— Няма нито една важна личност! Само прислугата, няколко приятели, стари бойни другари. Ти не състави свой списък. — Той я дари с нежна усмивка и тя разбра, че случилото се изобщо не го беше засегнало. Как можеше да изглежда толкова хладен, толкова спокоен, след като преди малко беше отсякъл ръката на непознат човек?
Това й даде сили да скрие собствения си ужас.
— Кого бих могла да включа в списъка? Пък и не виждах причина да празнувам.
— А сега? — Питащата усмивка остана.
— Сега ли… може би.
— Може би? — Той поклати укорително глава. — Е, засега ще се задоволя с този половинчат отговор. — Той хвърли развеселен поглед към осветената къща. — Ако си готова, да влизаме.
— Готова съм. — Тя изпъна рамене и му се усмихна. В мрака под дървото лицето й все още изглеждаше много бледо.
— Тогава да вървим, скъпа съпруго!
22.
Всички бяха положили много усилия да подготвят сватбеното празненство. Залата беше украсена със зелени клонки и хвойна, чиито червени плодчета бяха в ярък контраст с блестящите зелени листенца. Огромни букети хризантеми и маргарити в големи медни съдове грееха в бяло и оранжево. На дългата, покрита с дамаска маса горяха безброй свещи.
Застанал на вратата, Хю оглеждаше сцената. Явно това беше работа на мастър Кроудър. Неговият иконом нямаше достатъчно фантазия, за да създаде такова великолепие. Той се обърна питащо към Гуинивър. Тя ли беше дала нареждания на управителя си? Но тя беше изненадана колкото него и доколкото можа да разбере — даже сърдита. Някой беше действал на своя глава. Гуинивър бе настоявала да не се вдига много шум около сватбата.
Обяснението дойде от децата, които се хвърлиха към тях веднага след отварянето на вратата. И тримата бяха в празнични дрехи. Явно бяха подготвили поздравленията си, но Пипа ги прекъсна, като започна да обяснява как тя и Пен, Тили и мастър Кроудър обсъдили всички подробности около празника.
— Трябваха ни восъчни свещи, мамо — обясни Пен.
— Да, обаче мастър Милтон имаше само обикновени — прекъсна я разгорещено Пипа. — Робин каза, че би било чудесно да покрием масата с дамаска и да купим восъчни свещи.
— Естествено, че го казах — намеси се Робин и в гласа му имаше нещо, което накара баща му да го погледне по-внимателно. — Мастър Милтон реши да заколим бичето, определено за Коледа, и аз се съгласих с него.
— А пък Грийни прекоси реката и уби малко дивеч, патици и фазани — допълни Пен. — Тили показа на готвачите как да направят дивечов пастет и сега имаме цяла купа. Да не говорим за печеното!
— Дано никой не се е почувствал засегнат — отбеляза Гуинивър.
— О, разбира се, че не — успокои я сериозно Пен. — Всички работиха усърдно.
— Виждате ли колко красиво стана! — Пипа направи широк жест и Гуинивър се засмя.
— Справили сте се великолепно, мили мои! Виждам, че сте се трудили усърдно.
— Все пак празнуваме сватба — отговори някак задавено Робин.
— Прав си — кимна Хю и отново огледа изпитателно сина си. Робин беше яркочервен, превъзбуден, движенията му бяха трескави. Господарят на дома се обърна към масата. Стомните с ейл и бутилките с вино бяха недокоснати, но смеховете, които долитаха откъм кухненското крило, издаваха, че войниците и членовете на домакинството празнуват от доста време. Той бе дал на Робин указания да отвори за персонала две бъчвички силно октомврийско пиво и сега си помисли, че синът му сигурно бе взел участие в наздравиците на мъжете.
— Къде е Джак Стедмън? — Той огледа залата. Джак имаше за задача да държи момчето под око. Освен това лейтенантът трябваше да изпълни важно поръчение, което щеше да го отдалечи от празника.
