеше мъжът с факлата и който се виждаше едва когато се отстъпят няколко крачки от стената, факлоносецът сигурно е изтичал към падналото на паважа тяло и оттам е имал възможност да види всичко, което става зад прозореца. Когато Хю отново вдигна глава, светлината в покоите на Гуинивър угасна.
Той пожела лека нощ на факлоносеца и се върна в западното крило.
Свещта на перваза на камината беше догоряла. Робин спеше на ниска кушетка пред голямото легло, ала когато бащата влезе, момчето се размърда и се събуди.
— Вие ли сте, сър?
— Да. — Хю се наведе над него и го помилва по косата. — Спи спокойно, момчето ми.
— Къде бяхте? — Робин скръсти ръце под главата си. — Реших да ви чакам, но съм заспал.
— Говорих с Джак и с лейди Малори.
— Аха! А аз търсих какво да подаря на Пен за рождения й ден и вижте какво намерих. — Той седна и извади изпод възглавницата си златнозелена кърпа. — Донесохте ми я от Испания, но си помислих, че няма да имате нищо против… — Той погледна очаквателно баща си.
Хю избухна в кратък смях.
— Напротив, подаръкът е много подходящ. Напълно подхожда на Пен.
— Наистина, цветовете подхождат на очите й — проговори замечтано Робин.
Първата любов, помисли си бащата. И без това не беше лесна, но при дадените обстоятелства беше направо дяволска.
— Значи празненството ти хареса? — попита той, докато събличаше одеждите си и ги окачваше в гардероба.
— Да, само дето Пипа… — Робин извъртя комично очи. Хю отново се засмя.
— Не бях виждал такава бъбривка. Но иначе е прелестна.
— Прекалено много говори. И никога не мисли какво казва. Днес изтърси пред мен, че вторият й баща бил пияно чудовище… Подслушала, когато един от слугите го нарекъл така. Не би трябвало да разказва на всеки как е подслушвала, нито пък да предава толкова необмислени думи — заяви Робин с превъзходството на дванадесетте си години.
— Според мен Пипа не гледа на никого като на чужд човек — отбеляза Хю, докато развързваше връзките на ризата си. — Каза ли кой от несъщите й бащи е бил пияницата?
— Да, лорд Малори. Хвърлял разни неща и крещял. Тя твърди, че всички го мразели. — Робин се прозя и се зави до брадичката. — Колко време ще останем тук?
— Няколко дни.
— Само няколко дни? — Момчето не можа да скрие разочарованието си.
Хю не отговори. Все още не можеше да съобщи на сина си, че лейди Малори и двете й дъщери щяха да тръгнат с тях към Лондон. Първо Гуинивър трябваше да съобщи на децата си и на хората от домакинството. Никой не можеше да каже колко дълго щяха да крият от децата истинските причини за пътуването. Във всеки случай Хю нямаше намерение да прибързва с разкритията.
Той свали чорапите си, хвърли ризата на близкия стол и се пъхна гол в леглото. Хладният бял чаршаф погали кожата му. От седмици не беше спал в истинско легло. Когато затвори очи, образът на Гуинивър се настани в съзнанието му. Какви движения, каква грация и какъв остър ум! Хю буквално чу скърцането на косата й под четката и видя как всеки отделен кичур светеше като бяло злато под светлината на свещите. Видя и трапчинката между гърдите й, меката белота на кожата над ризата, чиито дантели се подаваха над дълбокото деколте на роклята.
Тялото му реагира по начин, който почти беше забравил. Имаше чувството, че чаршафите са напоени с аромата й, стоплени от кожата й. Едва ли не я усещаше до себе си, гъвкавите линии на тялото й, които се будеха за живот под докосванията му.
Тази жена наистина беше магьосница! Бе омагьосала четирима съпрузи. Но той си припомни страха в очите й, когато й каза, че може да бъде осъдена като вещица, страх, който падна върху лицето й и му отне цвета. Внезапно тя бе показала несигурност и под хладната фасада пролича отчаяние и замени бързата враждебност, която бе отговорила на всяка от стрелите му със собствена стрела.
