под неговото име.
— Това сигурно е голяма жертва от твоя страна. — Погледна го с очакване, но след като той не отвърна, реши да го подтикне още малко. — Да си оставиш редовния живот… постоянната работа…
— Хм. — Пренебрегвайки любопитството й, той й посочи един електрически стълб до магистралата. — Дръж си очите отворени за стрелки, като ей ония там.
Тя забеляза три червени картонени стрелки, всяка от тях със синя буква К, прикачени към стълба и сочещи наляво.
— За какво са те?
— Те ще ни водят до следващата ни площадка. — Той намали и на първото кръстовище сви наляво. — Добс Мъри, той е нашият авангард: тръгва предишната вечер и поставя табелите. Нарича се табелиране на пътя.
Тя се прозя.
— Нямам търпение да стигнем. Веднага щом пристигнем, ще му дремна едно хубавичко.
— Боя се, че спането ще почака до вечерта. Циркът не може да си позволи да вози излишен товар и затова всички работят, дори и децата. И ти ще имаш работа.
— Нима очакваш от мен да работя!
— Да не се боиш да си счупиш някой нокът?
— Не съм чак толкова разглезена, колкото ме мислиш.
Той я погледна така, сякаш да й подскаже, че не й вярва, но тъй като тя гледаше да избегне нов спор, пренебрегна уловката му.
— Искам просто да кажа, че нищо не разбирам от цирк.
— Ще се научиш. Боб Торп, човекът, който работи на гишето за билети, отсъства няколко дни. Можеш да го заместиш, докато се върне, стига да смяташ достатъчно добре, че да връщаш рестото.
— Във всички основни валути — отвърна тя малко предизвикателно.
— Освен това ще имаш някои домашни задължения. Можеш да започнеш с почистването на тази ужасна бъркотия във фургона. А и няма да имам нищо против да хапна нещо топло довечера.
— Аз — също. Ще трябва да потърсим някой добър ресторант.
— Не това имах предвид. Ако още не знаеш да готвиш, ще ти помогна да започнеш.
Тя потисна раздразнението си и възприе благоразумен тон.
— Не мисля, че да ми стовариш всичкия товар по домакинството ще е най-добрият начин да започнем този брак. Трябва да си разпределим работата по равно.
— Съгласен. И е време да се заемеш с твоята половинка от работата. Ще има и други неща. След като ти намерим костюм, ще те включа в парада.
— Парада ли?
— С него започва представлението и той е задължителен за всички.
— Да не би да искаш да ме включиш в спектакъла?
— Всички, освен сценичните работници и касапите-бонбонджии участват в него.
— Какви са тези касапи-бонбонджии?
— Циркът си има свой език; след време ще го усвоиш. Продавачите на бонбони и захарен памук ги наричат касапи, защото някога, през миналия век, един мъж, по професия касапин, зарязал работата си и се заел да продава бонбони в шоуто на стария Джон Робинсън. На захарния памук му викаме сурова коприна. Шапитото е винаги шапито и никога палатка; единствените палатки в цирка са кухненската и менажерията. Площадката се дели на заден двор, където живеем и държим фургоните, и преден двор — отворен за публиката. В номерата се използва също така специфичен език. Ще го усвоиш. — Той замълча за миг. — Ако останеш достатъчно дълго.
Тя отново пренебрегна въдицата му.
Пропътуваха още няколко мили, през което време тя продължи да размишлява върху казаното от него. Но повече се безпокоеше от онова, което не й бе казал.
— Не мислиш ли, че трябва да ми дадеш малко повече информация за себе си? Истинска информация.
— Не виждам и една причина да го сторя.
— Ами защото сме женени. Аз ще ти кажа всичко, което искаш да узнаеш за мен.
— Не ме интересува.
Засегна се, но отново реши да не го прави на въпрос.
— Харесва ти или не ти харесва, но вчера ние поехме свещен обет. Мисля, че въпросът, на който и двамата трябва да отговорим, е дали ще предприемем нещо в името на този брак?
Той рязко извърна глава: никога не бе виждала по-ужасен мъж.
— Това не е брак, Дейзи.
— Моля?
— Това не е никакъв брак и затова си избий веднага тази идея от главата.
— За какво говориш? Разбира се, че е брак.
— Не е. Това е… брак при определени обстоятелства.
— Обстоятелства ли?
— Точно така.
— Разбирам.
— Добре.
Упорството му я разяри.
— Е, след като е само въпрос на обстоятелство, в което за момента съм въвлечена, възнамерявам да направя нещо за него, независимо дали ти искаш или не.
— Не искам.
— Алекс, ти пое обет. Свещен обет.
— Той беше безсмислен и ти го знаеш. Казах ти още отначало как ще стоят нещата. Не изпитвам уважение към теб — дори не те й харесвам много, — и можеш да бъдеш дяволски сигурна, че не възнамерявам да изпълнявам ролята на младоженец.
— Добре, аз също не те харесвам!
— Тогава значи се разбрахме.
— Как мога да харесвам някого, който се оставя да го купят? Това обаче не означава, че имам намерение да бягам от отговорностите си.
— Радвам се да го чуя. — Погледът му — преднамерено ленив, — се плъзна по нея. — Сигурен съм, че не всички от отговорностите ще ти бъдат неприятни.
Тя усети как се изчервява, а тази й детинска реакция я ядоса достатъчно, за да се нахвърли върху него.
— Ако имаш предвид секса, защо не го кажеш направо?
— Определено имам предвид секса.
— Със или без камшик? — Потрепери, след като импулсивните думи излязоха от устата й.
— По избор на дамата.
Веселото му настроение й дойде твърде много, за да го понесе. Извърна се и се зазяпа през прозореца.
— Дейзи?
Може би просто й се искаше да бъде така, но й се стори, че тонът му бе малко по-благ. Въздъхна.
— Не искам да говорим за това.
— За секса ли?
Тя кимна.
— Трябва да сме реалисти — рече той. — И двамата сме здрави хора и въпреки твоите най-различни личностни разстройства, ловиш око.
Тя се обърна рязко, за да го стрелне с най-изпепеляващия си свиреп поглед, колкото да види, че ъгълчето на устните му се бе повдигнало в нещо, което у някой друг човек би било усмивка.
— И ти ловиш око — рече заядливо тя, — но имаш далеч повече личностни разстройва от мен.
— Не, нямам.
