Да целунеш ангел

3.

Дейзи хласна вратата срещу горящото цвете и притисна с ръце гърдите си. Що за човек бе този, който властва над огъня?

Докато сърцето тупкаше под ръката й, си спомни, че се намираше в цирк — мястото на илюзиите. Сигурно е понаучил някой и друг фокус с годините, а тя пък нямаше да се остави въображението й да я подлуди.

Докосна малкия червен белег на извивката на гърдата си, зърното й моментално реагира и леко се поду. Погледна неоправеното легло, отпусна се на един от столовете до вградената кухненска маса на фургона и се опита да осмисли иронията на положението си.

Дъщеря ми се пази за брака си. Лейни имаше обичая да подхвърля това си изявление на вечерите, за да развесели приятелите си, а Дейзи се опитваше да преглътне смущението си и се преструваше, че се смее с всички останали. Лейни най-накрая спря с тези публични изявления, когато Дейзи навърши двайсет и три години — боеше се, че приятелите й ще сметнат, че е пораснала извратена дъщеря.

А сега, след като бе стигнала двайсет и шест годишна възраст, Дейзи знаеше, че бе като изкопаемо от викторианско време, но разбираше достатъчно от Психология, за да осъзнае, че съпротивата й срещу предбрачния секс се коренеше в бунтарството й. Още като невръстно дете тя бе свидетелка на непрекъснато зеещата врата на майчината й спалня и бе решила никога да не бъде като нея. Копнееше за почтеност. А веднъж дори си помисли, че я бе открила.

Името му бе Ноел Блак, беше четирийсетгодишен висш служител в британска издателска фирма, с когото се бе запознала на парти в Шотландия. Той олицетворяваше всичко, което тя харесваше у един мъж: улегнал, интелигентен, добре образован. Не й потрябва много време да се влюби в него.

Винаги е била жена, която копнее за ласка, и целувките на Ноел, умелите му ласки я възпламениха толкова много, че едва не изгуби ума и дума. Но въпреки това не бе в състояние да изостави дълбоко вкоренените си принципи и да легне с него. Отказът й първоначално го подразни, но постепенно успя да разбере колко силни са убежденията й и предложи брак. Тя с радост прие и заживя в омая и очакване на венчавката.

Лейни се престори на много радостна, но Дейзи би трябвало да знае, че майка й се ужасяваше до смърт от възможността да остане сама. На Лейни не й потрябва много време, за да се заеме с внимателно обмислен план как да съблазни Ноел.

За чест на Ноел той успя да се съпротивлява почти месец, но Лейни винаги постигаше мъжа, който бе пожелала, и в крайна сметка го получи.

— Направих го заради теб, Дейзи — рече тя, когато всичко свърши и Дейзи с разбито сърце узна истината. — Трябваше да ти покажа какъв лицемер е. Господи, щеше да си нещастна, ако се бе оженила за него.

Скараха се люто и Дейзи си събра багажа да замине. Опитът на Лейни да се самоубие й попречи да го направи.

Сега тя вдигна презрамката на булчинската си рокля и въздъхна. Беше дълбока и болезнена въздишка, която извираше от дъното на душата й, защото не намираше думите, за да обясни чувствата си.

На другите жени сексът им се отдаваше толкова лесно. Защо не и на нея? Беше обещала пред себе си, че никога няма да прави любов извън брака, а ето че сега е вече омъжена. Но, каква ирония на съдбата, мъжът й бе за нея по-непознат от всички, на които дотогава бе отказвала. Фактът, че бе убийствено привлекателен, не променяше нищо. Не можеше да си представи да се отдаде без любов.

Погледът й се плъзна към леглото. Надигна се и тръгна към него. Изпод захвърлен небрежно чифт дънки се подаваше нещо като парче черно въже. Тя посегна да докосне мекия износен дънков плат, сетне прокара пръсти по отворените зъбци на ципа. Какво ли бе да си обичана от един мъж? Да се събуждаш всяка сутрин и да виждаш едно и също лице, което се е надвесило и се взира в теб? Да имаш дом и деца? Работа? Какво ли бе да си съвсем обикновен човек?

