Тя разбира се не знаеше това, а и той не бързаше да й го каже. За доброто и на двама им възнамеряваше да държи изкъсо госпожица Малка богаташка.
Макар че последният им сблъсък много му допадна, имаше усещането, че веселото му настроение нямаше да продължи дълго. Какво си бе наумил Макс Петроф, когато му предаде дъщеря си? Нима я ненавиждаше толкова силно, че искаше да я подложи на изпитания, които далеч не се вписваха в сферата на досегашния й жизнен опит? Когато Макс настоя на този брак, той бе рекъл, че Дейзи се нуждаела от един добър курс на приземяване и реализъм, но на Алекс му бе трудно да повярва, че бе имал предвид нещо друго, освен наказание.
Наивността на Дейзи плюс изкривената й ценностна система на богаташче — това бе опасна комбинация. Щеше да се изненада, ако изкара повече от няколко дни с него, но бе обещал да направи всичко, което зависи от него, и държеше на думата си. Когато тя реши да си тръгне, то това ще е защото се е отказала, а не защото той ще я изхвърли или ще й плати да си иде. Макс Петроф можеше и да не му харесва, но му бе задължен.
Това бе годината, в която трябваше да плати големите си дългове, първо — изпълни обещанието, което бе дал пред смъртното легло на Оуен Куест да изведе цирка в последния му сезон под името Куест, а сетне се съгласи да се ожени за дъщерята на Макс. През всичките изминали години Макс никога не бе поискал нищо в замяна на това, че бе спасил живота му, ала когато най-сетне го направи, поиска майка си и баща си.
Алекс се опита да убеди Макс, че би могъл да постигне същата цел и само като пусне Дейзи да живее при него, но той бе непреклонен. Отначало Макс предложи бракът да продължи година, но Алекс трудно би го понесъл, независимо от благодарността си. Съгласиха се на шест месеца — срок, който щеше да изтече с края на турнето на
Докато сапунисваше гърдите си, Алекс се замисли за двамата мъже, които бяха имали огромно влияние в живота му — Оуен Куест и Макс Петроф. Макс го бе спасил от съществувание на физически и емоционален тормоз, докато Оуен го бе направлявал във възмъжаването му.
Когато се запозна с Макс, Алекс бе дванайсетгодишен и пътуваше с вуйчо си Сергей в опърпан цирк по всички курорти на атлантическото крайбрежие — от Дайтона бийч до Кейп Код. Никога нямаше да забрави онзи горещ августовски следобед, когато Макс се появи като ангел-спасител, за да изтръгне камшика от ръката на Сергей и да отърве Алекс от поредния жесток бой.
Сега разбираше причините за садистичните действия на Сергей, но на времето не схващаше привързаността на мъжете с изкривено подсъзнание към малките момченца и докъде можеха да стигнат, за да отрекат тази си привързаност. С импулсивен жест на щедрост Макс откупи Алекс от Сергей и го отведе. Прати го във военно училище, осигури поне финансовите, ако не и емоционалните ресурси Алекс да оцелее, докато вече можеше да се погрижи сам за себе си.
Но именно Оуен Куест бе човекът, който бе дал на Алекс онези уроци по възмъжаване по време на ваканциите от училище, когато пътуваше с цирка, за да припечели, а и по-късно, когато вече зрял мъж, изоставяше всичко останало, за да се отдаде на силния порив и да прекара няколко месеца на път с цирка. Онази част от характера на Алекс, която не бе формирана чрез камшика на вуйчо му, се формира чрез пространните лекции на Оуен и обикновено проницателните му наблюдения за това колко е шибан светът и колко корав трябва да бъде човек, за да оцелее. По мнението на Оуен животът бе опасна работа, в който нямаше много място за смях И за лекомислие. Човек трябваше да работи здраво, да не сваля гарда си и винаги да държи на гордостта си.