Тя вече знаеше в каква опасност се намира.
Мъжът се обърна на другата страна и се зави презглава. Гуинивър Малори трябваше да изпие горчивата чаша, която сама си беше приготвила.
5.
— Лоша е работата, казвам ви, мастър Кроудър — заговори доверително Тили, докато прецеждаше ечемичената каша. — Какво ли ще ни сторят в Лондон? Ще задават въпроси, ще душат като кучета. Онзи Джак от хората на лорд Хю разпитва момчетата от кухнята за лорд Малори… Какъв човек бил, пфу!
Кроудър преброи сребърните прибори, които бяха извадени за рождения ден на Пен, и ги прибра в големия сандък, където съхраняваха празничните прибори.
— Убеден съм, че ще чуе доста неприятни неща — усмихна се той. — За всички ни е щастие, че лорд Малори се преби.
— Да, но такива неща не се казват високо — обади се от съседното помещение Грийни, който режеше зайци за храна на ловните соколи.
— Какво трябва да означава това? — наежи се Тили и заклати главата си в бяло боне.
— Много добре знаете какво означава, мистрес Тили — намеси се Кроудър и вдигна изпитателно един черпак към светлината. — Четирима мъже за дванадесет години — това е прекалено много. Не изглежда добре.
— Нали не намеквате…
— Разбира се, че не. Всички знаете, че съм служил при бащата на лейди Гуинивър, а после при чичо й… както вие и Грийни. Познавам господарката си, откакто съм я носил на ръце. Тя не е способна да стори зло дори на муха.
— В случай че мухата не се опитва да стори зло на децата й — промърмори Грийни. — Когато лорд Малори се опитваше да вдигне ръка срещу момичетата, тя беше готова да го убие.
— Ако той бе ударил някое от момичетата, аз лично щях да го халосам с най-тежкия тиган по главата — изфуча Тили и с трясък остави тежката тенджера на мивката. — Не беше ли достатъчно лошо онова, което пияното чудовище причиняваше на господарката ми? Като я видех на какво приличаше някоя сутрин, идеше ми да сипя отрова за плъхове в бирата му… стига да можех.
— Кого сте искали да отровите, мистрес Тили? — попита уж небрежно мъжки глас от вратата между склада и кухнята. Джак Стедмън, помощникът на лорд Хю, огледа с усмивка събралите се.
— Това изобщо не ви засяга, добри човече — озъби се Тили и мършавите й бузи пламнаха. — Вие и хората като вас ще направят най-добре да се върнат там, откъдето са дошли, и да оставят на мира почтените люде!
— Вижте, ние сме тук по кралска заповед — подчерта Джак и едрата му фигура изпълни стаята. Спря пред печката, вдигна крак на перваза и огледа приятелски участниците в разговора. — Правим всичко по поръчение на краля.
— Каква работа има кралят с нашата господарка? — поиска да узнае Грийни.
Джак вдигна рамене.
— Не мога да знам. Правя само каквото ми заповядва господарят. А той е много заинтересован от разговори за отрова и други подобни.
— О, я не обръщайте внимание на старата жена, тя не е съвсем наред с главата — намеси се мастър Кроудър. — Мистрес Тили има обичай за бъбри несвързани неща, така ли е, Грийни?
— Прав си — отговори Грийни и напълни голяма купа с кървавия резултат от работата си. — Бедната стара душица често не знае какво говори. — Той намигна на Тили и мина покрай Джак на пък към изхода.
— Обзалагам се, че не е така, мистрес Тили. — Джак се ухили съзаклятнически.
— Ох, умът ми често се обърква — въздъхна Тили и посегна към купата с ечемичена каша. — Пазете се от пътя ми, момко! Господарката ме чака.
