трябваше да я попитат, преди да преместят нещата й. Защо Франклин не бе казал нищо?
— Както виждам, съпругът ти е помислил за всичко, мила моя — обади се лейди Барат с тон на дълбоко задоволство. — Доста е необикновено мъжът да дава нареждания на персонала, не намираш ли?
— Херцогът дава нареждания навсякъде — отвърна Арабела с необичайно остър глас.
— Мисля, че новите покои ще ви харесат, ваша светлост — обясни тихо Беки. — Всички завеси и драперии са нови. С Бен работихме цял ден, за да подготвим всичко. Нещата ви са наредени, сложили сме нови свещи и в камината е запален огън, за да ви е приятно. Преди малко занесох горе гореща вода.
— Много благодаря, Беки. — Арабела се усмихна топло на момичето, за да скрие истинските си чувства. — Наистина си свършила много работа. — Тя се обърна и двете жени я последваха.
Новата й спалня беше топла и уютна. Откъде ли са новите завеси, запита се Арабела. Никога преди това не ги беше виждала. Тежката, богато избродирана кремава дамаска около леглото и пред високите прозорци беше твърде разкошна в сравнение с простите тафтяни завеси в старата й стая. Наситените цветове на обюсонския килим блестяха под светлината на свещите. Това бяха покои на омъжена жена без спомените за девическите години в стаята, която беше обитавала досега. Изведнъж се почувства ограбена.
— Хайде, ще ти помогна да се приготвиш — подкани я лейди Барат. — Дукът ще дойде скоро и трябва да те намери готова.
Като жертвено агне, помисли си Арабела и напразно се опита да се усмихне.
Лейди Барат попипа нощницата от коприна с цвят на слонова кост, която Беки бе разпростряла върху леглото.
— Много е подходяща — похвали момичето тя. — И е много красива. Няколко капки розова вода по възглавниците…
Арабела се остави в ръцете на двете жени. Те я съблякоха и й облякоха нощницата. Лейди Барат говореше през цялото време, но за щастие не очакваше отговори.
— Хайде, мила, бързо в леглото. Там ще чакаш съпруга си — обяви тържествено лейди Барат. Арабела понечи да и каже, че предпочита да седне пред камината, но в този миг прозвуча дискретно чукане по вратата и Франклин съобщи:
— Лейди Барат, съпругът ви чака долу.
Джак изпълни обещанието си, помисли си Арабела. Беше минал не повече от половин час. Сега бе настъпил моментът, когато анулирането на брака й щеше да стане невъзможно.
— Много съм ви благодарна за помощта, мадам — изрече тя с топла усмивка и целуна добрата дама. Лейди Барат отговори на целувката и отметна завивката.
— Е, мила, готови сме. — Приглади възглавниците и ги потупа подканващо. Тъй като подчинението беше най-бързият път да се отърве от нея, Арабела се пъхна в чуждото легло.
Лейди Барат я зави до брадичката и отново я целуна.
— Много приличаш на майка си — пошепна с овлажнели очи. — О, сега си спомних и собствената си брачна нощ… — На прага се обърна още веднъж и промълви: — Бъди щастлива, мила моя.
Веднага щом вратата се затвори, Арабела скочи от леглото. Нямаше никакво намерение да седи като вързана коза и да чака съдбата си. Приглади завивката и седна през огледалото. От двете му страни бяха запалени две високи свещи и тя се вгледа изненадано в образа си. Лицето й беше необичайно нежно, грижливо изчетканата коса падаше на едри вълни по гърба и раменете. Очите й изглеждаха по-големи отпреди, в кафявите дълбини светеха повече златни искри. Дали защото очакваше нещо специално? Или от неохота? По дяволите, изобщо не знаеше какво изпитва. Ирационална реакция, каза си иронично. Сигурно беше пила повече.
Чу как вратата на стаята на Джак се отвори, чу и отдалечаващите се по коридора стъпки. Луис бе обслужил господаря си. Тя остана на мястото си, втренчила поглед в свързващата врата. Когато бравата се завъртя, сърцето й направи скок и заби по-силно. Стомахът й се сви на топка.
Джак влезе, облечен в разкошен халат от тъмносиня коприна. В едната си ръка стискаше гарафа, между пръстите на другата — две чаши.
