съдове и прибори. Един от мъжете наряза дебели късове от месото и ги натрупа на голямата дъска за сервиране в средата на масата.
Арабела седна до Джак на една от дългите пейки. Той й наля вино и напълни чинията й с месо. Тя се нахрани с апетит и слушаше разговорите, но сама не казваше почти нищо. Постепенно й стана ясно, че малката група е извела Джак от страната след арестуването на сестра му, а по време на терора всички са работили заедно като част от по-голяма мрежа, която помагала на преследваните да избягат и ги съпровождала до крайбрежието или през границата с Германия или Швейцария.
Досега познаваше своя съпруг само като светски лъв и страстен играч, мъжа, който беше способен да тласне своя враг към смъртта, елегантния приятел на Уелския принц. Познаваше политическите му възгледи, знаеше за интереса му към правителствената политика. Знаеше също, че всички кучета без изключение лягат в краката му.
Днешният Джак обаче беше съвсем друг. Никога преди това не се беше срещала с него. Мъжът, който помагаше на застрашените да избягат от разкъсваната от революцията страна и безброй пъти беше рискувал живота си. Мъжът по риза, с отворена яка, който ядеше с лакти на масата и хващаше месото направо с ръка, като през цялото време разговаряше с пъстрата смесица от приятели и спътници. Вероятно това е най-важната част от моя мъж, каза си тя и се облегна назад, за да вижда по-добре профила му. Всичко останало е само фасада, дебел пласт боя, маска. Този мъж тук също беше способен да тласне друг към бедността и смъртта, за да отмъсти за свой близък.
— Сигурно си уморена — каза внезапно Джак и се обърна към нея. — Нахрани ли се добре?
— Повече от достатъчно.
— Тогава ще те заведа да си легнеш.
— Още не — възрази Арабела и посегна към чашата си. — Трябва да се разберем какво ще правим утре.
Тя се обърна към жената, която я бе пропуснала да влезе. Намираха се в нейната къща. Терез явно беше между водещите членове на групата.
Терез опря ръце на масата и рече:
— Ще се преоблечете като продавачка на пазара и ще ви дадем кошница с пресен хляб. Пазачите имат пари. Ще купят хляб от вас и ако ги помолите умело, ще ви пуснат да влезете в женското крило… най-добре кажете, че искате да се отървете от стоката си.
Арабела кимна и се запита какво означава да моли „умело“. Сигурно да ги остави да я щипят отзад.
— Ами ако пазачите изкупят всичко и не ми остане хляб за затворниците?
— Най-отдолу ще сложим няколко хлебчета. Ще им кажете, че са от предишния ден. Пазачите ще кажат, че не ги искат, и тогава ще ги помолите да ви пуснат при жените затворнички, за да им продадете хлебчетата.
Джак остави чашата си.
— Още не съм дал съгласието си — отбеляза той мрачно.
— Тогава отведи жена си в стаята й и поговори с нея — отговори Терез. — Идете на тавана… леглото е широко и там никой няма да ви пречи.
Останалите закимаха одобрително. Джак прехвърли крак през пейката и стана.
— Да вървим.
Арабела се завъртя на пейката и също стана.
— Благодаря ви за вечерята. Беше невероятно вкусно.
— За нас беше удоволствие — засмя се домакинята. — Джак, ако имаш нужда от нещо, знаеш къде да го намериш.
Той кимна кратко, сложи ръка на кръста на жена си и я бутна към задната част на кухнята. Вдигна багажа им от пода и посочи стълбичката, която водеше към тавана. Арабела се изкачи сръчно и се озова на осветен от луната таван, където миришеше на ябълки и сено. Джак се изкачи след нея и издърпа подвижната стълба. После затвори отвора с дървен капак.
— Ако ще останем тук до утре, ще ми се наложи да изляза — каза тихо.
