Арабела издържа на погледа му, знаейки, че в противен случай ще изгуби битката.
— Познавахме се. Движехме се в едни и същи кръгове…
— На картоиграчи — прекъсна го рязко тя.
Той потвърди с иронично накланяне на главата.
— Правилно. В клубовете е обичай да си помагаме. — Изведнъж очите му станаха непроницаеми. Отново го връхлетя вълна на злобно вълнение, отново преживя всяка грижливо планирана стъпка от унищожението на Фредерик Лейси. Всяка нова сума, която поемаше, беше камък в гробницата на отмъщението. Дънстън изобщо не забелязваше меча, надвиснал над главата му, преди да го покоси.
Значи сте се погрижили да си получите лихвите — установи Арабела с цинична усмивка. Джак отново вдигна рамене.
— Това е в природата на играта. Човек залага, губи или печели. — Студената забележка сякаш внесе студ в помещението. Сега в сивите, вече не непроницаеми очи светеше остротата на рапира.
Сър Марк се покашля и опънатият конец, свързващ Арабела и Джак, се скъса. Тихата библиотека и напрегнатите слушатели отново излязоха на преден план.
— За съжаление това е истината — потвърди баронетът. — Играта е опасно нещо, а брат ти й се отдаваше напълно. Знаел е какво прави. Не го защитавай.
Арабела не отговори. Подозираше, че Фредерик е знаел в каква опасна игра се впуска, но е попаднал на майстор, който играе съвсем различна игра със съвсем различни правила. Бедният глупак, каза си тя в прилив на съчувствие и примирение. Не биваше да вижда само грозните му, понякога жестоки черти. Да, той беше негодник и се интересуваше единствено от себе си, но бе платил извънредно висока цена.
Докато размишляваше, тя не сваляше поглед от херцога. Той изглеждаше толкова спокоен, толкова овладян, усмивката му беше самоуверена. Неопределима и опасна. Само глупак би се осмелил да излезе срещу Джак Фортескю.
И все пак… Защо да не опита? Мисълта я удари с голяма сила. Откъде й хрумна това? Защо да не помисли сериозно и да приеме предложението на херцога? Мили боже! Очевидно си е загубила ума. Несъзнателно поклати глава.
— Бела? — прошепна Мег и я побутна по ръката. — Изглеждаш, като че говориш с някого.
Арабела погледна неразбиращо приятелката си, после вдигна рамене и се усмихна извинително.
— Прощавай, но за момент се пренесох в друг свят.
— Това е разбираемо, мила моя — обади се съчувствено лейди Барат. — Но не забравяй, че си между приятели.
— Знам, мадам, и съм ви вечно благодарна — отговори Арабела и стисна ръката й с искрена привързаност.
— Нека да поговорим какво може да се направи — каза бързо сър Марк, преди жена му да пролее винаги готовите сълзи. Отпи голяма глътка ейл и се обърна замислено към Арабела: — Скъпа моя, херцогът има добро предложение за излизане от тази нещастна ситуация. — И я погледна с очакване.
Арабела искаше да разбере какво точно е казал Джак, затова не отговори. Погледът, отправен към сър Марк, изразяваше само учтиво внимание и леко любопитство.
Мег се зае да подрежда рози във вазата на ниската масичка до дивана. Много й беше любопитно как ще се справи Арабела. Приятелката й очевидно бе решила да осуети намерението на херцога — или поне да го изправи пред трудно преодолими пречки. Според Мег това беше умна стратегия. Въпреки че се стараеше да гледа на херцога с хладен и леко враждебен интерес, тя също попадна под магнетичната сила, която излъчваше той. Излъчването му беше достатъчно да преодолее всяка съпротива. Все едно дали бе склонна да го приеме или не, Арабела щеше да има нужда от помощ, за да запази поне до известна степен независимостта, на която толкова много държеше.
В последвалата тишина лейди Барат отвори ветрилото си, а сър Марк каза с учудено смръщено чело:
— Мислех, че негова светлост е говорил с теб, Бела?
— О, да, разговаряхме — отвърна невинно тя. — Би било трудно да не се говори, когато абсолютно чужд човек нахлува в къщата ти и те лишава от собственост.
