— Мисис Елиът и старата ми бавачка са напълно достатъчни, мадам — изрече Арабела с тон, твърде добре познат на присъстващите. — Не искам да се проявя като неблагодарна, оценявам високо съвета ви, но нямам намерение да напусна дома си. Ще остана, докато съм готова за промяна. — Стана с решително изражение и подаде ръка на баронета. — Благодаря ви най-искрено, сър.
— Винаги трябва да наложиш твоето, Бела — промърмори той и стисна ръката й.
Арабела се усмихна разкаяно.
— Желая ви приятен ден, сър… лейди Барат. — Целуна дамата, която клатеше загрижено глава, но въпреки това отговори на целувката.
— Ще дойда с теб при кучетата — извика Мег и скочи. — Още не си видяла малките на Ред Лейди. — Направи реверанс в посока на херцога и се сбогува. — Желая ви приятен ден, ваша светлост.
Той се поклони тържествено.
— И аз ви желая хубав ден, мис Барат. Очаквам ви на портата, Арабела.
— О, не е нужно, сър — отвърна тя с пренебрежителен жест. — И сама мога да намеря пътя към къщи.
— Въпреки това ще ви очаквам. Аз ви доведох и съм длъжен да ви върна обратно. — Думите му не търпяха противоречие.
Арабела знаеше, че няма смисъл да спори с него, затова се обърна безмълвно и излезе след Мег.
— Битката на титаните — отбеляза през смях приятелката й, когато излязоха през страничната врата навън и се запътиха към оборите.
— Какво означава това?
— Сблъсък на две еднакво упорити сили. Не зная на коя от двете да заложа.
— Аз не бих го нарекла битка — каза Арабела и въздъхна доволно, когато влязоха в хладния, ухаещ на сено обор, където бяха настанени малките кученца. Или все пак? Тя си припомни отново миговете, когато се бе замислила сериозно дали да не приеме предложението на херцога. Сигурно се беше побъркала.
Мег приседна на пейката и загледа очаровано кученцата, които се притискаха около майка си.
— Глупости — заяви след малко. — Нали виждам какво става. Не можеш да останеш и пет минути в едно помещение с него, без да се хванете за косите.
Извади едно кученце от купчината и го сложи в скута си.
Арабела седна на близката купчина сено и също взе в скута си едно кученце. Не се опита да обори твърдението на Мег. Вместо това каза:
— Кажи сега какво мислиш за херцога, след като вече се познаваш с него?
Почеса кученцето между смешните дълги уши и то облиза ръката й. Другите кученца вече се бяха събудили и се катереха едно през друго, за да излязат от кошарката. Борис и Оскар, които в този миг влязоха в обора, трябваше да спрат, за да не стъпчат подскачащите кученца. Двата големи сетера подушиха недоверчиво малките и обърнаха няколко по гръб. Мег избухна в смях.
— Честно казано, не знам. Не мога да кажа, че го харесвам. Той не е от хората, което се харесват. Думата е твърде банална. — Хвърли бърз поглед към Арабела и продължи: — Мога да си представя, че се чувствам привлечена от него. В този човек има нещо магнетично.
— Хм… — промърмори Арабела. — Трябва да си вървя. Имам много работа с орхидеите.
Сложи кученцето между другите и стана. Борис и Оскар изскочиха в обления от слънце двор. Мег я хвана подръка и двете излязоха навън. Мег усещаше, че приятелката й се бори със силни чувства, че е необичайно смутена и объркана, ала не настоя Арабела да й се довери. Знаеше, че ще го направи, когато е готова. Двете се сбогуваха пред къщата, размениха си целувки и Мег се прибра, за да проведе дълъг разговор с майка си, посветен на бъдещето на Арабела.
Джак стоеше точно там, където я чакаше и преди. Създаваше впечатление на човек, който чака търпеливо и без да се сърди. Кучетата се хвърлиха към него и той се наведе да ги почеше между ушите, а после им метна по една пръчка. Борис и Оскар се отдалечиха с радостен лай, а Сен Жюл се изправи и поздрави Арабела с дружелюбна усмивка.
— Пак ли ще минем през полята? — попита той спокойно. — От кръстовището пътят е много приятен и сенчест.
