почва.
— Вероятно не е това, на което сте свикнали в Лондон, ваша светлост — отговори Франклин, докато подреждаше празните съдове върху таблата. — Да нарежа ли дивеча, милейди?
— Да, ако обичаш. — Арабела видя, че трябва да поеме инициативата. Знаеше, че херцогът предпочита да продължат вечерята без иконома, но присъствието на трети човек в помещението щеше да ги принуди да изберат неутрална тема за разговор. — С нетърпение чакам времето да се промени — рече бодро. — Досега не сме имали толкова дълга гореща вълна. Мислите ли, че ще има буря, ваша светлост?
Джак я погледна над чашата си. Отчаянието бе изчезнало от очите му. Устата му се изкриви в лека усмивка.
— Не ми се вярва, мадам — отвърна сухо. — Но дъждът ще е полезен за вашата градина.
— Със сигурност — кимна Арабела и се облегна удобно на стола си. Изчака Франклин да постави пред нея чинията с дивеч и продължи: — Моравата е почти изсъхнала.
— Тогава да се надяваме скоро да завали — отговори сериозно Джак и пое чинията си. — Благодаря, Франклин. Вече можете да се оттеглите. Ще се обслужваме сами.
Икономът се поклони и излезе.
— Желаете ли желе от цариградско грозде, ваша светлост? — Арабела посегна към купичката.
— Е, добре, Арабела, сключваме примирие — каза той и пое купичката. — Сигурно вече ви е ясно, че между мен и брат ви нямаше добри чувства. — Насипа желе върху дивеча и продължи: — Не мога да понасям глупците и не го крия. — Погледна я и заключи: — Мисля, че и вие сте като мен, Арабела.
— Да.
— Ще ми кажете ли още нещо… Бяхте ли привързана към брат си? — Тонът му беше спокоен, но ръката, която стискаше лъжицата, остана неподвижна, докато чакаше отговора.
— Не — отвърна тихо тя.
— Имате ли нещо против да оставим нещата дотук?
Арабела кимна неохотно и той разбра, че тази вечер трябва да се задоволят с този половинчат резултат.
8
Някой удари с чукчето по вратата и Арабела не можа да каже нищо повече. Шумно, енергично чукане, свидетелство за бързане и спешност. Арабела погледна сътрапезника си отстрани и той каза спокойно:
— Необикновено време за гости.
— Гостите не чукат така силно — отговори тя и бутна стола си с намерение да стане.
— Не, останете на мястото си — спря я с енергично движение Джак. — Днес вече имахме едно неприятно посещение. Ако това е второто, нека го посрещне Франклин. Нали не искате да изглеждате виновна и зачервена?
Арабела седна и посегна към вилицата си. Той беше прав. След като бе приела сегашната ситуация, колкото и необичайна да беше, трябваше да изтърпи. Въпреки това наостри уши, като чу как Франклин вдигна тежкото резе.
— О! — извика тихо, когато гласовете се чуха ясно. — Това е Дейвид.
Франклин отвори вратата на трапезарията и съобщи:
— Свещеникът, милейди. Преподобният Дейвид Кайл — добави натъртено, сякаш се надяваше появата на свещеника да върне нормалността в това излязло от рамките домакинство.
Арабела стана и поздрави сърдечно приятеля си Дейвид, който влезе забързано след иконома:
— Арабела, скъпа моя, какво става тук? Вярно ли е, че Фредерик е мъртъв? — Дейвид устреми поглед към херцога, който също бе станал, за да го поздрави.
— Да, за съжаление — отговори Арабела. — Доста сложна история, Дейвид. Заповядай, седни да вечеряш с нас. Франклин, донесете прибор за викария.
— Не… не, благодаря, Арабела, не съм дошъл на вечеря — отклони поканата Дейвид, без да изпуска херцога от поглед.
— Глупостите, които разпространява Лавиния Олсъп, се носят навсякъде. Току-що прекарах доста неприятен половин час с достойната дама и апетитът ми се развали. — Пристъпи към масата и помоли: — Представи ме, ако обичаш. — Враждебността в добрите очи беше твърде необичайна.
Джак реши, че е по-добре сам да се представи.
— Джак Фортескю, сър. — И направи поклон, без да напуска мястото си.
— Сен Жюл? — Дейвид не отговори веднага на поклона.
— Същият. Мисля, че бащите ни се познаваха. — Джак изглеждаше напълно спокоен. С нищо не показваше убеждението си, че трябва да спечели приятелите на Арабела, главно Мег Барат и Дейвид Кайл. Непременно трябваше да си осигури застъпничеството на свещеника.
— Моля те, Дейвид, седни и изпий поне чаша вино — помоли Арабела и даде знак на Франклин да напълни една чаша. — Защо не доведе и Мери?
— Решихме, че е по-добре да дойда сам — отвърна викарият. Погледът му все още беше мрачен, пълен с враждебност.
— Как е починал Фредерик?
— Искате ли аз да обясня? — предложи Джак.
— Не, по-добре аз — отвърна Арабела. — Хайде, Дейвид, хапни с нас. Знам, че имаш слабост към дивеча.
Дейвид имаше слабост към всички радости на трапезата и това му личеше. В момента обаче остана упорито на мястото си, загледан враждебно в херцога, и повтори:
— Не съм в настроение, Арабела. Е, какво става тук?
Вместо отговор Арабела посочи близкия стол. Макар и неохотно, Дейвид седна и посегна към чашата. Джак и Арабела също седнаха.
Арабела обясни ситуацията кратко и ясно — надяваше се, че за последен път повтаря какво се е случило. Всички, които означаваха нещо за нея, имаха право да я чуят от устата й.
Дейвид я изслуша, без да я прекъсне, като през цялото време местеше поглед между нея и херцога. Когато Арабела свърши, той остана известно време мълчалив, после отпи глътка вино. Накрая рече:
— Съжалявам за смъртта на Фредерик. Моите съболезнования, Бела.
Тя му отговори с празна усмивка. Дейвид беше наясно с характера на граф Дънстън и често го беше укорявал за разпуснатия живот и лошите отношения с арендаторите. Арабела знаеше, че съболезнованията се отнасят не толкова до смъртта на брат й, колкото до ситуацията, на която я бе осъдил Фредерик.
Дейвид се намръщи отново и се обърна към херцога, който поливаше шарана си с магданозен сос, сякаш разговорът не го засягаше. В следващия миг се опря с две ръце на масата и се изправи.
— Бих искал да поговоря с теб на четири очи, Бела.
Тя се надигна веднага.
— Да отидем в библиотеката. Ще ни извините, нали, Джак?
— Но разбира се. — Херцогът се изправи учтиво и ги изчака да излязат. После отново седна и продължи вечерята си без външни признаци на несигурност. Нямаше никакво желание да направи Дейвид Кайл свой враг.
Дейвид последва Арабела в библиотеката и затвори вратата. Застана пред нея и заговори направо:
— Знаеш ли каква е славата на този човек, Бела?
— Да, разбира се. Страстен картоиграч и освен това развратник — отговори безгрижно тя. — Истински светски лъв. — Отпусна се в един шезлонг и подреди грижливо колосаните си поли. — Необходим ми е твоят съвет, Дейвид. Херцогът помоли за ръката ми.
Дейвид издиша шумно.
— Нямах представа, че го познаваш.
Арабела поклати глава.
— Едва от вчера.
— Защо тогава, за бога… защо ти е направил предложение?
