— Нали ти казах, че са дошли затова. — Гуинивър отля малко ечемичена каша от купата в плоска чиния. — Ти просто трябва да им кажеш истината, Тили. — Тя потопи в чинията тънка кърпичка, после покри с нея страните си. Кашичката беше хладна, освежителна и опъваше кожата.
— Добре — промърмори Тили и се наведе още по-ниско над работата си.
— Има ли нещо? — попита Гуинивър, която потупваше с кърпата кожата под очите си, и се обърна към камериерката си. Днес Тили не излъчваше обичайното спокойствие.
Вярната й прислужница поклати глава и промърмори:
— Не знам какво ще правим с тази Пипа…
— Ах, Пипа! — Гуинивър кимна с разбиране. — Превърза ли ръката й?
— Направих компрес с живовляк и го стегнах здраво. Ако знам, че ще има някаква полза, готова съм да изгоря раната й, за да я науча, че трябва да стои далече от кучетата.
— Не вярвам, че би прибягнала до подобна мярка — отговори с усмивка Гуинивър, остави кърпата в чинията, застана пред огледалото и огледа лицето си. Остана с впечатление, че под очите й има торбички, а кожата й е загубила свежестта си. При тези обстоятелства не е чудно, че изглеждам зле, каза си тя.
Изправи се и несъзнателно въздъхна. Имаше само един начин да спаси себе си и момичетата, но той беше толкова отчаян, че можеше да го остави само като последна възможност.
Часовникът на параклиса удари за обяд и Гуинивър се запъти към вратата.
— След обяда имам работа с магистър Хауърд, затова ти ще се погрижиш за Пипа. Накарай я да се упражнява в бродерия. Не й позволявай да лудува, защото ръката й може да се възпали.
— О, ако я накарам да седи мирно, тя ще побеснее — възрази Тили.
— Ти знаеш как да я убедиш — Гуинивър излезе усмихната, но щом вратата се затвори зад гърба й, лицето й отново помрачил. Тили изглеждаше напълно променена и причината не беше само в тревогата й за Пипа, защото тя беше свикнала да не приема твърде трагично дребните произшествия с децата. Дали унинието й имаше нещо общо с Хю и разследването му? Естествено слугите й бяха обезпокоени от нахълтването на непознатите и неоспоримо заплашителното им присъствие. Разследването, което провеждаше лорд Хю, не можеше да не предизвика страх и ужас. В мислите си все още при тревогите си, Гуинивър се усмихна принудено, когато завари Хю и Робин в залата. Робин се поклони със съвършена учтивост, а Хю отстъпи настрана, за да я пропусне да влезе първа в малката трапезария.
— Кърпата, която си подарил на Пен за рождения ден, е наистина чудесна, Робин — похвали го Гуинивър. — Цветовете са толкова ярки.
Робин се изчерви.
— Надявам се да й хареса, мадам.
— Преди няколко минути я видях и тя беше с твоята кърпичка.
Гуинивър отвори вратата към малката семейна трапезария в задния край на голямата зала. Помещението беше овално, с махагонова ламперия и голям еркерен прозорец към градината. Хю вдигна глава към великолепния касетиран таван, чиито отделни полета бяха изрисувани с цветя в наситени, блестящи цветове. Стивън Малори може да е бил чудовище, но явно е бил любител на изкуството — ако украсата не изразяваше вкуса на вдовицата му, което беше по-вероятно.
Той погледна в тесния й, прав гръб, докато тя вървеше пред него с развени кадифени поли. За първи път забеляза прекрасната й шия и изведнъж я видя върху дръвника на палача от Тауър Хил… Видя го да вдига секирата си… Пот изби на челото му и той затвори очи, за да прогони ужасното видение.
Пен и Пипа вече чакаха край столовете си до масата. С тях бяха магистърът, домашният свещеник мастър Грайс и мастър Кроудър, който винаги се хранеше със семейството.
Пен не погледна Робин, но бузките й се обагриха в лека руменина. Тя хвърли страхлив поглед към майка си, склонна да й се довери, но не пред другите. Гуинивър я дари с окуражително кимване, след което позата на Пен стана много по-непринудена.
Пипа размаха превързаната си ръка и оповести важно-важно:
— Я виж какво ми се случи, момче Робин! Едно куче искаше да ме ухапе и татко ти ме заля с вода.