— Беше на лов с Грийни — обясни Пипа, изпреварвайки Робин. Всичко, което ставаше в къщата, й беше известно. — Откакто се върнаха, двамата пият в ловната къщичка. Отидох да си поговоря с тях, но те просто ме отпратиха!
— Иди да повикаш Джак — нареди Хю на сина си. — Искам да свърши една работа.
Робин се запъти към задната врата с несигурни крачки. Момчето беше свикнало да пие ейл и разредена бира. Докато пътуваха към Дербишайър, често правеше компания на баща си и войниците в крайпътните кръчми, но пиеше умерено. Октомврийското пиво обаче беше много силно. Робин знае това, каза си Хю, пък и не е от тези, дето правят глупости. Внезапната женитба на баща му и двете нови сестри сигурно бяха объркали чувствата му. При обикновени обстоятелства щеше да му трябва доста време, за да свикне с промяната — особено с допълнителното усложнение, което представляваха отношенията му с Пен.
— Хайде да поздравим персонала и гостите си — предложи Гуинивър, забелязала, че при влизането им всички в залата бяха наставали. Тя свали ръкавиците си и ги подаде на Пипа. Свали наметката и я връчи на Пен. — Отнесете ги в покоите ми.
— Искаш да кажеш в покоите на лорд Хю — поправи я важно Пипа. — И тях сме украсили с цветя.
— Много сте мили! — засмя се Гуинивър и им посочи стълбата. Двамата с Хю приеха благопожеланията на приятелите му и членовете на домакинството. Тили и магистърът прегърнаха господарката си с насълзени очи. Кроудър с мъка скриваше вълнението си, но Гуинивър разбра, че подготовката за празника беше създала напрежение между него и мастър Милтон — който изказа благопожеланията си с уважение, но сдържано. Но този проблем щеше да почака до следващия ден.
Двамата поздравиха всички гости и останаха пред камината до началото на същинското празненство.
В залата забързано влезе Джак Стедмън.
— Простете, милорд. Трябваше да бъда на място — проговори той и лицето му пламна. — Желая ви щастие, милейди.
— Благодаря, Джак.
— Нищо, нищо — засмя се Хю и извади ножа, който бе отнел от убиеца. — Недалече оттук бяхме нападнати в една тъмна уличка. Иди да видиш дали нападателят е още там. Раних го тежко. Ако го намериш, опитай се да разбереш какво е било намерението му.
— Нали каза, че е обикновен уличен крадец? — попита учудено Гуинивър.
Хю вдигна рамене.
— Така мисля, но въпреки това искам да се уверя. Вземи ножа, Джак, и поразпитай дали някой ще го познае.
— Веднага, милорд — отговори Джак и прибра ножа в ръкава си.
— Извинявай, че няма да присъстваш на празника — добави съжалително Хю.
Джак поклати глава и излезе.
— Ако не е било нападение на крадец… има ли някой, който би искал да те убие? — попита глухо Гуинивър. Тя си припомни мислите си в онзи ужасен момент и потрепери. Ами ако наистина над нея тегнеше проклятие?
— Нямам представа — отговори Хю, взрян в чашата си с вино, като че отговорът беше вътре. След малко разтърси глава и се огледа. Особеният израз на лицето му беше изчезнал.
Робин влезе, клатушкайки се, следван от Пен и Пипа.
— Изпратих ви Джак, сър — съобщи той, като натъртваше на всяка дума.
— Вече се видяхме — отговори Хю. — Да започваме ли празненството?
— Аз ще кажа на херолда да надуе фанфара за откриването. — Пипа хукна към другия край на залата и кадифените й поли се развяха.
— Трябваше аз да го направя — промърмори недоволно Робин. — Това беше моя задача.
— Още не си се научил да се справяш с малката Пипа — отбеляза засмяно Хю. — Пен сигурно отдавна знае колко е трудно да я изпревариш.
— Да, сър, разбрах го веднага след раждането й — отговори сериозно Пен и погледна към Робин. —
