Хенриета се намръщи.
— Изобщо не съм изморена, защото тази сутрин станах ужасно късно.
— Добре, но аз отивам да спя — заяви решително Уил. Така че, лека нощ. Лека нощ, сър.
— Но ти нали няма веднага да го… — подхвана Хенриета, но изведнъж силно се изчерви. Погледна към масата и се залови смутено да подрежда пуловете.
— Лека нощ, Уил — каза спокойно Даниъл.
Вратата се затвори зад Уил, а Даниъл остави замислен книгата си. Наблюдаваше Хенриета, която сякаш се беше вглъбила в разглеждане на пуловете. Беше навела глава и сега ясно се очертаваше нежната линия на тила й.
— Хенриета?
— Да. — Тя се обърна към него и очите й станаха сякаш още по-големи.
— Мисля, че трябва да последваме примера на Уил. Утре ни чака дълъг път и трябва да потеглим много рано. — Той й се усмихна приятелски.
Хенриета прокара език по внезапно пресъхналите си устни, но покорно стана.
— Идвам веднага — каза Даниъл. — Притеснено кимване беше единственият признак, че Хенриета е чула думите му. После тя бързо излезе от стаята.
Даниъл стоя няколко минути, вгледан неподвижно в огъня. Сега беше негов дълг да консумира брака, но той не беше готов да повери деца на това крехко тяло, не и след преживяното с бременностите на покойната му жена. Когато се ожениха Нан беше на шестнайсет, а умря на двайсет и една, изтощена от ражданията и ранната смърт на още две дъщери. Не биваше същата съдба да сполети и Хенриета. След година можеше навярно да понесе негов наследник, но до тогава той трябваше да внимава. Досега не се беше изправял пред подобна необходимост.
Какво ли знаеше Хенриета за съпружеските задължения? Нан просто нямаше представа, а и той не беше кой знае колко осведомен. Но след нескопосаните първи опити двамата с първата му жена си бяха научили заедно урока. Споменът накара Даниъл да се усмихне. Хенриета щеше поне да се възползва с удоволствие от неговия опит и да изгуби без излишни болки девствеността си.
Хенриета трепереше като в треска, докато се събличаше и си разплиташе плитките. Косата й се разпиля на лъскави червено-руси вълни по раменете, а после се накъдри под маховете на четката, докато Хенриета се опитваше сред обичайните приготовления за сън да си възвърне вътрешното равновесие. В мислите й кръжеше уплаха. Та нали не беше ежедневното време за сън и обичайните приготовления може да не бяха уместни. Трябваше ли да съблече нощницата и да се пъхне гола в леглото? Трябваше ли да си сложи бонето? Трябваше ли да угаси свещта? Той кога щеше да дойде? Дали ще е още облечен?
Хенриета се реши най-сетне на компромис, не съблече нощницата, но свали бонето. После се покатери на високото легло, придърпа пухената завивка чак до брадичката и впери уплашено очи във вратата.
Даниъл влезе и остави свещта на камината, преди да се обърне към леглото.
— О, горката ми малка елфа — каза съчувствено, когато Хенриета изобщо не успя да прикрие с разтреперана усмивка силната си тревога. — Не бива да се боиш. — Той седна на ръба на леглото и прокара пръсти през копринените кичури коса. — От какво те е страх?
— От нищо — отговори тя, но погледът й издаваше, че лъже.
— Какво знаеш за любовта? — Даниъл продължаваше да си играе с косата й. — Твоята мащеха говорила ли ти е за нея?
Хенриета пламна и поклати глава.
— Тя никога нищо не ми е казвала, а Уил ужасно се смущаваше, щом го заговорех за това. А нямаше кого другиго да попитам.
Даниъл сподави усмивка, като си представи клетия Уил, как се опитва да избегне настойчивите въпроси на Хенриета.
— Не ти прилича да си толкова смутена — каза Даниъл и я погали нежно по лицето. — Защо не питаш мен?
Хенриета прехапа долната си устна.
— Не зная как да изразя мислите си. Може би просто ще ми покажеш.
Даниъл прокара замислено ръка по косата си. После кимна.