— Вие какво предпочитате?
Джак я погледна с добре изиграно учудване.
— Наистина ли ме питате?
— Защо не? Имам намерение да се съобразя с предпочитанията ви. Мисля, че досега не съм проявявала неучтивост.
— Как тогава ще наречете представлението пред Баретови? Защо се престорихте, че нямате понятие за какво говори сър Марк? — В тона му имаше раздразнение и Арабела реши, че звука, който беше чула, е бил израз на гняв, не на смях.
— Не ми харесва, когато в мое присъствие обсъждат бъдещето ми, сякаш нямам право на решение. От хора, които нямат право да решават вместо мен. Сър Марк и лейди Барат ме познават от детските ми години и аз ги смятам за свои истински приятели, но те нямат никакви права върху мен. Аз нямам настойник, ваша светлост, и не се нуждая от такъв.
— Ето, стигнахме до кръстовището. Ще вървим по пътя, щом така предпочитате.
Тя мина пред него и се наведе да вдигне пръчката, която Оскар бе оставил в краката й. Хвърли я надалеч, отвъд живия плет, който ограждаше тесния път. Кучетата се промушиха през гъсталака и изчезнаха от поглед.
Джак я настигна и посегна към ръката й.
— Момент, Арабела. Виждам, че е станало недоразумение. Трябваше да обясня на Баретови защо съм тук, нали? Все пак те ще бъдат мои съседи. Мисля, че постъпих разумно, като изразих намеренията си спрямо вас пред хора, които са загрижени за интересите ви.
Арабела отблъсна ръката му.
— Това е лъжа. Вие нямате намерение да живеете в Лейси Корт и да бъдете истински съсед на Баретови. Щом постигнете целта си, каквато и да е тя, ще се върнете в игралните салони на Лондон. Просто се опитахте да си осигурете подкрепата на хора, които са готови да ви я дадат.
Тя понечи да продължи, но Джак я улови за раменете. Погледна в златно-кафявите очи, които пламтяха като на котка, и се възхити на решително стиснатата уста и непоколебимата брадичка.
— Виждам, че полагате всички усилия да ме разгневите — изрече почти замислено. — Искам да ви предупредя, скъпа моя, че не постъпвате особено умно. Когато се разгневя, мога да стана много лош. Досега се стараех да се показвам в най-добра светлина, защото искам да ви харесам…
Арабела избухна в безрадостен смях. Мег го бе казала много точно: „харесване“ беше твърде банална дума за магнетичната привлекателна сила на Джак Фортескю.
— Това е най-дребното условие за що-годе нормален брак.
Имаше чувството, че той е изрекъл предупреждението сериозно, и реши за момента да прекрати конфронтацията. Хватката около раменете й не беше страшна, но топлината на ръцете и близостта на тялото му бяха изнервящи. Въпреки това не посмя да го отблъсне и да отстъпи назад. Кожата му беше топла — макар да изглеждаше имунизиран срещу парещата горещина, докато тя усещаше слънцето като пламтящ диск върху непокритата си глава.
— Права сте, двамата би трябвало да се харесват — кимна сериозно той. — Но има и още нещо, Арабела. — Освободи едното й рамо и повдигна брадичката й. Наведе се и я целуна по устата. Този път устните му не минаха леко по ъгълчето на устата й както вечерта. Това беше истинска целувка. Арабела затвори автоматично очи и се сгуши в него. Усети с огромна сила аромата на кожата му, вкуса на езика, горещия натиск на тялото му. Свободната му ръка се спусна към талията й и я притисна към него. Езикът му затанцува около нейния и зад клепачите й пламна жарава.
Джак бавно вдигна глава, без да свали ръка от талията й. Другата му ръка остана под брадичката й. В сивия му поглед пламтеше копнеж.
— Това е другото, мила моя. Бракът без страст е само тъжна афера.
Арабела преглътна. Страст? Не намери думи да отговори, само приглади косата си зад ушите.
— Не бива да стоим под слънцето — изрече Джак с внезапно променен тон. — Не биваше да излизате без шапка. — Хвана ръката й със спокойна, съвсем естествена интимност и продължи напред. Беше му