— Зад бъчвите има всичко необходимо. — Джак зарови в пътната си чанта. Когато Арабела излезе иззад бъчвите, той вече бе събул ботушите и разкопчал ризата си. — Не искам да ходиш там — промълви той едва чуто.
— Вече го каза. — Арабела погледна през ниското прозорче и видя покривите и комините на Париж. — Но аз искам да го направя. Освен това не виждам друг начин. Ти можеш ли да предложиш нещо?
Той пристъпи безмълвно зад нея, прегърна я и я привлече към себе си. Тя се обърна бавно в ръцете му и плъзна пръсти по голите му гърди, притисна устни към зърната и вдиша дълбоко земната миризма на кожата му — смесица от кон, кожа и пот. Съвсем различна от обичайната свежа, чиста миризма на пран лен и сушена лавандула. Без да бърза, тя развърза шнуровете на полата си. В малкото, голо помещение изведнъж се усети отчаяна настойчивост, общо желание, което не се нуждаеше от думи. Арабела пусна полата си на земята и я изрита настрана.
Джак отвори бричовете си с една ръка и мушна другата под фустата й, за да помилва бедрата и задничето й. Двамата продължиха да стоят пред огрения от луната прозорец. Арабела свали бричовете му до коленете, погали твърдия, мускулест задник, обхвана пениса между палеца и показалеца си и се притисна към него с нарастващо желание.
Той я хвана здраво и я вдигна върху тесния перваз на прозореца. Тя го обгърна с крака и тялото й се отвори за него. Устата й го погълна жадно, езикът й се гмурна дълбоко в неговата уста. Той проникна в нея и обхвана хълбоците й, за да я задържи. Тя се устреми към него, улови ритъма му и се задвижи все по-бързо по спиралата на удоволствието. Вече беше много близо до върха, когато чу как шепне думи, неразбираеми дори за нея. Захапа устната му, вкуси кръвта и тогава спиралата се разтвори. Арабела извика тихо и той затисна устата й с длан, за да не ги чуят отдолу. Само след секунди и неговият оргазъм запулсира дълбоко във вътрешността й.
Той се отдели от нея и я плъзна надолу по себе си, като ръцете му продължаваха да притискат дупето й. Устните му оставиха топла следа по лицето й.
— Не — отговори бавно и колебливо, сякаш изпълнените със страст минути не бяха прекъсвали разговора им, — не виждам алтернатива.
Арабела се усмихна тържествуващо.
— Аз съм достойна за вас, милорд. Във всяко отношение.
Той се засмя тихо, но очите му си останаха сериозни.
— Не го оспорвам, мила. Никога не съм го оспорвал.
22
Арабела и Джак наблюдаваха отдалеч големите порти на затвора Льо Шатле. Двете крила бяха отворени и хората влизаха безпрепятствено в двора. Войници, жандарми, търговци. Пазарлъци и груби смехове. Шумна глъчка.
Арабела хвърли бърз поглед към придружителя си. Ако на сутринта не бе проследила предрешването му, никога нямаше да познае мъжа си в този дрипав и мръсен тип с подло изражение. Шалчето на шията му висеше на парцали, черната коса падаше на мазни кичури около небръснатото лице. Износена шапка бе нахлупена дълбоко над челото и скриваше издайническия бял кичур, който за всеки случай беше боядисан. Предните зъби представляваха грозни черни парчета.
Арабела погледна собствената си изпокъсана фуста и босите си крака в дървени обувки — наистина беше подходяща спътница за скитника Джак. Дълбокото деколте на някога бялата блуза беше обшито с дантели, ужасно изпокъсани, но разкриваха почти целите й гърди — все едно отиваше на опера в Лондон. Измачканият шал на раменете й не скриваше почти нищо от закръгленостите й. Косата й беше събрана на раздърпан кок на тила и покрита с вехто боне, което със сигурност беше виждало и по-добри дни.
На шията й висеше голяма тръстикова кошница и се удряше в корема й. Кошницата беше пълна с прясно
