Той отвори очи.
— Главата ми! Какво стана? — Погледът му падна на сър Джералд и споменът се върна. — Сър, няма да ви позволя да ме обиждате — каза той и с мъка се надигна.
— В сегашното ви състояние ще ви се наложи май на първо време да приемете помощта ми. — Даниъл му помогна да се изправи на крака. — Седнете и пийнете глътка ракия. Хенриета, донесете шишето.
— Не мисля, че се нуждаем от помощта ви, сър Даниъл — каза с горчивина Хенриета, а щом раздвижи рамене, веднага се присви от болка. — Нито от вашите съвети. Защото вашата намеса докара нещата до тук.
— Дръж си езика зад зъбите, момиче. — Сър Джералд беше сигурен, че вече достатъчно дълго е мълчал. — Ти ще дойдеш сега с мен. Лейди Ашби знае най-добре как да ти върне чувството за дълг. — Той хвана Хенриета за ръка и я повлече към вратата.
— Само за миг, сър Джералд — Даниъл беше застанал бързо между него и вратата. Нямаше друг избор и той го знаеше от мига, в който прекрачи прага на стаята. Мъж, способен да удря с камшик собствената си дъщеря, едва ли щеше да се съгласи с предложението Хенриета да бъде приета в бездетното семейство на лейди Франсис Еликът, сестрата на Даниъл.
Нямаше друг изход от дилемата, пред която се бе изправил по собствена вина и това решение, въпреки че съдържаше и нещо стряскащо, по неизвестни причини не будеше у него чувство на отчаяние. Със спокойствие, което допреди няколко седмици би му се сторило невъзможно, се чу, сред тихото пращене и съскане на огъня да казва:
— Има няколко въпроса, които бих желал да обсъдя с вас, преди да си тръгнете.
— Може би смятате, че съм ви длъжник, задето сте се занимавали с това…
— Не, не е това. — Даниъл не остави сър Ашби да се доизкаже. — Искам да ви помоля за ръката на вашата дъщеря, сър Джералд.
След тези думи настъпи пълна тишина. Уил се ококори глупаво със зяпнала уста. Хенриета стоеше сякаш вкаменена, а сър Джералд отвори широко кръвясалите си очи.
— Защо, за бога, искате да се ожените за мен? — Хенриета първа се окопити, докато хората в стаята сякаш се бяха вцепенили завинаги.
— А защо да не искам? — И Даниъл я погледна спокойно в очите.
Тя поклати бавно глава.
— Може би искате по този начин да изкупите вината си?
— Няма ли да се съгласите с мен, че не мога да ви взема честно и почтено за съпруга без съгласието на вашия баща?
— И по тази причина му съобщихте, че съм тук? — Очите на сърцевидното личице станаха сякаш още по-големи. — Но тогава защо не ме предупредихте?
— Да изкупите вина, така ли? — намеси се сър Джералд, вече преодолял смайването си, и така спести на Даниъл отговора му. — Ако искате да изкупите вината си за една изгубена невинност, сър, трябва да ви заявя…
— Аз не съм господин Озбърт, сър Джералд. Аз не позволявам да се засяга чувството ми за чест, сякаш съм неопитно хлапе. — В гласа на Даниъл за пръв път прозвуча гняв. — Вашата дъщеря е недокосната, както би било мое дете. И не ви позволявам да се съмнявате в думите ми.
— Моята дъщеря е вече обвързана — заяви навъсено сър Ашби.
— Не искам да се омъжа за сър Реджиналд — извика Хенриета.
— Ще се омъжиш за човека, когото аз ти избера за съпруг! — Бащата продължаваше да я държи за лакътя и сега вдигна заканително другата ръка.
Хенриета се дръпна с бързо движение встрани и тази полусъзнателна реакция показа ясно на сър Даниъл колко е свикнало това момиче и със заплахите, и с побоя.
— Доколкото можах да разбера, имате задължения спрямо сър Реджиналд, нали така? — попита Даниъл. — Може би ще успеем на тази основа да стигнем до някакво споразумение.
