стълбището. Махна му за довиждане и се върна в трапезарията.
Когато влезе, Джак тъкмо белеше круши.
— Нима добрият викарий си отиде? — попита той с вдигнати вежди и бавно разряза крушата на четири.
— Да — отговори Арабела и седна. — Не беше в най-доброто си настроение. — Опря брадичка на ръцете си и впери поглед в него.
— Така ли? — Погледът му се изостри. — Вероятно е обзет от обичайното морално възмущение?
— Не съвсем. — Арабела продължи да го гледа замислено. След като бе взела най-важното решение в живота си, можеше да се наслаждава на играта. И без това скоро щеше да свърши.
Джак присви очи.
— Да отгатна ли?
Арабела реши, че играта не е истински забавна и че не й доставя удоволствие да я играе.
— Не беше особено щастлив от решението ми да ви направя най-щастливия мъж в Англия — изрече с комична тържественост тя. Не искаше той да забележи, че е наясно, че не всички изгоди са на нейна страна.
Джак не каза нищо. Само нареди парченцата круша на чинийката пред нея. Сведе поглед, за да скрие доволните пламъчета в очите си. Сърцето му триумфираше. Игра и спечели. Походът на отмъщението приключи.
Стана и взе ръката й.
— Ти наистина ме направи най-щастливия мъж в Англия. Чувствам се почетен и поласкан. — Поднесе ръката й към устните си и срещна погледа й. В сивите зеници се четеше въпрос. Беше убеден, че тя замисля нещо. Зад тази внезапна капитулация се криеше определена цел.
— Благодаря, сър — пошепна тя с най-мекия си тон.
Джак пусна ръката й и се настани обратно на стола си.
— Желаеш ли да определим датата, мила моя?
— Първо ще сключим брачен договор. Утре ще дойдат Дейвид, сър Марк и адвокатът му Тревор, за да обсъдите условията… всичко необходимо.
Джак си наля малко вино от гарафата, за да има време да обмисли думите й.
— Значи брачен договор… — промърмори той замислено.
— Доколкото знам, това е обичайна практика — отвърна Арабела и хапна едно парченце круша.
Джак я изгледа над ръба на чашата.
— Темата ме интересува. Ще задоволиш ли любопитството ми?
— Разбира се — кимна тя и хапна още малко круша. — Мисля, че ще имам нужда от годишна издръжка в размер на около дванайсет хиляди фунта. Достатъчно ли е това за дама, която желае да заеме полагащото й се място в модния свят?
— Повече от достатъчно — отвърна сухо херцогът, докато си мислеше, че Арабела Лейси е най-смелата, най-дръзката жена, която е срещал някога. — Но аз си мислех, че ще изпращаш сметките си на мен, за да ги плащам.
Арабела смръщи чело.
— Не, това не ми е достатъчно. Това не означава независимост. Не съм съгласна. По-добре да отида в Корнуол.
— Съмнявам се, че там ще ти е по-добре.
— Сумата няма да ви притесни — обясни тя с тон на хладен разум. — Доходите от земите на Лейси ще я покрият напълно.
— О, така ли? — Възхищението му нарастваше. — Преди да се съглася, би трябвало да видя сметководните книги. Какво още искаш?
— Собствена кола и коне. Най-добре ландо. Четох, че били много на мода. Разбира се, ще ми трябва и кочияш. Собствена конюшня и момче за Рене. Искам да дойде с нас в Лондон.
Джак вдигна вежди.
— Та това е цял каталог, мила моя! Но бъди спокойна — ще ти предоставя достатъчно място и персонал. Ще имаш и кола, и коне. В момента каретата ми е тук, готова да те отведе в Лондон. Там ще можеш да я използваш по свое усмотрение.
— Може би, но аз продължавам да твърдя, че имам нужда от собствена кола и коне. Би било крайно неприятно, ако искам да изляза, а колата не е на мое разположение. Не смятате ли, че съм права?
Джак остави чашата си.
— Само един въпрос… Защо, според теб, трябва да се съглася с всички тези условия?
— Защото твърдите, че аз съм подходящата жена за ваша съпруга и майка на децата ви. Обещавам, че ще направя всичко, за да останете доволен от мен — обеща тя. — Но вие ми дължите ответна услуга. Искам да имам известна самостоятелност.
Джак зарови пръсти в белия кичур над челото си.
— Значи името ми не ти е достатъчно? Нито това, че ще запазиш дома си?
— Не и ако това ще означава загуба на независимост. Искам да имам известна свобода. Това е цената ми, милорд. — Твърдият тон не издаваше нервността й. Ала в минутите мълчание, последвали искането и, стомахът й се разбунтува. Може би бе играла и загубила…
Джак отпи глътка вино. Беше готов да отстъпи. В крайна сметка тя искаше дреболии. А той бе получил, каквото искаше.
— Наистина ли желаеш да заемеш място в елегантния свят? — попита той с интерес.
— Предложението беше ваше. Но има и още нещо. Казахте, че мога да имам оранжерия в Лондон. Предполагам, че имате голяма къща, където може да се построи необходимото помещение. Ще е трудно да пренесем орхидеите, но все някак ще се справим.
— Още нещо?
— Само едно. — Арабела се запита дали пък не е по-добре да заговори за това след сватбата, но това би означавало измама, а тя искаше споразумението им да бъде чисто.
— Слушам те. — Той въртеше чашата между пръстите си и следеше как светлината на свещите потъва в рубиненочервената течност.
— Вие имате любовница — изрече тихо тя. — Пръстите му стиснаха по-здраво тънкото стъкло. — И искате нашата женитба да не затруднява връзката ви?
— Арабела захапа един захаросан бадем и шумът я стресна.
Джак я гледаше безизразно.
— Точно така. Нямам намерение да сложа край на тази връзка.
Арабела сдъвка бавно бадема и едва когато глътна и последното парченце, отговори:
— Така си и мислех.
— Сега не е подходящо да говорим за това — каза Джак. — Ще установиш, че самото споменаване на подобни теми в доброто общество се посреща в най-добрия случай с подигравка, но в най-лошия означава отхвърляне.
— О, аз нямам намерение да предизвикам публична дискусия — отвърна тя и посегна към купичката с ядки. Този път си избра орех. — Разбира се, няма да се меся във вашите частни връзки. Сигурно любовницата ви е очарователна дама и ще се разбирам добре с нея. Вероятно принадлежи към доброто общество. — Подхвърли ореха във въздуха и го улови.
Джак протегна ръка и й взе ореха. Счупи черупката и сложи ядката в чинията й.
— Какво цели този разговор, ако може да се нарече така?
— Исках само да знам дали любовницата ви и аз ще се движим в едни и същи кръгове — изрече невинно тя и захапа ореховата ядка.
— Зависи в кои кръгове имаш намерение да се движиш.
— Само в най-добрите — отговори рязко Арабела и го погледна с добре изиграно учудване. — Да не би вашата любовница да принадлежи към класата на платените жени?
Джак си представи Лили и се засмя леко. Графиня Уърт. Жена, сигурна в обществената си позиция, непогрешима по отношение на вкуса и мненията. Изправи я пред Арабела и усмивката му стана по-широка. Цялата пола в сламки и кучешки косми, пръст под ноктите… Трябваше му време, за да се овладее — толкова
