поклати глава и отговори:
— В писмото на краля не е казано нищо за децата. Ти и аз сме единствените поканени на специалната церемония.
— Съжалявам, момичето ми. — Гуинивър помилва бузата на момиченцето. — Но ние няма да се бавим много.
— Ще се върнем следобед и ще празнуваме — обеща Хю. — Ще си устроим голямо празненство!
Пипа моментално се развесели.
— О, да! Ние с Пен ще украсим залата както за Коледа или за празника на Тримата крале. И ще поръчаме сладкиш с марципан!
В духа на предбрачния договор Гуинивър искаше сватбата да мине тихо и незабелязано. Струваше й се неподходящо да устроят голям празник, но нямаше сърце да откаже на малката си дъщеря, която изглеждаше толкова въодушевена.
— Ще направим малък празник — поправи я тя.
— В никакъв случай — възрази весело Хю. — Според мен това е идеалният случай да заколим угоено теле!
— Цяло теле? — погледва го учудено Пипа. — Когато мама се омъжи за лорд Малори, имаше фазани и дивеч и шарани и всякакви сладки неща. Но нямаше теле.
— Мисля, че майка ти предпочита тази сватба да бъде различна — засмя се Хю.
— Но ще има музика и танци, нали? — попита сериозно детето. — На всяка сватба трябва да има музика и танци.
— Иди да обсъдиш приготовленията с Тили — посъветва я Гуинивър и леко я побутна към вратата.
Пипа изскочи навън и залата изведнъж опустя. Мастър Нюбъри подреди нещата си и се надигна.
— Отивам при лорд-пазителя на печата, милорд. Хю кимна.
— Ако има отговор, бих искал веднага да го узная.
— Разбира се, сър. — Адвокатът се поклони церемониално пред Гуинивър, кимна на магистъра и бързо излезе.
— Музика и танци — промърмори Хю. — Трябва да намеря добри музиканти.
— Не е нужно — отвърна остро Гуинивър. — Не искам музика, нито фазани и угоено теле! Не виждам причина да правим празненство. Щом децата искат, нека украсят залата, но иначе няма защо да си създаваме излишни главоболия.
— Напротив, напротив! — В очите на Хю блесна дяволитост. — Искам да празнувам. Аз съм се женил един-единствен път, докато ти… Разбирам, че сватбите за теб са… всекидневие, но за мен са рядкост и искам да отбележа утрешния ден, както подобава.
Магистър Хауърд се закашля силно. Направи извинителен жест, оттегли се в дъното на залата и скри лице зад голямата си и не особено чиста носна кърпа.
— Чувството ти за хумор е крайно неприлично — изсъска Гуинивър и Хю се ухили още по-широко. — Постигна победата си, защо сега демонстрираш злоба?
— Всъщност не се чувствам като победител — отговори той и й се усмихна с нежност. — Вместо това изпитвам задоволство, радостно очакване, увереност, че отсега нататък животът ми никога няма да бъде скучен. Но не се чувствам победител, не, наистина…
Тя го погледна и потъна в очите му. Желанието му беше недвусмислено. Вдигна ръка и отстъпи назад, сякаш искаше да го отблъсне.
— Ела при мен — пошепна умолително той и гласът му потрепери. — Ела при мен, Гуинивър!
— Не — отговори шепнешком тя. — Не бива така. Не е редно всичко да става по твоята воля.
Той се намръщи и светлината в очите му угасна.
— Знаеш, че не го искам за себе си.
Да, тя го знаеше. Но любовта нямаше място в заредения с конфликти свят, в който живееха. Когато телата и душите се сливаха в любов, противоречията и споровете изчезваха. Но тя нямаше да отстъпи от своенравието си. То беше нейната сила. Обърна се и понечи да избяга.
— Велики боже! Никога не бяха срещал такава упорита жена! — извика подире й Хю, опитвайки се да я вразуми.
Тя стигна до стълбата и отговори през рамо:
— Оттук нататък ще трябва да живеете с тази упорита жена, милорд.
— Ще те укротя аз, ще вадиш — изръмжа ядно той.
За сватбата си Гуинивър се облече изцяло в черно. Момичетата седяха на леглото и си бъбреха, докато тя се приготвяше и се вслушваше в звънките им гласчета. По заповед на краля тя щеше да се венчее в параклиса на Хамптън Корт — и да пожертва независимостта си в името на децата си. Ако продължеше да размишлява за несправедливото отношение към себе си, за безизходицата, в която беше изпаднала, никога нямаше да намери покой. Трябваше да мисли само за онова, което беше спечелила. Бъдещето им беше осигурено.
Хю почука на вратата и влезе. Носеше къса турскосиня наметка, подплатена с черен сатен и обточена с хермелин. Модният жакет беше от черно копринено кадифе, а прилепналият панталон очертаваше примамливо силните мускули на краката му. Баретата беше украсена със сапфирена брошка.
— О, колко сте елегантен! — извика възхитено Пипа.
— Да, наистина — потвърди похвалата Пен.
— Много ви благодаря, дами! — Той се поклони тържествено, обърна се към Гуинивър и я огледа учудено. — Май и аз трябваше да избера погребални одежди.
— Аз съм вдовица — отвърна кратко тя.
— Още малко ти остава — отвърна с усмивка той. — Лодката на краля вече чака.
— Кралят ни е изпратил лодка? — Гуинивър беше толкова учудена, че забрави сдържаността си.
— Е, всъщност това е лодката за музикантите, но са им поръчали по пътя да спрат в Блекфриарс — отговори честно Хю. — Но все пак е знак на внимание.
— Сразена съм!
Хю избухна в смях.
— Не забравяй да кажеш на краля, че си била сразена — разбира се, ако почете венчавката ни с присъствието си.
— Ще се постарая да не забравя.
— Може ли да дойдем поне до брега, за да видим лодката на краля? — попита Пен и скочи от леглото.
— Не виждам защо да не ни придружите. Робин ще дойде с нас и ще ви върне вкъщи. Готова ли си, Гуинивър?
Тя нахлузи тънките си кожени ръкавици, обшити с малки перли. Тили сложи на раменете й наметка от копринено кадифе, мека и топла, черна като нощта.
— Готова съм! — Тя тръгна към вратата, преди Хю да е успял да й — предложи ръката си.
Той вдигна рамене и се обърна към Тили.
— Наредете да пренесат раклите на лейди Гуинивър в моите покои. Вие знаете най-добре как да подредите. Можете да направите всички промени, които считате за нужни. Искам господарката ви да се чувства уютно.
Тили кимна и се усмихна.
— Много добре, милорд.
— Според мен не са необходими промени, Тили — обади се Гуинивър от вратата. Защо й беше толкова трудно да приеме, че отсега нататък щеше да спи при него?
— Аз ще се оправя, момичето ми — успокои я Тили. — Остави всичко на мен.
Старата бавачка не за първи път трябваше да мести багажа на господарката си. Въпреки очевидните притеснения на Гуинивър и неодобрението на магистъра, Тили беше оптимистка. Гуинивър беше имала само един брак по любов, а при сегашната й връзка много неща напомняха за женитбата й с Тимъти Хадлоу.
Дано и новият брак не завършеше преждевременно с някой нещастен случай…
