Арабела поклати глава.
— Тук е семейството им — обясни. — Би се наложило да ги отведете със сила.
Джак се засмя и кимна.
— Да, виждам.
Арабела отвори портата и кучетата се втурнаха към къщата. Появиха се две други червени стрели, разнесе се възбуден лай.
— Това са сестрите им — обясни Арабела. — Ей сега ще дойде и майка им. Наскоро роди нови кученца.
Красива кучка зави зад ъгъла на къщата, за да поздрави новодошлите.
— Ще кръстосате ли Борис й Оскар със сестрите им? — поинтересува се Джак.
Арабела поклати глава.
— Не. Сър Марк е противник на подобни кръстоски. Той отглежда кучета за удоволствие, не за печалба.
Значи това беше домът на бъдещия му колега. Отглеждането на ловни кучета е много доходно, каза си Джак. Само много умен и разумен мъж се отказва от предимството да развъжда сетери със собствените им роднини.
— Желая ви приятно утро, ваша светлост. — Арабела очевидно искаше да го отпрати. Дори направи нещо като реверанс.
Джак я изгледа слисано.
— Мислех, че ще ме представите на сър Марк.
— Не — отговори решително тя. — Дошла съм при приятелката си Мег. Нямам представа дали сър Марк е вкъщи, а дори да е тук, не е моя работа да обяснявам как сте се сдобили с нашата къща… — Тя направи безпомощен жест. Положението й наистина беше абсурдно. — Сам трябва да си проправите път, сър. — Обърна се и забърза към входната врата.
Джак се поклони иронично зад гърба й и пое към селото.
Арабела кимна на иконома, който й отвори.
— Добро утро, Харкорт. Горе ли е мис Барат?
— Още е в стаята за закуска, лейди Арабела, със сър Марк и милейди.
По дяволите, каза си разочаровано Арабела. Надеждата й да обясни на Мег случилото се, преди да говори със сър Марк и съпругата му, не се осъществи. Е, това не можеше да се избегне. Икономът вече отваряше вратата към малката стая за закуска на първия етаж.
Тримата на масата вдигнаха учудено глави. Последваха сърдечни поздрави. Арабела веднага се почувства като у дома си. Тук наистина гледаха на нея като на собствена дъщеря.
— Виж ти, Бела, скъпа, колко рано си станала! — извика лейди Барат и кръглото й розово лице грейна в усмивка. Колосаното ленено боне се килна настрана. — Ела, изпий чашка кафе с нас. — Посочи стола до дъщеря си и попита: — Закусила ли си?
— Да, мадам, още преди час — отговори Арабела, целуна лейди Барат по бузата, заобиколи масата и отиде при сър Марк. Висок мършав мъж с приведен гръб — като човек, свикнал да се навежда, за да мине през вратата. Продълговатото лице бе прорязано от дълбоки бръчки. Зелените очи гледаха остро и умно под гъстите вежди. Затова пък на главата си почти нямаше коса, само няколко сиви кичура около ушите. Вкъщи никога не криеше голата си глава под напудрена перука, слагаше си я само в обществото. Като видя Арабела, той се изправи и бащински я целуна по челото.
— Добро утро, скъпа Бела. Надявам се, че си добре. — Въпросителният тон на сърдечния поздрав не я учуди. Сър Марк забелязваше всичко, а появата й наистина беше малко ранна.
— Добре съм, сър — отговори с известно колебание.
Мег вдигна вежди и стана, за да прегърне приятелката си.
— Бях решила след закуска да се разходя до Лейси Корт, преди да стане много горещо, но ти ме изпревари. — Настани Арабела до себе си и й наля кафе.
— Е, какво се е случило, мила моя? — По обичая си сър Марк мина направо на въпроса, след като Арабела отпи глътка освежително кафе. — Щом си дошла толкова рано сутринта, значи има нещо необичайно.
