ъгълчето на устата й.
— Винаги съм казвал, че радостното очакване увеличава удоволствието. — И се отдалечи, за да поздрави гостите си.
Мег, която следеше любопитно новобрачните, се приближи до Арабела.
Не знам дали е под закрилата на дявола, но изглежда дяволски добре — отбеляза полугласно. — Дали ще е добър любовник?
— Това е най-малката ми грижа — отвърна с отсъстващ вид Арабела и докосна ъгълчето на устата си, където целувката още пареше. Спомни си мига в градината, когато бе разбрала, че Джак Фортескю ще я погълне напълно със своята сигурност, сила и привлекателност. Беше по-загрижена за душата, отколкото за тялото си.
— Мога ли да ти помогна с нещо? — попита Мег. — Не зная какви практични съвети мога да ти дам, защото една страстна нощ с млад гондолиер, който не знаеше английски, не ме направи експерт в тази област, но мога да те изслушам. — Тя отпи глътка шампанско и се усмихна окуражително.
— Какво си шепнете вие двете? — Сър Марк се приближи към тях с принудена усмивка. Както всички приятели на Арабела, и той хранеше съмнения в успеха на този брак.
— Само ако знаеше — пошепна Мег и Арабела избухна в тих смях. Напрежението й се разсея. Не можеше да си представи, че баронетът ще се включи в разговора им.
— Не обсебвай булката, Мег — каза бащата и я целуна по бузата. — Пожелавам ти цялото щастие на света, мила моя. Изглеждаш великолепно.
Арабела му благодари с усмивка. Всяка булка беше длъжна да изглежда великолепно в деня на сватбата си, но тя беше сигурна, че с нея не е така. Изобщо не се чувстваше великолепно, напротив, имаше чувството, че в стомаха й е заседнала буца. Джак се движеше съвсем естествено между гостите.
Изглежда така, сякаш е прекарал целия си живот в Лейси Корт, каза си Арабела с внезапна враждебност. Господар на Лейси Корт, граф Дънстън… Ала след враждебността дойде прозрението, че тя е и ще бъде неоспоримата господарка на Лейси Корт. Че никой няма да й го отнеме.
Сватбеният обяд продължи дълго. Арабела бе заявила на Франклин и мисис Елиът, че не е нужно да се стараят повече от обикновено, но Франклин беше решил да покаже цялото гостоприемство на Лейси, макар че сватбата беше прибързана и бе дошла много скоро след смъртния случай в семейството. След като нямаха възможност да изпратят както подобава починалия граф, трябваше поне да организират достойно сватбено тържество за сестра му. Икономът извади най-доброто бургундско, купено от бащата на лейди Арабела, защото знаеше, че старият господар щеше да се зарадва, ако можеше да види дъщеря си като херцогиня.
Когато сервираха десерта, лейди Барат стана и заобиколи масата. Усмихна се леко на херцога и се наведе към ухото на Арабела.
— Мила моя, ще ми позволиш да заема мястото на майка ти. Нужно е някой да те подготви за първата брачна нощ.
Арабела стреснато вдигна глава.
— Много мило от ваша страна, милейди, но не е нужно. Аз не съм някоя дебютантка…
— Права си, но майка ти би очаквала това от мен.
Арабела простена вътрешно. Дано лейди Барат не започне да й изнася лекция за случващото с в брачното легло! Истеричен пристъп на смях беше последното, от което имаше нужда в този момент.
— Много благодаря, мадам, наистина сте много добра към мен. — Хвърли безпомощен поглед към Джак, но той седеше до нея и много успешно се преструваше на глух.
Все пак се опита да й помогне по някакъв начин. Мушна ръка под масата и я сложи на коляното й. Неочакваното докосване я стресна. Много ясно усети топлината на пръстите му през тънкия муселин на роклята. По време на обяда не бе направил нищо, което можеше да се изтълкува като интимност, и тя му беше благодарна за тактичността. Гостите бяха малко и всяка проява на интимност щеше да се забележи. Ако беше между чужди хора, щеше да се смути, но между приятелите си щеше да се почувства ужасно неловко.
