абсурден беше контрастът между двете жени. Реши, че няма да отговори на дръзкия въпрос на бъдещата си невеста, и потъна в упорито мълчание.
— Аха — промърмори тя. — Разбирам, че разговорът не ви е по вкуса.
— Мислех, че го казах достатъчно ясно. — В сивите очи светнаха опасни искри.
— Въпреки това трябва да го довършим — заяви тя и отпи глътка вино. Нямаше да му позволи да я сплаши.
Джак чакаше с привидно търпение. Арабела се опря на страничните облегалки на стола си, изправи гръб и повтори:
— Значи се разбрахме, че аз няма да се меся във вашите дела…
— Благодаря. — Отговорът изскърца като суха шума.
— Обаче — продължи тя, — би трябвало да се уговорим, че аз ще имам същите привилегии. Искам да се съгласите, че няма да се месите в живота ми.
Джак скочи.
— Какво?
Арабела го изгледа с присвити очи.
— Поправете ме, ако се лъжа, но аз изхождам от факта, че любовницата ви е омъжена жена. Искам същата свобода, с която се ползва тя… с която вие се ползвате, сър.
— Отиваш твърде, далеч — заяви мрачно Джак.
Арабела поклати глава.
— Не вярвам. Ако се съглася на тази сделка, то ще е при равни условия. Как мислите, защо съм още неомъжена?
— Предполагам, би било твърде неучтиво да ти заявя, че не се е намерил глупак да те поиска — изсъска той.
— Да, прав сте, но това не отговаря на истината.
Джак отново потъна в мрачно мълчание. После обаче отметна глава назад и избухна в луд смях.
— О, Арабела, в каква каша се забърквам!
Смехът му я обърка. Беше й направило впечатление, че той се смее винаги когато ситуацията става особено неловка. Това я объркваше и тя имаше чувството, че той го знае и нарочно се смее. Но днес през цялото време беше нащрек.
— Забърквате се в нещо, към което се стремите, сър.
— Точно така. — Станал отново сериозен, той се наведе напред и опря ръце на масата. — Е, добре, след като говорим откровено, ще кажа кратко и ясно: Ще се закълнеш във всичко свято, че ще се подчиниш на железните закони на обществото и няма да си вземеш любовник, преди да си ми родила наследник.
— Заклевам се — отговори просто тя. — В противен случай споразумението ни е анулирано. — Надигна се и заяви: — Е, след като уредихме въпроса, смятам да се оттегля. Мисля, че сър Марк и останалите ще дойдат скоро след закуска. Приемете ги в библиотеката.
Тя се запъти към вратата, но Джак я спря и вдигна чашата си. Не че и двамата бяха еднакво доволни, но все пак беше добре да вдигне тост.
— Хайде да пием за нашето споразумение, мила моя — каза той и заобиколи масата. — Вдигни чашата си. — Погледът му беше настойчив, устата — решителна.
Арабела го послуша. Нямаше как да се противопостави на този непоколебим, свикнал да заповядва човек. Той се усмихна и я хвана под ръка. Двамата стояха съвсем близо един до друг, почти притиснати, с чаши в ръце. Той поднесе чашата към устните си, Арабела последва примера му. Пиха заедно. Близостта му я накара да усети силата на тялото му и решителността в главата му. Виното имаше вкус на къпини и слънце. Ароматът на кожата му я обгърна — дълбока, земна миризма, смесена със свежестта на лимон. Също като в градината й. Не беше в състояние да отвърне поглед от очите му и когато той взе чашата й и я остави на масата, пръстите й бяха изтръпнали и безводни. Той обхвана брадичката й и вдигна лицето й към своето. Тя се подчини на неизбежното с лека въздишка, която можеше да изразява и удоволствие, и гняв. В действителност сама не знаеше какво изпитва.
Устните му завладяха устата й и когато се отвори под натиска на езика му, тя вкуси хладното вино, още по-приятно сред топлината на устата му. Той обхвана лицето й с две ръце, задълбочи целувката, започна да изследва устата й. Без да иска, тя го обгърна с ръце, притисна се към тялото му, за да го усети цялото. Пенисът му запулсира в слабините й и тя потръпна. В края на съзнанието й блесна мисълта, че може би, може би този брак ще й донесе още някои неподозирани предимства.
Джак бавно отдели устата си от нейната и плъзна ръце по тялото й, очерта тънката талия и спря на извивката на хълбоците.
— Упоритата стара мома на двайсет и осем години крие в себе си страст — промълви дрезгаво той и на лицето му изгря усмивка.
— Защо се учудваш? — попита тя. Тонът й нямаше нищо общо с нормалния й глас.
— О, не знам — промърмори той. — Явно съм бил късоглед.
— Дано не откриеш и други области, за които си бил късоглед — отвърна тя и отстъпи крачка назад. — А сега ви моля да ме извините, сър. Желая ви лека нощ!
— Лека нощ — отговори тихо той.
На следващата сутрин сър Марк, Дейвид Кайл и адвокатът Тревор пристигнаха малко след осем, и тримата много сериозни. Дейвид изглеждаше още по-мрачен от предишната вечер, а адвокатът, с дебела папка под мишница — объркан.
Сър Марк целуна по бузата Арабела, която посрещна гостите на вратата.
— Добро утро, мила моя.
Тя направи реверанс и покани господата в библиотеката, където херцогът вече ги очакваше. Когато групата влезе, Джак се изправи учтиво.
— Добро утро, джентълмени. — Последваха поклони, донесоха освежителни напитки, всички насядаха.
— Да започнем с клаузите на брачния договор — каза спокойно Джак, веднага поел ръководството. — Лейди Арабела ми назова условията си и аз ще гарантирам изпълнението им. Надявам се, че ще се разберем бързо.
Сър Марк се покашля.
— Един от аспектите на планирания брак все още е неизвестен на лейди Арабела. Мисля, че трябва да я уведомим. Аз също нямах представа, докато Тревор, подготвяйки документацията за разговора, не прегледа семейните документи на Дънстънови.
Арабела се наведе напред. Нещо не беше наред. Баронетът се обърна към адвоката.
— Тревор ще ти го обясни най-добре, мила моя.
Джак седеше с грациозна небрежност в креслото пред празната камина, облечен в костюм за езда, преметнал крак връз крак, с ръка върху дръжката на рапирата. Иглата със скъпоценен камък, която крепеше колосаното му шалче, искреше под слънчевите лъчи, които падаха през прозореца насреща му. Погледът му остана спокоен, но тя усети внезапна острота в дълбините на очите му и почти незабележимо стягане в позата му.
Тревор се покашля и разлисти документите в скута си.
— Ситуацията е следната, милейди: След обявяването на първия граф Дънстън през 1479 година е казано, че ако някой граф Дънстън умре без завещание и без наследници от мъжки пол, земите, богатството и титлата преминават през пряката наследница от женски пол в ръцете на съпруга й. По този начин титлата няма да изчезне.
Той спря и в библиотеката се възцари дълбока тишина. Арабела не помръдваше. Погледът й остана прикован в лицето на Джак.
— Никога досега не се е наложило да се приложи тази клауза — продължи след ново изкашляне адвокатът. Гласът му си остана сух и прашен. — До нещастната кончина на деветия граф винаги е имало пряк потомък от мъжки пол, който да наследи титлата.
Тревор извади кърпичка и си издуха носа.
— Доколкото знам, последният граф не е умрял без завещание. Земите и богатството му преминават в