Арабела се опита да подреди думите в главата си. Сър Марк и жена му трябваше да чуят простите факти, нищо повече. В момента нямаше сили да им довери, че е получила предложение за женитба. Достатъчно беше да каже на Мег.
— Не знам откъде да започна — рече тя, разтърси глава и съобщи: — Фредерик е мъртъв.
Простите думи увиснаха тежко във въздуха. Арабела не бе намерила друг израз, с който да опише смекчено един толкова ужасен и фундаментален факт. Усети лекото докосване на Мег по коляното си и изпита облекчение.
— О, мила моя — прошепна ужасено лейди Барат и бързо изтри устни със салфетката. — Бедното ми дете. — Посегна през масата и помилва ръката на Арабела, положена върху тъмната повърхност от розово дърво.
Съпругът й се покашля. Сър Марк държеше фактите да не се смесват с чувства.
— При какви обстоятелства, Бела?
Дали да се придържа към версията за дуел, или да им каже истината? Кратък поглед ъ загрижените лица й показа, че не бива да лъже тези добри хора. Те се грижеха за нея още от детските й години, подкрепяха я, беше станала практически част от семейството. Тя не помнеше майка си, а баща й се държеше на разстояние и равнодушно. Още като дете беше търсила бащинска утеха и съвет от сър Марк и той никога не я разочарова.
Започна да разказва и не спря, докато не им каза всичко. Гласът й звънеше във внезапно утихналото помещение. Никой не се сещаше да яде, кафето изстиваше в чашите.
— О, мила моя — повтори безпомощно лейди Барат, когато Арабела свърши, но не посмя да я погледне. — Това е… невероятна история.
— Всъщност не — отсече сър Марк и неспокойно бутна стола си. — Фредерик не е първият идиот, който губи всичко на игралната маса, и няма да е последният. Страстта към хазарта е проклятието на нашето общество. — Той се изправи, скръсти ръце на гърба си и закрачи между прозореца и камината. — Трябва да се погрижим за Арабела.
— О, да — кимна жена му с внезапно пламнало съчувствие. — Какво ще правиш сега, мило дете? Възможно ли е никой да не се е погрижил да осигури бъдещето ти? — Тя не продължи, но тонът й издаваше искрено възмущение.
Мег потърка острата си брадичка и заби показалец в прелестната дупчица в средата — това беше знак, че размишлява усилено.
— Може би ще успеем да убедим херцога да те осигури — предложи след малко.
— Това беше първата ми мисъл — кимна баща й. — Ако е почтен човек, ще постъпи почтено. Веднага ще го потърся. Къде е отседнал, Бела?
— В Лейси Корт, сър. — Арабела беше подготвена за онова, което щеше да последва.
Сър Марк спря рязко и се обърна към нея.
— Прекарал е нощта в Лейси Корт?
— Да, сър. В източното крило, в апартамента на брат ми.
— А ти? — Въпросът прозвуча безпомощно — явно вече знаеше невероятния отговор.
— В стаята си, сър. В западното крило. — Арабела стисна здраво ръце в скута си, за да скрие лекото треперене на пръстите. Доброто мнение на Баретови беше твърде важно за нея и недоволството им никога не я оставяше равнодушна.
— Всемогъщи боже! — За момент сър Марк загуби ума и дума. Плъзна пръсти по голия си череп и попита: — Защо остана там, Арабела? Защо веднага не дойде при нас?
Лейди Барат се съвзе учудващо бързо.
— Дано никой не е разбрал за станалото. Просто ще останеш тук, скъпа, и готово. Няма да се върнеш в онази къща — заяви енергично и посегна към ветрилото си. — Ще кажем, че си дошла вчера, когато онзи… онзи… о, нямам думи! Когато херцогът е пристигнал и те е принудил да напуснеш дома си. Този човек е чудовище! — извика възбудено тя и размаха ветрилото си с удвоена енергия. — Веднага ще изпратя да