Джак стисна устни, остави празното канче и облегна рамене на рамката на вратата. Сър Марк го погледна въпросително.
— Фортескю, ако съм ви разбрал правилно, вие сте обсъдили въпроса с Арабела…
— Разбира се, сър. — Мъжът сведе поглед към ръцете си, прокара палци по дланите, завъртя няколко пъти четириъгълния смарагд на левия безименен пръст. За всички стана ясно, че дук Сен Жюл се бори да овладее чувствата си.
Арабела не знаеше дали е изправена пред изблик на гняв или пристъп на смях, затова реши, че е време да сложи край на играта на заблуждаване.
— Сър Марк, да не би да говорите за смешното предложение на херцога? Нито за секунда не повярвах, че е истинско. Абсурдна идея.
— Арабела, мила моя, моля те да помислиш много сериозно — намеси се лейди Барат, преди съпругът й да е казал и една дума. — Херцогът е много изгодна партия. А при тези обстоятелства… според мен решението е много разумно. — Тя се усмихна колебливо. — Предложението е много великодушно.
— Мисля, че мога да мина и без подобно великодушие, мадам — отговори Арабела с неосъзнато високомерие. — Вече писах на роднините си в Корнуол и съм сигурна, че ще ме приемат. Ще печеля пари с орхидеите си, ще отглеждам зеленчуци за собствена употреба. Ще бъда независима и напълно доволна.
Херцогът издаде звук — дали на презрително неверие или потискан смях, Арабела не можа да разбере. Тя го удостои с мрачен поглед.
— Казахте ли нещо, ваша светлост?
— Не, нито дума. — Очите му отново светнаха опасно.
— Разбирам, че, е много трудно — призна с въздишка сър Марк. — Не можем да очакваме, че Арабела ще реши веднага. Но те моля да обмислиш нещата много добре, мила моя. Предложението крие много предимства. — Отиде при нея и я потупа по рамото. — Както каза лейди Барат, ти имаш нужда от време за размисъл. Помисли за алтернативите. Нервите ти са напрегнати и… — Той се обърна рязко, стреснат от звука, който бе издала дъщеря му. — Какво имаш да ни кажеш, Маргарет?
В очите на Мег затанцуваха светли точици.
— Кога си виждал Бела с опънати нерви, татко? Нейните нерви са от стомана!
Сър Марк изгледа мрачно дъщеря си. Познаваше Арабела от детските й години и знаеше, че Мег е права. Затова се покашля и изрече сърдито:
— Е, каквото и да е, смъртта на Фредерик е ужасен шок за всички ни.
В погледа му, отправен към херцога, се четеше съмнение. Джак наблюдаваше сцената с подигравателна усмивка. Този мъж хладнокръвно е спечелил от смъртта на Лейси, каза си с известна неловкост сър Марк. Нещо не е наред. Ала баронетът се постара да прогони тази ужасна мисъл. Неговият дълг изискваше да намери най-доброто решение за Арабела, а бракът със Сен Жюл беше най-добрият, ако не и единственият изход от лошата й ситуация. Затова се обърна към Арабела и каза:
— Мила моя, докато обмисляш предложението на херцога, трябва да дойдеш у нас. Имаш нужда от майчина подкрепа и съвет, а лейди Барат е готова да ти даде и двете.
Арабела прехапа устни. Не искаше да бъде неблагодарна, но съзнаваше, че трябва да се справи сама. Топлината и привързаността на Баретови се усещаха като непоносим натиск, докато тя търсеше изход от бъркотията. Затова се усмихна разкаяно и поклати глава.
— Вие сте много мили с мен… — Посегна отново към ръката на лейди Барат и продължи: — И двамата… но аз ще си остана в Лейси Корт, докато получа вест от Корнуол. Не мога да си представя, че херцогът ще издържи дълго при нас. — И го погледна предизвикателно.
— О, напротив — отговори спокойно той, приглаждайки маншетите си. — Имам твърдото намерение да прекарам остатъка от лятото в тази прекрасна част на Кент. Климатът тук ми понася.
Арабела отново прехапа устни.
— Това решава въпроса, мила моя — рече лейди Барат. — Трябва веднага да дойдеш у нас. Цяла сутрин ти повтаряме, че не можеш да останеш под един покрив с негова светлост без компаньонка.
