каква сума възлиза имуществото й. Хю познаваше тези документи дълго преди да потегли към Малори Хол. Сега беше важно да разбере дали списъкът е бил манипулиран, за да го лишат от собственост върху част от имотите.
— Това ли са земите, които лорд Хадлоу е завещал на момичетата си? — попита учудено той, устремил поглед в лицето на Гуинивър. — Не си спомням областта Айлкистон да е част от тях.
— Така ли? — попита меко тя и не каза нищо повече.
Тази жена притежаваше железни нерви! Доходните мини край Брасингтън явно бяха нейни само приживе, макар че в документите на пазителя на печата тази клауза липсваше. Без да се порови в регистрите на Дербишайър, той не можеше да провери дали твърденията й отговаряха на фактите. Ако да, тя нямаше право да включи този имот в брачния си договор, тъй като притежанието й беше ограничено. Нали точно с тази обосновка той беше предявил претенции към земята на Роджър Нийдхем. Ако предположението му беше погрешно, ако повярваше и приемеше твърденията й, тя можеше спокойно да се разпорежда с тези земи зад гърба му.
Той я погледна пронизващо и почука с перото си по въпросната част от списъка. Би било трагично за Гуинивър да обърне собствените му аргументи срещу него. Тя не показа признаци на безпокойство или смут, само равнодушие. Погледът му се премести към магистъра, който се взираше в празното пространство и смучеше бузите си.
Страхотна двойка, каза си с неволно възхищение Хю. След дългата им съвместна работа не беше за чудене, че умееха да се сдържат.
— Предлагам следното — заговори енергично той. — Робин получава без ограничения земите между Грийт Лонгстоун и Уордлоу, които са били собственост на нашето семейство.
Гуинивър беше очаквала точно това и само кимна. Мастър Нюбъри започна да записва. Магистър Хауърд отбеляза нищо в списъка си.
— Дъщерите ви запазват собствеността, която баща им е завещал като зестра — включително земите в Айлкистон, които не се споменават в оригиналните документи. — Той вдигна рамене. Добавката не беше толкова важна. — С изключение на Малори Хол и мините в Брасингтън цялата ви поземлена собственост преминава в ръцете на съпруга ви, т.е. в мои ръце, според обичайното брачно право.
Гуинивър пое шумно въздух, но той продължи, без да й даде възможност да отговори:
— След вашата смърт половината от тези имоти отиват в ръцете на дъщерите ви. След моята смърт… — Погледът му се плъзна по изуменото й лице и той продължи натъртено: — Ако умра преди вас, синът ми наследява другата половина. Ако имаме деца, след раждането си всяко от тях ще получава полагащата му се част от наследството.
Гуинивър беше подготвена за най-лошото, но тайно се беше надявала, че чувствата на Хю към нея ще намалят претенциите му, макар да заслужаваше компенсация. Той знаеше, че тя цени независимостта си повече от всичко на света.
В моменти на оптимизъм тя си рисуваше бъдещето в розови краски и си представяше как щяха да живеят в хармония и да управляват имотите си заедно и в съгласие. Какво лошо имаше, ако той споделеше управлението на семейното богатство със съпругата си? Тя щеше високо да оцени плавността му за партньорство.
Вместо това той я разочарова и потвърди най-мрачните й предчувствия, като я лиши от последните остатъци от независимостта й. Това беше непоносимо! Макар да беше решена да преглътне гордостта си, тя нямаше да му позволи такова грабителство.
— Всичко! — извика тя и очите й пламнаха от гняв. — Най-спокойно ми предлагате да се лиша от цялото си имущество?
В очите му светна гняв.
— Между съпрузи не може да става и дума за грабителство, мадам. Договорът ни ще съответства на закона и традицията. Ясно ми е, че при предишните си бракове сте действали другояче — но за разлика от бившите ви мъже аз няма да се откажа от правата си. Бъдете уверена, че няма да ви липсва нищо и че дъщерите ви ще получат полагащото им се възпитание и лукс. Не забравяйте, че ви оставям пълновластна собственица на Малори Хол. При дадените обстоятелства смятам, че постъпвам почтено.