— Добре. Може би наистина така ще е най-добре. — Той отметна бавно завивката. Големите кафяви очи останаха вперени в лицето му, когато се залови да разкопчава нощницата й и внимателно да й я сваля през раменете. Тя още го гледаше, когато той сложи ръце върху коравите малки гърди.
— Харесват ли… харесват ли ти? — прошепна Хенриета.
— О, да — той се наведе усмихнат, за да докосне с устни една от розовите пъпки. Хенриета си пое дълбоко дъх при непознатата възбуда, която я обзе щом връхчетата станаха корави, тя усети гъдел и в тялото й се отприщиха чувства, които събудиха тревога и наслада. Даниъл загали тялото й, плъзна ръце надолу от гърдите, докато не обгърна тясната й, момичешка талия. После притисна устни към гърлото й и продължи напред, докато не стигна устните.
Тя отпусна глава и отвори устни, когато езикът му нежно поиска да влезе. После затвори очи. Беше твърде заета с желанието да си обясни безбройните усещания, които я обземаха и затова не можа да отвърне на целувката му. Даниъл вдигна глава и се вгледа в унесеното й лице. Устните й още бяха полуотворени, сякаш очакваше нещо. Той потупа с пръст чипото й носле и Хенриета отвори очи.
— Беше съвсем различно отколкото с Уил.
— Това комплимент ли беше, елфичке? — Черните очи блестяха, повече от удоволствие отколкото от страст. Той не очакваше страст. Беше я изживял с Нан и не вярваше това да се повтори, най-малко с това странно, необуздано същество. Да, тя беше понякога същинско непослушно момиченце, друг път лекомислена и смела, а след това отново предпазлива млада жена, — но винаги ясна и честна във всички постъпки, пряма и откровена в отношението си към света.
— Спокойно си легни — каза й той тихо и погали нежно с върха на пръстите ръцете й. Кожата й леко настръхна при тази необичайна милувка.
Хенриета усети студения въздух върху голата си кожа, когато Даниъл й свали внимателно нощницата презглава. Като гореща вълна се плъзна погледът му по тялото й, легнало така кротко и голо.
Имаше великолепно стройно тяло, с тесни бедра и дълги крака, с нежна бяла кожа, момичешко, но вече и съблазнително женствено.
Даниъл я целуна по корема, заблиза с език пъпчето и усети как кожата й става влажна, покрива се с лека пот. Хенриета ту сякаш искаше да устои на тези нежни докосвания, ту се отдаваше на дивата възбуда, обзела чувствата й.
— Ти си много красива, Хенриета — каза Даниъл и я погледна дълбоко в очите, докато разтваряше внимателно бедрата й.
Тя се противопостави на натиска на ръката му, която разтваряше широко бедрата й и поклати глава в яростно отрицание, но не можеше да намери думи. Но сър Даниъл не се остави да бъде заблуден и продължи да се запознава с тялото й. С хълцаща въздишка тя се предаде и се остави да бъде увлечена от чудесното изживяване, за което винаги си бе мислила, че е срамно, но това сега вече не я интересуваше.
Сега и Даниъл си свали дрехите и горещината на кожата му накара Хенриета да потрепери от близостта на неговото тяло. Тя вдишваше дълбоко мириса му на мъж, усети как космите по гърдите му галят леко гърдите и, усети и леко туптене между бедрата си. Даниъл взе възглавницата и я подложи под гърба на Хенриета, за да може тя по-лесно да го приеме.
Хенриета прехапа силно устни, а тялото й сякаш се бранеше от чужденеца, който искаше да я обладае. Очите на Даниъл бяха широко отворени, сякаш се взираха в някакъв друг свят, докато проникваше в нея, без да обръща внимание на съпротивата й. После той видя уплашеното й лице, издаващо безкрайното й смущение от това нахлуване в най-интимната й същност, затова се наведе, целуна я по клепачите, измърмори успокояващи думи.
Беше забравил за миг колко е млада и неопитна, защото се бе насладил отново на удоволствието на притежава жена. От четири години живееше във въздържание, сякаш то можеше да изкупи вината, която носеше за смъртта на Нан. А току-що бе разбрал колко голяма е била жертвата му. Сега от него се изискваше безкрайно самообладание, цялото му изкуство, докато девойчето, което допреда малко бе