Алекс спря душа и взе хавлиената кърпа. И двамата мъже бяха имали своите егоистични причини да помогнат на едно дете в беда. Макс се изживяваше като благодетел и обичаше да бъбри пред приятелите си от каймака за различните си благотворителни проекти — в тях се включваше и Алекс Марков. Оуен, от друга страна, притежаваше чудовищно его и му бе приятно да има впечатлителна публика, която със затаен дъх да очаква мрачните му проникновения за живота. Но независимо от мотивите и на двамата, те бяха единствените хора, които в младостта му държаха на него, без и двамата да поискат нещо в замяна, поне до тази година.
И ето че сега Алекс имаше в ръцете си един събран от кол и въже цирк, ведно с глуповатата секси мацка за съпруга, която щеше да направи всичко по силите си, за да го побърка. Той, разбира се, няма да го допусне. Обстоятелствата го бяха превърнали в това, което бе — корав и упорит, мъж, който следва свой собствен кодекс и не храни вече никакви илюзии относно себе си. Дейзи Девро няма никакъв шанс.
Препаса кърпата около кръста си, взе друга да изсуши косата си и отвори вратата на банята.
Дейзи преглътна силно, когато вратата се отвори и той излезе. О, Господи, беше великолепен! Докато търкаше косата си със заровена в пешкира глава, тя можеше да го огледа целия; видя, че тялото му отговаряше на идеала й за съвършенство — мускулите му бяха чудесно очертани, без да са прекалено напомнени. Притежаваше и нещо, което никога не бе забелязвала у момченцата за забавление на Лейни — имаше тена на работещ мъж. Широките му гърди бяха покрити с тъмни косми, някакъв златен медальон висеше върху тях, но бе твърде погълната от цялото, за да се спира на подробностите.
Бедрата му бяха значително по-тесни от раменете, коремът — плосък. Тя проследи островърхия триъгълник от косми, който започваше малко под пъпа му продължаваше и под възела на жълтата кърпа. Като си помисли как ли щеше да изглежда без кърпата, усети как през нея премина горещата вълна на желанието.
Той спря да бърше косата си и я погледна.
— Можеш да спиш при мен или на дивана. Точно сега съм прекалено уморен, за да ме интересува кое ще избереш.
— Ще спя на дивана! — Тонът й бе малко писклив не можа да прецени дали се дължеше на думите му или на онова, което виждаха очите й.
Той развали гледката, като отиде до леглото, обърна се гърбом, за да навие камшиците и да ги сложи в дървеното сандъче, което извади изпод леглото. След като камшиците изчезнаха от полезрението й, тя усети, че можеше да се наслади на гърба му далеч по-спокойно.
Той отново се обърна към нея.
— Точно след пет секунди ще махна тази кърпа. Изчака, но едва след като минаха повече от пет секунди, тя разбра какво бе имал предвид.
— О, искаш да се обърна ли?
Той се засмя.
— Остави ме да се наспя хубаво една вечер, ангелско лице, и след това ти обещавам, че можеш да гледаш колкото си поискаш.
Е, сега вече тя сама си го направи. Създаде у него напълно погрешно впечатление и трябваше да го поправи.
— Боя се, че разбра неправилно…
— Силно се надявам, че не е така.
— Напротив. Аз бях просто любопитна… не точно любопитна, но… ами, да, предполагам, бях любопитна… Това е просто естествено. Но не бива да стигаш до заключението, че…
— Дейзи?
— Да?
— Ако кажеш още думица, ще извадя един от онези камшици, от които толкова се страхуваш, за да проверя дали можем да се отдадем на онази перверзия.
Тя грабна чифт чисти бикини и избеляла тениска с надпис
Двайсет минути по-късно се появи освежена облечена в неговата тениска. Беше решила, че е за предпочитане пред единствената нощница, която бе намерила в куфара си — оскъден къс розова коприна и дантели, който бе купила в дните преди Ноел и майка й да я предадат.
Алекс спеше дълбоко, легнал по гръб, чаршафът бе усукан около голите му бедра. В това да гледаш заспал човек имаше нещо неучтиво, но тя не можеше да откъсне очи от него. И вместо да се извърне, отиде до леглото и се взря в него.
Заспал, той не изглеждаше толкова опасен, като буден, ръцете й я сърбяха да докосне този твърд,
