Освен това знам, че почти никога не си струва да се караш с нея.
Робин се изчерви и я погледна обидено.
— Понякога все пак си струва.
— Е, може би си прав — отстъпи примирително Пен. — Но ако в мислите си свикнеш да я имаш като сестра, скоро ще се научиш да не й обръщаш прекалено много внимание.
— Пен е умно момиче — похвали я Хю.
От галерията проехтя сигналът на херолда и всички се запътиха към масите.
Пен знаеше, че Робин бе пил доста с войниците на баща си. Той беше почти възрастен и му беше разрешено — но тя се страхуваше за него. В дома на втория си баща често беше присъствала на шумни пиянски сцени и ненавиждаше мъжете, които не умееха да се въздържат. Щом седнаха, тя подръпна майка си за ръкава и Гуинивър се наведе към лицето й.
— Робин е пил прекалено много. Какво трябва да направя?
— Мисля, че лорд Хю също го забеляза — отговори успокоително майката. — Той ще се погрижи за Робин.
Момичето се поуспокои, но остана твърдо решено при нужда да пусне в ход влиянието си. Гуинивър отхвърли категорично предложеното й вино с надеждата, че Робин ще последва примера й, но той изобщо не й обърна внимание. Вместо това разговаряше на висок глас с мъжете от другите маси и често избухваше в необуздан смях.
Гуинивър чакаше Хю да се намеси, защото Робин продължаваше да се налива с вино, но той мълчеше. Когато погледна скритом към него, тя видя в погледа му дълбока тревога. Когато Робин стана още по-шумен, макар че вече не беше в състояние да произнесе две свързани думи, тя се наведе към мъжа си и пошепна:
— Не е ли време да се намесиш, Хю?
Угриженият баща поклати глава.
— Той е на път да стане мъж и неизбежно ще прави грешки. Днес поне греши в присъствието на баща си. А утре ще си понесе последствията, защото няма да му позволя да излекува махмурлука си. — Тонът му беше остър и Гуинивър разбра, че му беше много трудно да седи бездеен и да гледа колко лошо се държи синът му.
Когато за пореден път посегна към стомната с трескаво и некоординирано движение, Робин закачи с ръкава си купа за сос и я събори на земята, като половината от съдържанието й се изля върху роклята на Пен.
Сега вече момичето не издържа.
— Виж какво направи, Робин! Защо си толкова несръчен! — В гласа й звънтеше обида.
Бедният Робин я погледна объркано. Никога не я беше чувал да му говори с такъв гняв.
— Нищо страшно не се е случило — прошепна той и се наведе да избърше полата й със салфетката си.
— Напротив, случи се — извика тя и блъсна ръката му. — Ти си пиян! — Очите й се напълниха със сълзи. — Мразя мъже, които се напиват! Защо го направи?
Робин я зяпна смаяно.
— Не съм пиян! — изкрещя сърдито той. — А пък ти се държиш като… като свадлива стара бабичка! Всеки мъж има право да си пийне ейл, госпожице Добродетел!
— Само не се карайте — намеси се отчаяно Пипа. — Не и днес! Нали празнуваме сватба!
— Ти го каза, малко момиче! — изрева един от мъжете в най-добро настроение. — Робин не пие, както се следва. Момчето трябва да си изтърпи наказанието.
По масите се надигна одобрителен хор, мъжете наставаха и го наобиколиха. В началото той не разбра какво му се готви, но когато го вдигнаха от пейката и го повлякоха към куката до вратата, се усети и започна да се отбранява с всички сили. Привидната му смелост отстъпи място на див ужас.
— Недейте! — извика безпомощно Пен и хвърли страхлив поглед към майка си. Чувстваше се виновна, че бе привлякла общото внимание към Робин и беше предизвикала това наказание.
Хю беше не по-малко ужасен от нея, но изрече с мрачна решителност:
— Щом иска да пие като мъж, трябва да си плати цената.
— Това са глупости! — възрази Гуинивър. — Не можеш да допуснеш да го накажат пред Пен. Не сега, не тук. Нима не разбираш? Той никога няма да се възстанови от това унижение!
Хю я погледна, после се обърна към сина си, който все още се бореше с похитителите си.
— Значи смяташ, че унижението баща му да го спаси от оковите и да го отнесе в леглото е по-лесно поносимо, отколкото да понесе наказанието?
— Естествено — отговори тя. — Пред Пен… днес. Остави го още малко дете… само днес!
Хю почеса брадичката си. Тя беше права. Жените виждаха живота другояче. Досега не му се беше налагало да се съобразява с женски мнения във възпитанието на Робин.
Той скочи от мястото си.
— Пуснете момчето — извика и се запъти към групата мъже. Те се поколебаха. Не им се искаше да изпуснат жертвата си. Алкохолът и празничното оживление бяха зачервили лицата им, а в добродушието им се примеси злоба.
— Казах да го пуснете! — Тонът на Хю изведнъж стана опасно тих, очите корави и студени. Бе видял лицето на Робин и отчаянието на момчето го бе проболо право в сърцето.
Мъжете отстъпиха настрана, Хю се наведе и с едно-единствено движение метна момчето на рамото си. Изправи се и изръмжа гневно:
— И не смей да повръщаш на гърба ми, синко!
Пен въздъхна облекчено. Пипа, която по изключение беше мълчала през цялото време, докато се разиграваше драмата, даде израз на чувствата си:
— Благодаря на бога, че лорд Хю не допусна да го приковат към вратата. Щеше да бъде много подло!
— И за вас двете е време да се качвате — нареди енергично Гуинивър. Шумното веселие започваше да се изражда в оргия, а тя знаеше от опит колко бързо се променяше ситуацията. В собствената си къща беше напускала трапезата, но сега не можеше да го направи. Или поне не, докато не се върнеше Хю.
— Още е много рано — възпротиви се Пипа. — Нали сме на сватба! Още не са поднесли сладкиша.
— Утре ще получиш две парчета — обеща майката. — Сигурна съм, че ще остане.
— Хайде да си вървим. — Пен дръпна сестра си за ръкава. — И без това сме уморени.
Макар и с колебание, Пипа стана.
— Ако Робин не се беше напил, щяхме да останем по-дълго — изрази мнението си тя с обичайната си прямота. — И щяхме да ядем сладкиш!
— Хайде да се прибираме в стаята — подкани я енергично Пен. — Ако не дойдеш, ще си ида сама.
— Добре де, идвам — примири се Пипа. — Само казах… — Тя забърза след сестра си.
— Да отида ли и аз с тях, милейди? — попита Тили, която очевидно беше пийнала повечко с група домашни прислужнички и лицето й пламтеше.
Гуинивър поклати глава.
— Не, не е нужно. Аз ще се кача скоро и ще отида да ги видя.
— Но ти сигурно ще искаш да ти помогна при събличането — възрази Тили.
Гуинивър отново поклати глава.
— Не, Тили, ще се справя сама. Повесели се.
Тили понечи да се възпротиви, но като чу смеховете на жените от групата, където беше седяла, се предаде.
— Е, щом сте сигурна, милейди… — промърмори тя и се върна към приятната си компания.
Хю се върна в залата скоро и зае мястото си до Гуинивър.
— Как е Робин?
— Да кажем, че успях навреме да сложа главата му в легена — отговори кратко той и посегна към чашата си. — Ти си отпратила момичетата?
— Реших, че така е най-добре. Настроенията на мъжете се менят бързо, а децата ми често са присъствали на подобни сцени.
