— В погледа му се четеше обърканост.
— Не знам — отговори просто тя. — Мег го нарече един вид компенсация. Може би иска да действа почтено.
— Много бих искал да е вярно — отзова се презрително викарият. — Ти, естествено, си му отказала.
Тя завъртя ветрилото между пръстите си, докато обмисляше думите си.
— Първоначално да… не… — Вдигна глава и помоли: — Дейвид, остави ме да обясня. Цял следобед размишлявах. Обмислях алтернативите. Всъщност, каква алтернатива имам?
— Имаш приятели, които с радост ще ти осигурят дом. Ще те приемат в семейството си.
Тя се усмихна с много обич и меланхолия.
— Знам, мили приятелю, но не искам да подлагам на изпитание добросърдечието на приятелите си. Знам, че с радост ще споделите с мен малкото, което имате, но не бих могла да живея така.
— Стига, Арабела, не можеш да се пожертваш! Не и с такъв мъж — извика сърдито Дейвид и почеса главата си под перуката.
— Няма да е жертва — обясни замислено тя. — Особено като имам предвид какво друго ми остава. Не искам да завися от милостта на роднините ми по майчина линия. Няма да го понеса, Дейвид. По-скоро ще посегна на себе си или… О, не! — извика тя, като видя ужасения му поглед. — Не исках да кажа това. Но ти знаеш, че не мога да живея, ако не съм самостоятелна.
— А каква самостоятелност ще имаш в брака със Сен Жюл? — попита недоверчиво той.
— Ще настоявам за известна степен на независимост — изрече бавно тя. — Ще сключим брачен договор, който ще ми я гарантира. Знам какво се говори за Джак в обществото, но според мен той не е олицетворение на дявола… макар че понякога се държи точно така.
Тя погледна Дейвид и погледът й беше спокоен. Той не каза нищо. Отиде до прозореца и скръсти ръце зад черните поли на жакета. Една от най-силните му страни беше способността и волята да погледне на собствената си позиция от дистанция и да я провери.
Като забеляза, че е разместил напудрената си перука, Дейвид я оправи и попита тихо:
— Как можеш да имаш доверие на човек, когото не познаваш?
Арабела вдигна рамене.
— Питам те, Дейвид — колко жени се омъжват за мъже, с които се познават добре? Женитбата се осъществява само защото е изгодна за някого. Аз размислих и стигнах до извода, че Джак е добра партия.
Макар и духовник, Дейвид Кайл познаваше света. Знаеше, че Арабела казва истината и че много от уредените бракове се развиват добре. Арабела не беше глупаво младо момиче.
— Може би си права — промълви той.
— По този начин ще запазя дома си, орхидеите… всичко, Дейвид.
— Но защо, защо той иска да се ожени за теб? — попита направо викарият. — Прощавай… изразих се неучтиво. Всеки мъж би трябвало да бъде щастлив, че може да има жена като теб, но не ми се вярва, че ще бъдеш убедителна като херцогиня.
Арабела избухна в смях и атмосферата се разведри.
— Знам, знам. Но не мисля, че това има значение за Джак.
— Какво иска от теб? — Дейвид я погледна втренчено и между веждите му се вдълба дълбока бръчка.
Арабела пое дълбоко дъх и отговори:
— Какво може да иска един мъж? Той не си направи труда да го отрече. Каза ми, че има любовница, но иска жена с безупречен произход, която да го дари с наследници. Според него аз съм най-подходяща за целта.
Дейвид отново се обърна към вече тъмната градина.
— Срещу това не мога да възразя нищо — заговори след кратко мълчание. — Жената трябва да има мъж и деца. Но бих се радвал повече, ако беше срещнала мъж, когото харесваш и уважаваш, за да можеш с времето да го обикнеш.
— Не съм казала, че не мога да го понасям.
— Ами любовницата му?
Арабела вдигна рамене.
— Това не е необикновено. Подобни връзки са обществена тайна.
— Може би — отвърна намръщено Дейвид, — но ако той те направи нещастна?
— Не вярвам да стане така — отговори тя, сама учудена, че беше толкова сигурна. — Но ако го направи, ще го напусна.
— Не е толкова просто — възрази Дейвид. — Според закона жената е притежание на мъжа. Той може да прави с теб каквото иска — само няма право да те убие.
Арабела направи гримаса. Този възмутителен факт беше една от причините да отлага толкова дълго женитбата.
— Имам намерение да изтръгна от него специални условия в брачния договор — повтори уверено. — Във всеки случай трябва да имам известна финансова независимост.
— Защо мислиш, че ще се съгласи? Ти не внасяш нищо.
— Напротив… незнайно по каква причина тази женитба е много важна за него. Ще се възползвам от това обстоятелство. — Тя стана от дивана и отиде при него. — Дейвид, скъпи Дейвид, имам нужда от теб… от твоята благословия.
Той сложи ръка на рамото й и я целуна по бузата.
— Искам да се радвам за теб, мила моя, знаеш го. Но не бих понесъл да те видя нещастна.
— Аз съм на двайсет и осем — достатъчно възрастна, за да правя грешки, и при всички случаи достатъчно зряла, за да вземам решенията си сама.
Дейвид въздъхна.
— Е, добре. — усмихна се малко виновно и заяви: — Мери сигурно ще каже, че това е върхът на романтиката. Можеш да бъдеш сигурна, че тя вижда бъдещия ти път настлан с рози.
— Ще се постарая да избягвам тръните — обеща Арабела и отговори на прегръдката му. — Много те моля да отидеш при сър Марк и да му разкажеш какво сме си говорили. Той няма да се учуди особено, но аз имам нужда от неговата помощ и съвети за изготвянето на брачния договор. Освен това разчитам да ме отведе до олтара — добави тихо тя.
— Веднага отивам. Тревор е добър адвокат. Знам, че ще състави стабилен договор. — Дейвид я погледна все още със страх и учудване. — О, Арабела, наистина ми се иска да се зарадвам. Но женитбата ти е толкова прибързана. Сигурна ли си, че си обмислила тази важна стъпка от всички страни?
— О, да — отговори убедено тя. — Бъди сигурен, че обмислих всички аспекти и проверих всяка алтернатива. Трябва да го направя, разбираш ли, трябва! — В ясните, спокойни очи светеше решителност.
Дейвид кимна.
— Утре сутринта ще дойда със сър Марк и Тревор. Кажи на херцога да ни чака. — Посланието беше ясно. Арабела можеше да разчита на приятелите си. Херцогът не биваше да остава с впечатление, че тя е слаба и беззащитна.
На устните й изгря усмивка.
— Май първо трябва да му кажа, че съм решила да приема предложението му.
Дейвид разпери ръце.
— Нима още не знае?
Арабела избухна в смях.
— Не. Исках първо да обсъдя решението си с теб. След като ти не успя да ме убедиш, че съм на грешен път, значи имам всички основания да встъпя в брак.
— Ако знаех, нямаше да съм толкова отстъпчив — промърмори Дейвид и поклати глава.
— Това само щеше да укрепи решителността ми — засмя се тя и го целуна по бузата. — Ще те изпратя.
Арабела застана на прага и изчака Дейвид да се метне малко тромаво на гърба на коня, вързан до
