непонятно как целта, която го бе довела в Кент, само за няколко часа ангажира цялата му личност. Вече не беше толкова важно да завърши похода на отмъщението. Колкото по-упорито се съпротивляваше Арабела, толкова по-голяма ставаше решителността му да я победи.
Той я наблюдаваше скритом как крачи енергично редом с него и от време на време хвърля пръчки на кучетата, които лудуваха около тях. Когато усети погледа му, тя извърна глава за миг, после отново се обърна право напред.
Арабела се опитваше да си внуши, че ако престане да мисли за целувката и не я споменава, ще я забрави. Все едно, че никога не се е случила. За съжаление не умееше да се самозаблуждава.
Наближиха Лейси Корт през малка горичка. Когато излязоха на входната алея, Арабела спря.
— Можеше да се очаква — въздъхна примирено.
Джак видя, че пред стълбището е спряла карета. Вратичката се отвори. Появи се жена в разкошна рокля с огромен кринолин и стегнат корсет. Джентълменът, който бе слязъл преди нея и сега я придържаше грижливо, беше с червено лице и напудрена перука, облечен в скъп костюм от бургундско-червено кадифе.
— Обзалагам се, че лорд и лейди Олсъп възнамеряват да ни направят визита на учтивост — рече развеселено Джак.
— Отгатнахте. — Арабела подсвирна тихо на кучетата. — Ако се скрием тук, може да си отидат — предложи с надежда.
— Аз пък си мислех, че искате да се насладите на срещата — възрази Джак. — Обещахте ми да се позабавляваме.
— Това беше вчера. Тогава се поддадох на изкушението да подразня лейди Олсъп, но бързо осъзнах, че действителността е друга.
— Е, що се отнася до мен, аз се радвам, че ще се запозная с бъдещия си колега и неговата съпруга — заяви Джак, измери Арабела с внимателен поглед и поклати глава. — Можете ли да се промъкнете незабелязано в къщата?
— Разбира се. — В гласа й прозвуча уплаха. — Но защо?
— Мила моя, задните ви части са украсени със сламки и стръкчета трева, а полата ви е цялата в кучешки косми. Обувките ви са крайно неподходящи за посрещане на гости. Не би било зле да промените и прическата си. — Ръката му помилва нападалите кичури.
Арабела се погледна и се опита да изтърси червеникавите кучешки косми от полата си.
— Малките кученца постоянно се скубят.
— Права сте. Докато вие се преоблечете, аз ще поздравя лейди Олсъп и съпруга й.
Арабела го погледна нерешително.
— Как ще обясните присъствието си?
— Мисля, че няма да се наложи — засмя се той.
Очите й засвяткаха.
— Искам непременно да стоя до вас, когато влезете в бой с Лавиния, Джак.
Той се усмихна одобрително.
— Това прозвуча много добре.
Арабела се усети, че го е нарекла на малко име, но не се развълнува особено.
— Настоявам да ме почакате, преди да се запознаете с Лавиния. Кажете на Франклин да поднесе в салона освежителни напитки и да обясни, че скоро ще слезем да поздравим гостите си.
Джак се поклони.
— Давам ви двайсет минути.
— След четвърт час в библиотеката.
Арабела прихвана полите си и забърза към задната страна на къщата, без да се обърне нито веднъж.
Херцогът остана на мястото си. Намести рапирата, изтърси праха от полите на жакета си и поправи воланите на маншетите и жабото, след което се запъти към страничната врата. Изражението му беше на мъж, комуто принадлежи целият свят.
7
Едва влязъл през страничния вход, Джак бе посрещнат от Франклин, чието лице изразяваше загриженост.
— Имаме гости, ваша светлост. Лорд и лейди Олсъп. Опитах се да обясня, че не сте си вкъщи, но милейди… — Той разпери безпомощно ръце.
— … не ви позволи да я отпратите — довърши изречението херцогът. — Вече знам от лейди Арабела. — Удостои иконома с бегла усмивка и добави: — Щом лейди Арабела се преоблече, ще поздравим гостите заедно. Междувременно можете да им занесете освежителни напитки и да съобщите, че сме пристигнали преди малко и ще се явим след двайсетина минути.
— Разбира се, ваша светлост. — Видимо облекчен, Франклин се отдалечи с много по-сигурна крачка, за да изпълни поръчението.
Джак отиде в библиотеката, наля си мадейра от гарафата на масичката и зачака Арабела. Както бе обещала, тя се появи след четвърт час.
Той я огледа изпитателно от горе до долу. Тя бе облякла ябълково зелената утринна рокля, косата й бе скрита под дантелено боне.
— Е, ваша светлост, приличен ли е видът ми? — попита тя след ироничен реверанс.
— Горе-долу. Много бих искал да се погрижа за гардероба ви. В тази пустиня сте олицетворение на пропилените шансове.
— Какво означава това? — попита несигурно тя. Не знаеше дали да тълкува думите му като обида или като скрит комплимент.
— Означава, мила моя, че ако се облечете както трябва, и фризирате косите си при истински фризьор, всички ще се обръщат подире ви. — Той остави чашата си. — Може би звучи странно, но много искам да преживея този миг. Е, хайде, да се изправим срещу дракона.
Отвори вратата и я пропусна да мине първа.
— Благодаря, Франклин — усмихна се Арабела, влезе в салона и направи почтителен реверанс. — Лейди Олсъп, милорд, каква приятна изненада. Много мило от ваша страна да ни дойдете на гости.
Лейди Олсъп се надигна от мекото кресло и притисна едната си ръка към гърдите. Двойната й брадичка затрепери, тя се залюля леко на високите си токове. Препарираният гълъб, възседнал изкусно направената и обсипана с пудра фризура, се разтрепери на трона си.
— Значи е вярно — изрече тя с дълбоко възмущение. — Не можах да повярвам на ушите си, лейди Арабела. В отсъствие на брат си сте приели в къщата си мъж.
— Виждам, че новините се разпространяват бързо — отговори Арабела с принудена усмивка. — Но вие вероятно не знаете, мадам, че моят брат… че лорд Дънстън си отиде от този свят. — Тя посочи спокойно чакащия до нея Джак. — Позволете да ви представя негова светлост дук Сен Жюл, наследник на брат ми.
Дамата нямаше как да не е чула кой стои пред нея, но не реагира на представянето.
— Мъртъв! — извика потресено. — Граф Дънстън е починал? Как е възможно? — Обърна се към мъжа си и повтори още по-високо: — Олсъп, как е възможно? Как е станало така, че ти не знаеш нищо?
Джак преспокойно си взе щипка емфие, без да сваля поглед от гостенката. Виконтът отчаяно се стараеше да намери отговор на въпроса на съпругата си.
— Кой е този мъж? — Лавиния размаха ветрилото си в посока към херцога. — Какво прави тук?
— Простете, мислех, че вече съм го представила. — Гласът на Арабела звучеше абсолютно равнодушно. — Позволете да ви представя още веднъж наследника на моя брат, новия собственик на Лейси Корт. — Очите й блеснаха за миг — по лицето на Лавиния пролича уплаха, даже шок. Арабела повтори