— Не сте направили нищо, за да заслужите подобен подарък — изфуча разярено тя. — Благодарение на моя труд земите и другите имоти носят много по-високи доходи от времето, когато ги получих. Аз се грижа за всичко, влагам много пари в подобрения. А вие идвате и ми ги вземате ей така, без нищо!
— Това е обичайният брачен договор, мадам — осмели се да се намеси мастър Нюбъри.
— Знам какво е обичайно и какво не — отсече тя и отново се обърна към Хю. — Не е прилично да се караме пред хората. Настоявам да уредим спора си на четири очи. — И стана от масата.
— Няма какво да уреждаме — отговори спокойно лордът. — Аз не променям условията си.
— А аз не съм длъжна да встъпя в този брак — отговори със същата решителност тя.
— Това е вярно. — Сега и Хю се надигна. — Явно трябва да изясним някои неща. Всяка жена има право да промени намерението си да се омъжи. Утрото е чудесно. Желаете ли разходка в градината?
— В момента не съм настроена за градински идилии — отговори кратко тя.
— Тогава да идем в стаята ми. — И той се запъти към стълбата.
— Да ви изчакам ли, лорд Хю? — попита мастър Нюбъри.
— Да. В наше отсъствие можете да прочетете всяка точка от договора с магистър Хауърд. Искам той да е убеден в законността му, докато се върнем.
Гуинивър стисна устни и мина като вихър покрай него. Твърдо беше решила да запази спокойствие, да му покаже с достойнство и гордост колко много притежаваше и великодушно да се подчини на исканията му — а той поиска да й отнеме всичко!
Хю се наведе над рамото й да вдигне резето на вратата, сложи ръка на кръста й и я въведе в стаята. Тя се изтръгна от докосването му с такава рязкост, че движението й беше като скок, и застана до прозореца.
— Ето за какво ме спасихте — заговори горчиво тя. — За да се сдобиете с богатство! Колко погрешно съм ви преценила! Не мога да повярвам, че сте толкова алчен и безогледен. Естествено очаквах да поискате обезщетение — но да ми ограбите всичко… не очаквах това от вас!
Хю се намръщи грозно. Нима я ограбваше? Естествено, че не. Животът й щеше да продължи както преди. Тя нямаше да загуби нищо. Защо беше нужно да драматизира излишно?
Гуинивър нямаше да загуби нищо освен свободата си.
Ама че глупост! Независимостта беше празна дума — нали щеше да има съпруг, любовник. Това беше единственото, което щеше да се промени в живота й. Ако забравеше поне за малко гордостта си, щеше да проумее, че ще спечели от тези промени, а няма да загуби.
Трябваше да я успокои.
— Моля ви, Гуинивър, не преувеличавайте! Не мога да разбера защо предишните ви съпрузи са ви позволили да им диктувате условията на предбрачните договори, но аз не съм ви подчинен и не желая да ме командвате. Ще се оженим при обичайните условия. Децата ви ще наследят половината имущество, аз и синът ми другата половина. А Малори Хол ще си остане изцяло ваш.
Гуинивър скръсти ръце пред гърдите и го погледна безмълвно. Ако не ставаше въпрос за живота й, веднага щеше да откаже да се омъжи за него.
Изведнъж се почувства безпомощна и ранима. Преди в живота й да влезе Хю дьо Босер, не познаваше тази слабост, ала откак го видя за пръв път, слабостта стана постоянният й спътник. И сега чувството за безсилие и отчаяние заплашваше да я надвие.
Хю смени тактиката и се опита да призове към съвестта й.
— Помислете малко, Гуинивър! Ако допусна отново вие да поставите условията в предбрачния договор, обвинението на епископ Гардинър в магьосничество ще бъде подкрепено с нови доказателства. Мога да ви уверя, че договорите ще бъдат подложени на критична проверка от пазителя на печата, ако не и от самия крал. Ако открият, че нещо липсва или излиза извън обичайните рамки, кой знае какви заключения ще си извадят.
— Нима твърдите, че това е истинската причина за грабителството ви? — попита подигравателно тя. — Че не сте действали от алчност?
Хю отново обузда гнева си.
