21.
Кралицата, двадесет и осем годишна дама с открито лице и меки черти, седеше в кабинета си точно до кралския параклис в Хамптън Корт и бродираше кесия за съпруга си.
Когато й представиха Гуинивър, тя я прие с топла усмивка.
— Какво щастливо събитие, лейди Малори! Милорд кралят знае много добре, че се радвам на сватбите.
— Ваше величество е много добра, че пожела да почете венчавката ни с присъствието си. — Гуинивър направи почтителен реверанс. — Особено в това състояние… — Погледът й се плъзна към издутия корем под разхлабения корсаж на роклята.
Високопоставената дама забеляза погледа й и поглади корема си с доволна усмивка.
— Вие имате деца, доколкото знам.
— Две дъщери, ваше величество.
Кралицата кимна.
— След една седмица ще подаря син на негово величество краля.
— Вашият народ ще бъде с вас в този труден момент, ваше величество.
Джейн се усмихна с отнесената усмивка на жена, устремила всичките си мисли към новия живот, който растеше в нея.
— Синът ми ще ощастливи сърцето на баща си.
— Абсолютно сте права, милейди! — Гуинивър беше износила три деца. Синът й се роди мъртъв, но дъщерите оцеляха. Беше претърпяла и два спонтанни аборта, и двата пъти за щастие в началото на бременността. Дълго и мъчително беше тъгувала за мъртвия си син, макар че никога не го беше държала жив в прегръдката си. Докато гледаше кралицата в напреднала бременност, тя се помоли горещо да се роди здраво и силно момченце, което да й осигури трайната любов и закрилата на краля.
— Желая на ваше величество здраве и щастие — проговори тихо тя.
Усмивката на кралицата стана още по-топла.
— И аз ви желая същото, лейди Гуинивър. — Тя остави настрана бродерията си и се надигна с помощта на камериерките, които стояха от двете страни на креслото. Те подредиха полите й и я наметнаха с топъл шал.
— Капеланът ми ще извърши венчавката в параклиса. Аз ще ви гледам отгоре.
Гуинивър отново направи реверанс и изчака кралицата и дамите й да се настанят в запазеното за тях помещение в галерията, откъдето се виждаше целият параклис.
Хю, който не беше поканен в кабинета на кралицата, очакваше Гуинивър в параклиса. Единственият присъстващ беше капеланът на кралицата. Когато откъм вратата се чу шум, Хю се обърна бързо и видя лорд-пазителя на печата.
— За нищо на света не бих пропуснал венчавката ви, лорд Хю — заяви Томас Кромуел с равнодушно изражение и корав, арогантен поглед, докато крачеше по тясната средна пътека между пейките. — Вдовицата и голямото й състояние паднаха като зрял плод в кошницата ви. — Студена усмивка заигра на устните му. — Брачният договор е достоен за… много алчен джентълмен. Поздравявам ви. Самият аз не бих се справил по-добре. — Той докосна ръката му.
Хю едва потисна напора да се отдръпне отвратено от мъжа, чиято алчност беше станала пословична. Вместо това се усмихна, прие комплимента с поклон и попита:
— Не виждам милорд епископа. Няма ли и той да присъства?
— Гардинър искаше вещица — отвърна сухо Кромуел. — И след като не си я получи, загуби интерес към случая.
— А вие, милорд Кромуел? Продължавате ли да се интересувате от вдовицата? — Като че не го беше грижа за отговора, Хю погледна възхитено към куполовидния таван, който кралят беше заповядал да подновят, красивите арки, резбованите и позлатени полилеи, синия свод, обсипан със златни звезди.
Лорд-пазителят на печата се усмихна студено.
— Докато дамата не остане отново вдовица, лорд Хю, аз не се интересувам от нея.
Хю само повдигна едната си вежда, без да откъсва поглед от тавана. В същия миг улови някакво движение зад един от еркерните прозорци над църковния кораб. Това беше частното помещение на краля в галерията, откъдето присъстваше на службите.
