Сега имам право да видя.
— Не съм съгласна да се води тук детето. — Никол си навлече дрехите презглава, сякаш беше люспеста рицарска ризница.
— Добре — каза Дик. — Ще доведем Ленър. Да разберем как стои този въпрос с ваната — било истина или измислица.
Ленър влезе полуоблечен, чувствувайки се беззащитен не само физически, но и психически, и изгледа ядосаните лица на възрастните.
— Слушай, Ленър — обърна се към него Мери, — откъде накъде си помислил, че снощи си се къпал във вода, която е била преди това употребена?
— Кажи — добави Дик.
— Водата беше мръсна, това е всичко.
— Не чу ли да източват ваната, твоята стая е до банята.
Ленър каза, че не е изключено, но настоя на своето — водата била мръсна. Беше малко смутен, но направи опит да съобрази:
— Водата нямаше как да е била източена… защото…
Те го притиснаха:
— Защо?
Ленър стоеше в малкото си кимоно и будеше съчувствието на родителите си и нетърпението на Мери. Той заключи:
— Водата беше мръсна, защото по нея плуваше сапунена пяна.
— Когато не си сигурен какво говориш… — започна Мери, но Никол я прекъсна:
— Стига, Мери. След като във водата е имало сапунена пяна, логично е да се заключи, че тя е била мръсна. Баща му заръча да дойде…
— Във водата не може да е имало сапунена пяна.
Ленър изгледа укорително баща си, който го беше издал. Никол го хвана за раменете и го изведе от стаята; Дик сложи край на напрежението, като се засмя.
Мери сякаш си спомни миналото, старото приятелство, даде си сметка колко се беше отчуждила от тях и каза примирително:
— С деца като си, все така става.
Тя си спомни някогашните дни и се почувствува още по-неловко.
— Би било глупаво да си отивате — Хюсеин, така или иначе, трябваше да предприеме това пътуване. В края на краищата вие сте мои гости и сте извършили нетактичност, за която не сте виновни.
Но Дик се ядоса на снизходителния й тон и от думата „нетактичност“, обърна й гръб и започна да подрежда нещата си с думите:
— Неприятно е за тези две млади жени. Бих искал да се извиня на тази, която влезе тук.
— Само да бяхте слушали по-внимателно при пианото!
— Но ти, Мери, си станала тъй досадна: слушах, доколкото ми стигаха силите.
— По-спокойно, Дик! — спря го Никол.
— Връщам ти комплимента — каза Мери кисело. — Довиждане, Никол. — Тя излезе.
След всичко това не можеше и въпрос да става тя да ги изпраща; майордомът уреди заминаването им. Дик остави официални бележки за Хюсеин и сестрите му. Нямаше какво друго да се направи, освен да си тръгнат, но всички се чувствуваха зле, особено Ленър.
— Сигурен съм — настоя той във влака, — че водата във ваната беше мръсна.
— Достатъчно — прекъсна го баща му. — Стига по този въпрос — иначе ще се разведа с теб. Знаеш ли, че във Франция има нов закон и родителите могат да се разведат с децата си?
Ленър избухна в смях и семейство Дайвърови беше отново сплотено — Дик се запита колко пъти още ще успява да постигне това.
Пета глава
Никол се приближи до прозореца и се надвеси навън, за да разбере каква е тази олелия на терасата; априлското слънце хвърляше червени отблясъци върху благочестивото лице на готвачката Августина и синкави искри по кухненския нож, който тя размахваше с пиянска смелост. Бяха я наели през февруари, когато се завърнаха във вилата.
Поради извивката на свода Никол виждаше само главата на Дик и ръката му, сграбчила един от неговите тежки бастуни с бронзова дръжка. Ножът и бастунът, заплашително изправени един срещу друг, бяха като боздуган и римски меч в бой между гладиатори. Най-напред тя долови думите на Дик:
— … ме е грижа колко наливно вино пиеш в кухнята, но след като те залових да надигаш бутилката с „Шабли Мутон“…
— Ти ли ще ми разправяш за пиене! — викаше Августина и размахваше оръжието си. — Ти, дето непрекъснато пиеш!
Никол извика през свода:
— Какво става, Дик?
Той отвърна на английски:
— Госпожицата се научила да шета в килера с отбраните вина. Уволнявам я — поне се опитвам да я уволня.
— Боже мой! Внимавай да не те удари с ножа.
Августина размаха ножа нагоре към Никол. Старата й уста се бе свила като обезцветена вишна, извадена от шишето с вишновка.
— Ще ви кажа, мадам, да знаете само, че в неговия си бастиц102 мъжът ви пие като ратай, когато нагъне чуждо вино…
— Млъкни и се махай! — прекъсна я Никол. — Ще повикаме полицията.
— Полицията ли! Та нали брат ми е в полицията. Вие, мръсни американци, ще извикате полицията!
Дик каза на Никол на английски:
— Отведи децата надалеч от къщата, докато уредя тази история.
— … мръсни американци, дето идвате тук и ни изпивате най-хубавото вино! — изкрещя Августина с глас, достоен за Френската комуна.
Дик заговори твърдо:
— Трябва да напуснеш веднага! Ще ти платим това, което ти дължим.
— Разбира се, че ще ми платите! И от мен да знаете… — Тя се приближи и размаха ножа тъй заплашително, че Дик вдигна бастуна, а тя се втурна в кухнята и се върна с подкрепление — в едната ръка държеше кухненския нож, а в другата сатъра.
Положението беше неприятно. Августина беше силна жена и човек не можеше да я разоръжи, без да й нанесе някаква телесна повреда, а това щеше да повлече големите юридически усложнения, сполитащи всеки, който дръзне да посегне на френски гражданин. Опитвайки се да блъфира, Дик извика към Никол на горния етаж:
— Обади се в полицията. — След това към Августина, посочвайки хладните и оръжия: — Това означава арест за теб.
— Ха-ха! — засмя се тя демонично; но въпреки това не посмя да се приближи.
Никол телефонира в полицията, но отговорът бе едва ли не ехо на Августининия смях. Тя чу как полицаите шушукат, после линията се прекъсна.
Никол се върна към прозореца и извика на Дик:
— Дай й нещо допълнително!
— Само да можех да телефонирам! — Но тъй като това не изглеждаше разумно, Дик капитулира. За петдесет франка, увеличени на сто, тъй като той предпочете да се отърве от нея колкото може по-бързо, Августина се оттегли в кухненската си крепост, прикривайки отстъплението си със словесни гранати: „Salaud!“103, но добави, че няма да си тръгне, преди да дойде племенникът й, за да й помогне за багажа. Дик, който чакаше предпазливо недалеч от кухнята, чу как се отваря една бутилка, но остави да мине от него. По-нататъшни неприятности нямаше. Когато племенникът