— Имах основателна причина да го сторя — отбеляза сухо Хю. — И явно не ти е навредило. Боли ли те ръката?
Смръщила чело, Пипа прегледа въпросната част от тялото си, сякаш не знаеше отговора.
— Съвсем малко, но според мен е така, защото Тили я е стегнала много здраво.
— Днес следобед ще останеш при Тили и няма да лудуваш — нареди строго Гуинивър, застанала зад резбования стол начело на дългата трапеза. Тя любезно покани Хю да заеме мястото до нея. — А ти, Робин, ще седнеш вляво от Пен. Мастър Грайс, нека изслушаме молитвата.
Според Хю молитвата трая твърде дълго, но от друга страна му даде време да размисли и да стигне до заключението, че съдбата на Гуинивър не беше в неговите ръце. Ако беше виновна за смъртта на Стивън Малори, трябваше да си плати. Законът, който бе използвала за собствените си цели, беше меч с две остриета.
Пен погледна крадешком към Робин, който след безкрайната молитва зае място вляво от нея.
— Още ли сте скарани? — попита заинтересовано Пипа. — И за какво се скарахте?
— То няма нищо общо с теб — скастри я сърдито Пен.
— Точно така — подкрепи я Робин, за да подчертае единството си с Пен. Той погледна съседката си с колеблива усмивка, тя му отговори плахо и подръпна ръкава си, за да привлече вниманието му към ярките цветове на кърпичката, подсилени още повече от влизащите през отворения прозорец слънчеви лъчи.
— Освен това вече всичко е приключено — намеси се предупредително Гуинивър, като видя, че Пипа е отворила устата си да протестира. — Мастър Кроудър, предлагам да отворим бутилка бургундско в чест на нашите гости.
— Съжалявам, но ще откажа виното, милейди — отговори учтиво Хю. — Имам нужда от ясна глава.
Гуинивър си припомни странното поведение на Тили и се обърна изцяло към него. По устните й пробяга усмивка, очите й бяха пълни с подигравка.
— Естествено човек трябва да бъде с ясна глава, когато разпитва кухненски прислужници и слугинчета… аз обаче ще пия, мастър Кроудър. Днес аз също се нуждая от ясна глава и намирам, че глътка вино само ще изостри ума ми.
Въздухът сякаш се нажежи. Пен и Робин се спогледаха страхливо. Лицето на Хю потръпна.
— Всеки човек е различен, мадам. И трябва да бъдем благодарни за това, не мислите ли и вие? — Той вдигна многозначително едната си вежда.
— Естествено това прави живота по-интересен — кимна Гуинивър и посегна към салфетката си. Когато се появиха слугите, за да напълнят чашите и да поднесат яденето, напрежението се разсея. Обядът беше по-обикновен в сравнение със снощната вечеря, но все пак броят на ястията беше значителен.
— Е, кого ще разпитвате днес, милорд? — осведоми се тихо Гуинивър. Въпросът беше зададен със светска учтивост, зад която прозираше язвителност. Тя отпи от виното си и му се усмихна.
— Никого няма да разпитвам — поправи я той и сложи в чинията си няколко парчета агнешко. — Искам да поговоря с няколко души. Вече проведох разговор с камериерката ви, но бих искал да го повторя. — Той я наблюдаваше, търсейки признаци на бдителност, на неловкост — но изражението й не издаваше нищо такова.
Значи бе разпитвал Тили. И въпросите му я бяха уплашили. Леко подигравателната усмивка остана на лицето на Гуинивър, макар че мислите й се надпреварваха. При падането на Стивън Тили беше в другото крило на къщата. Тя нямаше нищо общо със случилото се онази вечер и не можеше да каже нищо, което би било от значение за разследването на лорд Хю. Тили вярваше, че господарката й е била в гардеробната си, тъй като я бе видяла да излиза оттам. Никой не знаеше, че глезенът на Гуинивър бе препречил пътя на връхлитащия върху нея мъж.
Но дали го беше направила нарочно? Този въпрос я преследваше от много време. И все още не беше намерила точния отговор.
Хю продължи:
— Ако има възможност, с удоволствие бих разговарял и с мастър Кроудър. — Той хвърли поглед към управителя, който шумно сърбаше супата си, и попита с по-висок глас: — Ще ми отделите ли няколко минути, мастър Кроудър?
Кроудър остани лъжицата и се обърна към госта. Очите му святкаха бдително.