За момент натискът върху коляното й се увеличи, после той се наведе към нея и я целуна по ухото. Космите на тила й настръхнаха.
— Ще окуража господата да си тръгнат рано. Те ще отведат и дамите.
— Не ми се вярва да си тръгнат скоро — прошепна със съмнение тя.
Джак поклати глава и се усмихна самоуверено.
— Не се страхувай, мила моя. Всички знаят, че женихът има право да се подготви за първата брачна нощ, и не се опитват да го задържат.
Буцата в стомаха й се разтвори, кожата на главата й запърха. Това звучеше като заплаха и обещание едновременно. Лейди Барат се обърна с усмивка към господата.
— Джентълмени, моля да ни извините.
— Да, разбира се, моя най-скъпа. — Сър Марк се надигна. — Мила Арабела, ти знаеш, че винаги си ми била като дъщеря, затова от името на всички ще ти пожелая много щастие и всичко най-добро. — Той вдигна чашата си. Дейвид и Питър Бейли, които също се бяха изправили, последваха примера му и пиха за нея.
Джак също вдигна чашата си и рече тихо:
— Аз поемам отговорността, джентълмени.
Дейвид Кайл го погледна пронизващо, сякаш искаше да проникне в сърцето му, което сигурно считаше за дяволски черно. Джак не се отдаваше на илюзии. Издържа спокойно погледа на духовника и пи едва когато Дейвид се извърна. Мег Барат също го наблюдаваше през масата и в зелените й очи светеше предизвикателство и предупреждение. Явно и тя искаше да му каже, че ако засегне болезнено приятелката й, лошо му се пише. Той срещна и нейния поглед, но тя не се отказа като свещеника, а издържа. Джак седна отново и това му даде възможност да прекъсне контакта.
Арабела разцелува всички гости и тръгна след лейди Барат към изхода. Едва когато дамата зави към източното крило, булката се сети, че не е заповядала да приготвят брачна спалня. Някога стаите на майка й бяха до тези на баща й. Сега херцогът живееше в апартамента на господаря, но помещението до него беше заключено и непроменено след смъртта на майка й.
Всичките й вещи, дрехи, бельо, всичко, което й беше нужно, се намираше в старата й спалня, а лейди Барат, която познаваше разположението на стаите в Лейси Корт още от времето на майка й, вървеше решително в грешната посока.
— Лейди Барат… мадам… днес ще използвам собствената си стая — спря я Арабела.
Дамата се обърна смаяно.
— Но това е абсурдно, мила моя!
— Нямах време да направя необходимите промени — обясни бързо Арабела. — Херцогът прояви пълно разбиране. Знае, че може да ме намери в стаята ми. — Изобщо не беше сигурна дали той знае. Изобщо не бяха говорили за това и той можеше да очаква, че тя е наредила на персонала да направи необходимите приготовления.
— Не можеш да очакваш от съпруга си да броди по коридорите в търсене на жена си — заяви твърдо лейди Барат. — Спалнята на жената трябва да е достъпна за него.
— Утре ще уредя всичко — отговори примирително Арабела. — Наистина нямаше време. — С тези думи обърна гръб на достойната дама и се запъти към западното крило.
Влезе в стаята си и спря слисано на прага.
— Какво се е случило? Къде са нещата ми?
Шкафът беше отворен и празен, скринът за бельо — също. Четките и гребените бяха изчезнали от тоалетката, а Беки тъкмо сгъваше чаршафите от леглото.
Прислужницата й се обърна уплашено и кимна виновно.
— Негова светлост… херцогът каза да отнесем всичко в спалнята до неговата — обясни с тих глас. — Каза ми го тази сутрин, преди да тръгнем за църквата, милейди… искам да кажа, ваша светлост. Всъщност негова светлост каза на Франклин, а той му отговори, че ваша светлост не е дала нареждания.
Тази титла е дяволски досадна, каза си раздразнено Арабела и огледа неодобрително празните помещения. Явно херцогът приемаше съвсем сериозно позицията си на господар на дома. Въпреки това
