— Гърдите ти са още по-прекрасни, отколкото си ги представях — прошепна той и плъзна език по улейчето между тях. После продължи нагоре, докато намери с устни мястото, където пулсът биеше ускорено.
Помилва раменете й, гърдите, корема, после спря на слабините и застина неподвижен. Арабела спря да диша. Бедрата й се отвориха от само себе си и ръката му се плъзна навътре. Пръстите му си проправиха път между влажните кичурчета и намериха малкото зрънце, кораво и щръкнало.
Арабела прехапа устни, за да не извика. Бедрата й се разтвориха още повече. Нежните, но и твърди пръсти проникваха все по-навътре и отваряха тялото й. Като усети, че тя е готова, той плъзна ръце под дупето й и я повдигна. После проникна в утробата й с дълбок тласък. В първата секунда Арабела изпита чувството, че я разкъсва, но болката бързо отмина и тя изпита нарастващо удоволствие, когато той се задвижи в нея, без да откъсва поглед от лицето й.
В края на чувството имаше нещо, за което тя знаеше, че го иска, че трябва да се стреми към него. Не знаеше колко време е минало, когато тялото на Джак се разтърси от силни тръпки. Той нададе гърлен вик и тя усети как семето му се изля в утробата й. Обхвана здраво твърдия му задник, впи пръсти в мускулестата плът и повдигна хълбоци насреща му. Той се съсредоточи отново върху лицето й и продължи да се движи в нея, като се съобразяваше с бързината на движенията й. Нещото, към което тя се стремеше, дойде и се изсипа върху нея като дъжд от падащи звезди.
Арабела падна тежко на леглото, разтвори ръце и крака и се отпусна доволно. Той положи глава на гърдите й и задиша тежко. След минути се отдели от нея, легна по гръб, но след малко се протегна и сложи ръка върху влажното й тяло. Не беше очаквал да преживее такова пълно задоволяване и сега се учудваше и на себе си, и на нея. А какво означаваше това за брак, основан върху отмъщение и практични цели?
Арабела се взираше като замаяна в балдахина над леглото и чакаше дишането й да се успокои. Главата на Джак тежеше върху гърдите й. Приятно отпусната, тя помилва бузата му. Бе преживяла нещо невероятно, което я даряваше с най-висше блаженство. Животът като добродетелна стара мома вече й изглеждаше невъзможен. Макар бракът им да беше произлязъл от тъмни корени, плодовете му бяха забележително сладки.
10
В свежото октомврийско утро дук Сен Жюл влезе в главния салон на игралния клуб Брокс. За момент спря на прага и си взе щипка емфие, докато се оглеждаше внимателно. Залата беше полупразна. Още беше твърде рано за сериозна игра.
— Джак! Мили боже, защо те нямаше толкова дълго? — извика Джордж Кевъна и хвърли картите на масата. — Така ли се отнасяш към приятелите си? — изрева той и скочи. — Изчезна, без да кажеш и една дума.
— Поласкан съм, че си усетил липсата ми, драги — отвърна Джак с ленива усмивка, прибра табакерата и протегна ръка за поздрав. — Продължавай да играеш, няма да ти преча.
— О, няма значение. И без това губя. — Джордж разтърси ръката на приятеля си, сложи ръка на рамото му и го поведе към масичката с гарафите. — Къде беше, по дяволите? В града се носят безумни слухове. Казаха ми даже, че си се оженил. Какви са тези глупости? — Той наля шери в две чаши и подаде едната на херцога.
— Изобщо не са глупости — отговори Джак и вдигна чашата си в шеговит тост. — Това е истината, скъпи Джордж.
— Ти шегуваш ли се? — Джордж погледна втренчено приятеля си, с чаша в ръка, без да отпие нито глътка.
— Не — отговори спокойно Джак. — Пий, Джордж. Редно е да ме поздравиш.
Джордж изпълни искането му. В погледа му се четеше дълбоко учудване.
— За кого? — попита най-сетне. — И защо?
