погледи.
— Ваша светлост е прав — рече най-сетне мадам Селест. — Бюстът… направо великолепен… Извинете, мадам, моля ваша светлост да стане… Благодаря, мадам. — Плъзна пръсти по гърдите на Арабела и отдръпна малко халата й. — Какво ще кажете, мадам Елизабет? — Въпросът беше толкова важен, че всички мисли за конкуренция отидоха на заден план.
— Ами талията — добави мадам Елизабет и застана до колежката си. — Толкова стройна… Какъв хубав контраст с бюста…
— Ами бедрата — допълни колежката й. — Какви хубави пропорции…
— Много добре — изсъска Арабела и разпери ръце, за да отблъсне двете усърдни дами. — Предлагам да работите заедно, така ще имам наистина съвършен гардероб. А сега ми кажете, ако обичате, какъв е стилът на Директорията?
Въпросът бе придружен с недоверчив поглед към съпруга й.
— Аз ще ти покажа. — Джак отиде до малката писалище, потопи перото в мастилницата и нарисува нещо на лист хартия. — Виждаш ли… Талията е вдигната под гърдите, полата пада право до глезените, придържана е от широк ешарп.
Арабела погледна през рамото му и с един поглед схвана за какво става дума. Простотата на роклята беше наистина революционна. С драматично деколте, което разкриваше голяма част от бюста, горната част оставаше съвсем малка.
— Няма ли корсет?
— Не. Само естествените форми.
— Фусти?
— Една тънка фуста и долна риза. — Джак прибра перото на мястото му.
— Ами през зимата? Ще замръзна — възпротиви се тя, макар да беше дълбоко впечатлена от простия, нестесняващ стил.
— Разбира се, че няма да замръзнете, ваша светлост — намеси се мадам Селест. — През зимата се носят дълги шалове и наметки, а за най-студените дни ще ушием дебела горна рокля.
— Или туника — предложи усърдно колежката и. — Туника, която се носи над роклята, с три-четвърти дължина.
— Наистина ли стилът е съвсем нов? — попита замислено Арабела.
— Да, ваша светлост. Носят го в някои страни на континента, но в Лондон е последният писък на модата. — Перспективата да бъде една от първите шивачки, която ще наложи новия стил в английската столица, въодушевяваше мадам Селест. Тя продължи да оглежда критично новата клиентка, взе й мярка, определи които аспекти на фигурата й ще бъде добре да подчертае и кои — да прикрие дискретно.
Арабела се взираше с интерес в скицата на Джак и се питаше откъде мъжът й знае толкова много за модата от другата страна на Ламанша и изобщо защо е толкова добре информиран какво се носи в момента. Може би защото самият той много държи да се облича елегантно, помисли си тя и взе решение.
— Е, добре, да започваме. Ще работите ли заедно или не?
— Но, разбира се, ваша светлост — отговори бързо мадам Селест и кимна на колежката си. — Ние с мадам Елизабет винаги сме се разбирали много добре.
Мадам Елизабет се усмихна и кимна въодушевено. Херцогиня Сен Жюл имаше нужда от цял нов гардероб — за това бяха необходими дори повече от две шивачки. Тя извади от джоба си метъра и се поклони.
— Ако ваша светлост разреши…
Арабела с готовност се подложи на процедурата по вземането на мярка. Откровените, макар и тихо произнасяни коментари на двете шивачки я смутиха дълбоко.
— А сега да изберем платовете — каза мадам Селест и се обърна към топовете, нахвърляни по креслата и диваните.
— Само най-фините и най-простите — заяви Джак. — Муселин, коприна, органза, малко тафта. Никакви тежки дамаски или кадифета.
— Но защо? — попита разочаровано Арабела. Отхвърлените от него платове изглеждаха разкошни и бляскави и тя ги предпочиташе.
— В твоя случай роклята трябва да привлече вниманието върху носещата я дама, а не обратното, мила моя — обясни търпеливо той. — Повярвай ми, аз разбирам от тези неща повече от теб.
— Защо в моя случай? — попита упорито Арабела. Разговорът им наистина беше много полезен.
— Вижте, мадам, негова светлост иска да каже, че вашата фигура е достатъчно необикновена и нищо не бива да я конкурира — обясни мадам Елизабет и сложи до лицето й топ кремав муселин на фини сребърни шарки. — Какво ще кажете, ваша светлост?
— Прекрасно — кимна доволно Джак. — Кремаво, златно, слонова кост, бежово, карамел, може би…
— Нейна светлост ще изглежда чудесно в тъмнокафява коприна — намеси се мадам Селест.
Джак отново критично измери жена си и се замисли.
— Точно така, но без друг цвят — заяви накрая.
— Случайно аз харесвам много зеленото — подхвърли Арабела, вече ядосана, че я изключват от обсъждането. Чувстваше се като парцалена кукла, която детето облича и съблича непрекъснато.
— Може би по-късно — промърмори Джак с отсъстващ вид. — Отначало ще се показваш само във вече споменатите цветове и материи.
— Нейна светлост ще направи революция — заяви с гордост мадам Елизабет. — Предвиждам, че всички дами от елегантното общество ще започнат да й подражават.
— Значи са глупави. — Арабела махна пренебрежително. — Цветовете не подхождат на всеки тен.
— Модата създава глупаци — обясни Джак с доста презрителен тон. — Така, а сега ще се посветим на косата. Кристоф! — Той махна заповеднически на дребния мъж в розов копринен костюм, който стоеше безмълвно до прозореца.
— Веднага, ваша светлост. — Мъжът се приближи с бързи крачки. — Моля нейна светлост да заеме мястото си. — Направи поклон пред Арабела и избута кресло без облегалки пред голямото огледало на стената. — Каква прекрасна коса… — Повдигна кестенявите кичури и почти благоговейно ги претегли на ръцете си. — Никаква пудра… в никакъв случай.
Арабела много искаше да го попита дали превзетият му френски акцент е истински, или говори така само за да си придаде авторитет на парижки моден фризьор. По-скоро е истински, реши тя. В Лондон гъмжеше от емигранти, които се мъчеха да оцелеят.
— Малко ще я поорежем — обяви мосю Кристоф и затрака с ножицата. — За класическия стил е необходима къса коса. Държа да заявя, че избраният стил е много подходящ за вас, мадам. Затова трябва да направим класическа прическа.
— Добре, отрежете я — кимна Джак, — но не прекалявайте.
— Не искам да ми режат косата — възпротиви се Арабела. — Освен това Беки се справя много добре с фризурата ми.
— Досегашната ти прическа е подходяща за Кент, но не и за Лондон — заяви решително мъжът й.
Арабела кимна и театрално извъртя очи.
Тогава мосю Кристоф предложи примирително:
— Мога да обуча камериерката на нейна светлост как да прави прически на господарката си в класически стил.
— Това е чудесно — зарадва се Арабела. — Беки е много сръчна фризьорка.
Тя се отказа от повече протести и проследи в огледалото как французинът подстригва косата й, как я повдига, завърта и приглажда и какво ли още не. Тъмните кичури скоро покриха пода и Арабела се притесни, че изобщо няма да й остане коса на главата, но Джак, който следеше с внимание работата на фризьора, не направи опит да спре рязането. Ала когато прическата най-сетне се оформи, Арабела забрави тревогата си и кимна възхитено.
— Ето. — Кристоф отстъпи назад и се огледа триумфално. — Камериерката на мадам ще се справя много лесно. Проста, класическа прическа.
По челото и тила падаха ситни къдрички, цялата останала коса беше вдигната на шиньон и вързана с