Лорд-пазителят на печата проследи движението на главата му и промърмори:
— Я виж ти, кралят все пак е решил да присъства. Ще отида при него. — Той се обърна и в този миг Гуинивър излезе от кабинета на кралицата.
— Милейди Гуинивър! — Кромуел се поклони дълбоко. — Позволете да ви изкажа благопожеланията си!
— Благодаря, милорд. — Тя направи бърз реверанс и спокойно вдигна глава към широкото, тлъсто лице. Погледът й беше леден и предизвикателен.
На устните му се появи неприятна усмивка. Обикновено будеше у хората страх, не упорство. Удостои я с леко кимване, сякаш приемаше предизвикателството, и продължи пътя си.
Гуинивър отиде при Хю и застана неподвижна, както винаги скрила ръце в черните поли. Кралският капелан произнесе брачните клетви, двамата отговориха по обичайния начин, коленичиха да изслушат службата, изправиха се.
Гуинивър вече не беше вдовица.
Тя стоеше до съпруга си, неспособна да се помръдне или да каже нещо, замаяна от бързината, с която се беше променил животът й. Изведнъж забеляза великолепната светлина, която влизаше през пъстрите стъкла на прозорците в източния край на параклиса. Лъчите затанцуваха върху профила на Хю, оцветиха крайчето на ухото му в розово, подсилиха цвета на леката вдлъбнатина в основата. Тя си представи колко мека беше тази част и езикът и устните й се раздвижиха. Дощя й се да я вкуси, да усети нежността и чувствителността й. Много скоро щеше да го направи наистина. Винаги когато целуваше и изследваше с език и зъби ушите му, Хю буквално изпадаше в екстаз и издаваше комични звуци, които я възбуждаха.
Той се обърна към нея и видя, че кожата й е леко зачервена, а устните полуотворени. Падащата през източния прозорец слънчева светлина бе обагрила бузите й и подчертаваше тъмните сенки на ресниците й, съвършената извивка на веждите. Светлата коса под тъмното боне изглеждаше розова като опал.
Тя вдигна глава към него и когато срещна погледа му, очите й бяха почти черни.
— Скъпа съпруго — прошепна той и се наведе над ръката й. Когато се изправи, в сините му очи светна дяволитост.
— Господарю мой и повелителю — отговори в същия тон тя и склони глава.
— Това е лицемерие, но ще видим — пошепна той и когато тя се засмя, в параклиса сякаш звъннаха камбанки.
Капеланът ги погледна укорително, сякаш смехът отричаше сериозността и значението на току-що произнесените клетви. Появи се млада жена.
— Лорд Хю… лейди Гуинивър… Приемете благопожеланията ми! — Тя посочи вратата в задната част на параклиса, която водеше към кабинета на кралицата. — Бихте ли ме последвали?
Двамата тръгнаха след нея и напрежението, което усещаха помежду си, нарасна. Ръката на Хю докосна тази на Гуинивър и стомахът й се сви. По тялото й пропълзяха сладостни тръпки и фините косъмчета на тила и ръцете й настръхнаха.
Край на битката, каза си тя. Сега е време за победата на любовта. След това си наложи спокойно изражение, заповяда на непокорното си тяло да се сдържа и направи реверанс, докато Хю смъкна баретата от главата си и се сведе в дълбок поклон.
Кралицата не беше сама. До стола й стоеше кралят, сложил ръка на облегалката, докато другата си играеше със златната кама, която висеше на шията му. Изглеждаше в най-добро настроение. Лорд- пазителят на печата не се виждаше никъде.
— О, ето ги и новобрачните — извика той. — Много хубава церемония… наистина хубава! Но аз имах желание да видя отново двете ви момиченца, мадам. Защо не ги доведохте?
Гуинивър отново направи реверанс и премълча, че дъщерите й не бяха поканени.
— Побоях се, че вълнението ще им се отрази зле, ваше величество.