Джак остави чашата си и отново извади табакерата. Отвори я и предложи на Джордж, после и сам си взе щипка емфие.
— На първия въпрос мога да отговоря — рече с усмивка, — но на втория… — Вдигна рамене и обясни: — Когато мъжът достигне известна възраст, е редно да се ожени, не мислиш ли?
— За теб това не се отнася — отвърна сърдито Джордж. — А какво ще стане с Лили?
— Както много добре знаеш, приятелю, Лили си има съпруг — напомни му меко Джак.
— Хайде да не си играем на остроумия, Джак. Коя е тя?
— Сестрата на Дънстън. — Джак посегна отново към чашата си. — Арабела Лейси стана моята херцогиня. Сега е Арабела Фортескю.
Джордж зяпна смаяно. Челото му се набръчка.
— Не разбирам… — промърмори объркано.
Джак избухна в тих смях.
— Какво има за разбиране? Много е просто. Имах нужда от жена и си намерих. Лейди Арабела е най- подходящата за мен.
— Но ти мразеше Дънстън!
— Не съм се оженил за него, Джордж.
Приятелят му млъкна. Погледът му остана все така втренчен в лицето на херцога. В очите на Джак светеха искри, които го караха да се чувства неловко. Това бяха искри на предупреждение, едва ли не на заплаха, от която дори най-близките приятели на Джак се страхуваха. Въпреки това Джордж не можа д се сдържи.
— Сестрата на Дънстън не е подходяща партия за теб, Джак. Тя е стара мома. Дойде за един сезон в Лондон и се върна в провинцията. Защо ти е такава жена?
— Какво те засяга това, драги? — попита спокойно Джак и допълни чашата си.
— По дяволите, Джак, не се дръж така с мен! Аз съм ти приятел — извика обидено Джордж. — Не забравяй, че се познаваме от ученическите си години.
Последва миг на напрегната тишина. Джак го наруши с нов смях.
— О, Джордж, разбира се, че не съм забравил. — Напълни и неговата чаша и в погледа му светнаха искрици смях. Продължи с обичайния си лек тон: — След няколко дни ще се запознаеш с жена ми и можеш сам да си съставиш преценка за нея.
— Прощавай, не исках да обидя дамата. Признавам, че бях ужасно неучтив.
Джак прие извинението с леко кимване.
— А сега ми разкажи какво се е случило в мое отсъствие.
Джордж прие с благодарност смяната на темата.
— Почти нищо. Знаеш, че през лятото в Лондон цари скука. Всички са в провинцията. Новините от Франция стават все по-лоши. Всеки ден пристигат нови емигранти.
Лицето на Джак помрачня и Джордж млъкна стреснато. Знаеше, че сестрата на Джак е омъжена за френски аристократ. Ала не можа да удържи любопитството си и попита плахо:
— Имаш ли новини от Шарлот?
Джак бе премълчал затворничеството и убийството на сестра си. Любопитството и съчувствието може би щяха да го възпрат да отмъсти на човека, който бе станал причина за смъртта й. Сега обаче походът на отмъщението бе приключил, и то много по-задоволяващо, отколкото си го представяше в най-смелите си мечти. Носеше титлата на Лейси, притежаваше цялото му богатство, наслаждавате се на прелестите на сестра му Все още не знаеше как ще се развият нещата занапред, но в момента беше напълно доволен. Въпросът на Джордж обаче събуди отново горчивото чувство на отвращение, което смяташе, че е преодолял.
— Мисля, че е изчезнала — изрече мрачно той, но тонът му даваше да се разбере, че темата е приключена. — А, ето го и Фокс. Извини ме, Джордж. — Направи лек поклон и прекоси салона, за да поздрави Чарлз Джеймс Фокс, който бе влязъл от другата страна.
Джордж не направи опит да го последва. Както винаги, приятелят му не желаеше да дава обяснения. Ако Шарлот наистина бе станала жертва на терора, ситуацията ставаше разбираема. Джордж знаеше колко близки бяха Джак и Шарлот, познаваше и мълчанието на приятеля си.