Сър Джералд го погледна неуверено.
— Какво имате предвид?
— Мисля, че ще обсъдим това по-добре на четири очи — отговори спокойно Даниъл. — Хенриета, заведете Уил в стаята му и вижте как можете да му помогнете. Боя се, че ще му изскочи огромна цицина.
— Мен няма ли да ме попитате, дали искам да се омъжа за вас? — Хенриета никога не би задала този въпрос на баща си, защото знаеше предварително какъв ще е отговорът. Но сега го зададе на мъжа, който явно вземаше съдбата й в свои ръце.
— Нека поговоря най-напред с баща ви, а после ще си поприказваме и двамата — обеща Даниъл. — Тогава ще си излеете всичко, което ви е на сърцето.
— Ела, Хари — надигна се залитайки Уил. — Имам чувството, че в главата ми бумтят барабаните на цял полк.
Хенриета продължаваше да гледа колебливо сър Даниъл, но нейният баща пусна ръката й, заявявайки рязко:
— Прави каквото ти казват. И да знаеш, че ще трябва да си безкрайно благодарна, ако след необмислените ти дивотии се окаже, че още може да се спаси нещо.
— Ще видя дали ханджията може да ми даде някакъв мехлем — каза тя и тръгна решително към вратата. — Уил, няма да е зле малко да полегнеш.
— Вино ли ще пиете, сър Джералд или предпочитате ракия? — Даниъл хвърли поглед към бутилките на тезгяха.
— Вино — При променилите се обстоятелства по-възрастният сякаш беше загубил доста от увереността си, но все още се опитваше да се перчи. — Успях да уредя много добра партия за дъщеря си, сър. Ще трябва доста да се понапрегнете, ако решите да се състезавате. Освен това, струва ми се, че ако сте роялист, едва ли ще можете да предложите кой знае какво.
— А на чия страна сте вие в тази война, сър? — попита спокойно Даниъл и подаде на госта си чаша.
Лицето на сър Джералд пламна.
— Аз съм за краля, но не виждам смисъл да излагам на опасност имота си и своето семейство.
Даниъл кимна.
— Е, добре, хайде да поговорим за вашите дългове. Предполагам, че бихте се освободили от тях в мига, в който Хенриета би се омъжила за вашия кредитор.
Бъдещият му тъст го гледаше ядосано.
— Тя е много хубаво момиче и от добро семейство. Но няма зестра.
— Как така? Даниъл отпи от виното и се опита да изглежда колкото може по-безразличен. Беше нещо нечувано за момиче от благородническо семейство като Хенриета да няма никаква зестра.
— Трябва да се погрижа за още три дъщери. А пък тази, откакто се е родила, ми носи само огорчения. — Сър Джералд поклати недоволно глава и пресуши чашата си. — Ако я искате, най-сетне ще се отърва от нея. Но тя няма да получи от мен нито пени.
Даниъл се усмихна студено.
— Ще поема следователно вашите дългове като откуп за вашата дъщеря. Нали това е начинът, по който бихте желали да се уреди въпросът?
— Да, сър, точно така — потвърди сър Джералд и погледна подозрително Даниъл. — Помнете, че сам го предложихте, нали, защото мога да я омъжа и за сър Реджиналд, след като й внуша необходимото чувство за дълг.
Даниъл не издаде отвращението си към този безсъвестен баща и кимна бавно.
— В такъв случай нека сме делови. — Той остави чашата си на тезгяха. — Ще поприказвам първо насаме с Хенриета, а после ще подпишем брачния договор пред мировия съдия, който може да извърши и бракосъчетанието. — На недоволния израз на лицето на сър Джералд Даниъл отвърна с високомерно повдигане на вежди. — Предполагам, — каза той че нямате намерение да уредите голямо тържество по случай сватбата на вашата дъщеря, прав ли съм?
— Не грешите, сър. — Сър Джералд си напълни невъзмутимо чашата. — Както вече казах, радвам се да
