легнеш и то веднага.
— Мисля, че ще се ободря веднага щом хапна нещо — заяви Хенриета. — А после ще тръгнем за Лондон, при момичетата. — Трябваше да се напрегне много, за да намери подходящите думи. — Ще можем, вярвам, да наемем кола… и да я натоварим с картофи… или със зеленчук… не буди подозрение и ще е по- лесно за теб, отколкото да яздиш.
Предложението й бе прието с невероятно мълчание, прекъснато едва когато стара жена с боне и престилка влезе в стаята. Тя сякаш не видя нищо необичайно в това събиране толкова рано сутринта.
— Е, госпожице Хенриета, какво правихте през всички тези години? — Тя се приближи бързо към нея. — Доста сте поотслабнала. То си личи въпреки мръсотията.
— Няма ли да тръгнем за Лондон? — Хенриета гледаше със широко отворени очи отчаяно Даниъл. — Не ме оставяй тук… моля те, не ме изоставяй пак, Даниъл!
Даниъл я вдигна и я притисна към гърдите си.
— Скъпа, нямам никакво намерение да те напускам нито за ден, нито за миг — обеща той, разбрал нейното будещо съчувствие състояние. Страхът и отчаянието, които беше потискала толкова време, за да успее да осъществи плана си, сега си взимаха своето. — Том ще иде в Лондон и ще доведе децата.
— Разбира се, лейди Дръмънд — побърза да я увери Том. — Само след час ще съм прекосил планини и долини. Не се тревожете — каза той и излезе от стаята.
— Хайде, елфичке, ще те придружа до горе, а бавачката ще ти помогне да си легнеш. В най-близко време ще трябва да се грижиш вече не само за себе си.
— Билков чай с мед ще й дойде добре. Вие много го обичахте, нали госпожице Хенриета? Хайде, ела миличка.
Хенриета забрави решителното си упорство. Тя се остави на грижите на бавачката, усети само как я съблякоха, как топла вода докосна кожата й, дъхави, чисти чаршафи обгърнаха тялото й, после й дадоха да пие дъхав билков чай. Даниъл беше през цялото време до нея, галеше я, говореше й нежно или й държеше ръката. После тя потъна в дълбок, лековит сън.
Даниъл гледаше спящата си жена и се питаше как ли се е появило на бял свят такова невероятно, чудесно същество, как е могъл този любещ, жертвоготовен характер да се формира в детство като нейното. Питаше се още с какво е заслужил дара на нейната любов и безмерната радост, с която тя изпълваше целия му живот.
— Хари, татко наистина ли се е преоблякъл като дама?
— Със сигурност не като дама, Лизи, а като стара селянка в груби вълнени селски дрехи. — Даниъл влезе засмян в огряната от слънцето спалня, където съпругата му, подпряна с възглавници, лежеше в широкото легло, а дъщерите му се бяха изтегнали без много да му мислят върху завивката.
— Какво чудесно приключение! — каза замечтано Лизи. Толкова бих искала и аз да изживея някой ден такова нещо.
— Аз не. — Нан се спусна от леглото и се вкопчи в баща си. — Татко е с болна ръка, а Хари трябваше цяла седмица да пази леглото. Не ми се вярва авантюрите да са нещо чак толкова хубаво.
Даниъл се наведе и я вдигна малко нескопосано със здравата си ръка.
— Мисля, че си напълно права, Нан. За себе си мога да кажа, че ми е дошло до гуша от приключения. Долу в трапезарията са госпожа Озбърт и Джулия с малкия Робърт. Защо не слезете да ги поздравите?
— А, значи искаш да останеш насаме с Хари — отбеляза Лизи и се плъзна бързо от леглото.
— Ама че нахално дяволче! — извика баща й, но в гласа му звучеше сподавен смях. — Марш от тука! — Той сложи Нан на пода и посочи вратата. Момичетата се подчиниха на заповедта му, но Лизи успя да хвърли на родителите си още един лукав поглед, преди да излезе от стаята.
— Не намираш ли и ти, че дъщерите ми злоупотребяват твърде безсрамно с малко ограничената ми подвижност? — попита Даниъл с леко възмущение и затвори вратата зад децата.
— Това наистина ли те изненадва?
— Хъм… добре де, но ще им се наложи много скоро да се съобразят с нещо — каза Даниъл, явно в добро настроение и седна на ръба на леглото. — Ще се наложи да намеря друга гувернантка за децата. Ще ми развържеш ли ризата, миличко? Става по-бързо, когато ти го правиш.
Хенриета се засмя тихичко, смъкна ризата от раменете му, вдигна я внимателно над превързаната ръка.
— Както разбирам, нашите отношения трябва да протичат както преди, нали многоуважеми господин съпруже?
— Добре си ме разбрала — отговори той със самодоволна усмивка. — Достатъчно дълго си се въздържала. Време е да се върнеш към съпружеските си задължения, моя многоуважаема съпруго.
— Никой няма да повярва, че съм ги пренебрегвала по собствено желание — измърмори Хенриета и отметна одеялото. — Мисля, че само раната ще ти създава известни затруднения.
— За да те любя, лявата ръка изобщо не ми трябва.
Точно така е, установи Хенриета след известно време, докато галеше Даниъл по главата, която беше сложил на гърдите й.
— Ще се приберем ли скоро у дома, скъпи?
— Да — увери я Даниъл и притисна устни към меката падинка между гърдите й. — Време е за мир, елфичке. Светът, който познавахме, е съборен. Сега трябва да изградим нов от онова, което ни е останало. Англия все още принадлежи на англичаните, независимо от това дали я управляват пуританите или не.
— А един мъж още може да оре нивите си, да отглежда децата си и да се радва на съпругата си — каза Хенриета с все така лъчезарната си усмивка. — А тази жена иска да ти дари още веднъж радост, ако го желаеш.
Информация за текста
© 1996 Джейн Фийдър
© 2003 Андреа Михайлова, превод от английски
Jane Feather
Reckless Angel, 1996
Сканиране: ?
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2008
Редакция: maskara, 2008
Издание: Издателство „Ирис“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10011]
Последна редакция: 2008-12-26 00:04:27