Остави всичко на ниската масичка до огъня и пристъпи към тоалетката. Застана зад Арабела и сложи ръце на раменете й. Погледите им се срещнаха в огледалото.
— Страх ли те е? — попита тихо той.
— Не знам — отговори тя откровено. — Може би… но съм и любопитна.
Той се усмихна нежно и мушна ръка под водопада от коси, за да обхване тила й.
— Сигурен съм, че ще задоволя любопитството ви, мадам.
— И аз — отговори тя с необичайно дрезгав глас. Плъзгането на пръстите му по тила й предизвика тръпки. Стомахът й пърхаше неспокойно.
Джак вдигна косата й и се наведе да я целуне по тила. Отново я разтърсиха тръпки и тя издаде тиха въздишка на удоволствие. Той се изправи и се усмихна зарадвано.
— О, значи ти харесва. Началото е многообещаващо. Много обичам тила на жената — Пусна косата й и плъзна длани по ръцете й. Тя остана да седи неподвижна, втренчила поглед в лицето му в огледалото.
— Според мен не бива да бързаме — промълви той и се наведе да целуне ухото й. — Трябва време, докато откриеш някого. Моля те, обещай ми, че ще ми кажеш, ако нещо не ти харесва, но ми казвай и за всичко, което ти харесва.
— И аз искам да те открия — отговори честно тя.
— И това ще стане — обеща той. — Тази вечер обаче принадлежи на теб. — Повдигна я леко, за да стане, после я обърна към себе си. Притисна я внимателно, плъзна ръце по гърба й, усети топлината на кожата, изпъкналите плешки, гръбначните прешлени под тънката коприна. Ръцете му продължиха надолу от талията и обхванаха твърдото задниче.
Арабела стоеше неподвижна и се отдаваше изцяло на усещанията, предизвикани от интимното му докосване. Кожата му миришеше на лавандула. Нейната кожа се събуди за живот под милувките му, а когато завладя устата й и я притисна към слабините си, тя отговори с готовност на целувката. Този път нямаше причини да потиска вълната на желанието, която я придружаваше. Сложи ръце на раменете му и задълбочи целувката, за да изследва устата му с език. Дишането му се ускори и той я притисна по-силно до себе си. Арабела усети твърдостта на слабините му и потръпна.
Той отпусна ръце и вдигна глава, за да я погледне в очите. Сега сияят като течно злато, помисли си и помилва устата й с палец.
— Май не се налага да се бавим — изрече с топла усмивка.
Вместо отговор Арабела отстъпи назад и развърза колана на халата му. После решително го разтвори, за да види голото му тяло. Без да бърза, сложи ръка върху гърдите му и видя как в сивите очи блесна огън. Ръката и се плъзна надолу и внимателно обхвана пулсиращия пенис.
Той наблюдаваше лицето й и не откъсна поглед дори когато тялото му реагира на милувката й. Малката бръчка между веждите, която издаваше концентрация, беше направо възхитителна. Тя опознаваше нова земя и посвещаваше на пътешествието цялото си внимание.
— Ако не се лъжа, ние с теб ще се забавляваме чудесно — проговори той замислено. Вдигна я и я положи по гръб на леглото. Движението беше толкова бързо, че Арабела извика от изненада. Той застана над нея, опрял ръце на хълбоците, с отворен халат. Погледът му се плъзна по тялото й и тя не посмя да се помръдне, пленница на настойчивия му поглед. Сърцето й биеше до пръсване, кожата беше в пламъци, утробата й пулсираше дълбоко, с очакване, в слабините си усещаше влага и топлина.
Той се отпусна до нея на леглото, помилва бялата кожа над гърдите й и очерта формата им. Зърната й се втвърдиха и изпъкнаха под тънката материя. Без да сваля поглед от лицето й, той плъзна пръст първо по едното, после и по другото.
— Наистина ли ти е за пръв път? — попита тихо той.
— Да.
— Бях започна да се съмнявам — пошепна той и отвори първите копченца на нощницата. — Но трябва да имам предвид, че ти не си невинна девойка.
Арабела понечи да отговори, но усети хладен полъх по голата си кожа и шумно пое въздух. Без да бърза, Джак разтвори нощницата и разголи тялото й. Наведе се, целуна гърдите й, и когато езикът му заигра около зърната, тя изстена и се устреми насреща му.