Остави дънките настрани, сетне изведнъж отстъпи крачка назад, слисана от видяното. Изобщо не бе парче въже, а камшик.

Сърцето й отново се разтуптя.

Можем да я караме лесно, можем да я караме и трудно. И в двата случая ще победя аз.

Мъжът й бе казал, че ако не му се подчинява, ще има последствия. Когато го попита какви, той й каза, че ще разбере сама още тази вечер. Не, нима бе искал да каже, че възнамерява да я напердаши!

Опита да успокои дишането си. На мъжете от осемнайсети век може и да им се е разминавало, като бият жените си, но сега бе двайсти век и тя щеше да повика полицията — само да посмее да я докосне. Няма да стане жертва на ничие мъжко насилие, независимо от отчаяното си положение.

Естествено всичко си имаше просто обяснение: огънят, камшикът, дори и зловещият тон на заплахата му. Чувстваше се уморена, объркана от този катаклизъм в живота й, затова й бе трудно да мисли ясно.

Преди да може да направи нещо, обаче, трябваше да се освободи от премяната си. След като се вземе в ръце, ще се почувства по-добре. Домъкна чантата си до дивана, там я отвори и видя, че елегантните й дрехи липсваха, но дори и онези, които бяха останали, не изглеждаха кой знае колко подходящи за това окаяно място. Спря се на чифт панталони в цвят каки, на фланелка в пъпешов цвят в стил бедняче, и на сандали. Малката тоалетна наистина се оказа по-чиста от всичко останало във фургона, а след като пооправи грима и прическата си, се почувства достатъчно добре, за да излезе и да поразгледа.

Миризмата на животни, на сено и на прах атакува ноздрите й веднага щом стъпи на песъчливата земя. Топлият априлски вятър метеше площадката, брезентът на шапитото се издуваше леко, а многоцветните флагове плющяха на алеята. Чу звуците на радио през отворения прозорец на един от жилищните фургони, гърмът на телевизионно състезание долиташе от друг. Някой готвеше на скарата с дървени въглища и стомахът й се сви. В същия миг й се стори, че долавя мирис на тютюнев дим. Видя, че идваше откъм другия край на нейния фургон и забеляза фееричната фигурка на момиче, което се бе облегнало на фургона и тайничко пушеше цигара.

Беше фино като кошута създание с права златисто-кестенява коса, с очи като на куклата Барби, с мека извивка на устните. Тринайсет-четиринайсетгодишно, малките му гърди бяха щръкнали под избелялата тениска, скъсана на врата. Носеше къси дънкови панталонки и имитация на сандали Бъркънсток, които изглеждаха прекалено големи за фините му крачета.

Дейзи я поздрави приятелски, но погледът на очите Барби си оставаше враждебен и мрачен.

— Казвам се Дейзи.

— Истинското ти име ли е?

— Истинското ми име е Теодосия — майка ми си е падала по театъра, — но всички ме наричат Дейзи. А ти как се казваш?

Последва дълго мълчание.

— Хедър.

— Колко хубаво. В цирка ли си? Сигурно си, иначе нямаше да си тук.

— Аз съм от трупата акробати Брейди Пепър.

— Значи си артистка! Страхотно. Никога не съм познавала цирков артист.

Хедър я изгледа с онова презрение, което могат да постигнат само тийнейджърите.

— В цирка ли отрасна? — Докато задаваше въпроса си, Дейзи претегляше наум доколко бе морално да изпроси цигара от едно девойче. — На колко години си, между другото?

— Скоро навърших шестнайсет. Тук съм от известно време.

Забучи цигарата в ъгълчето на устните си, там тя изглеждаше някак неприлично. Присвила очи от дима, тя започна да подмята един по един обръчите във въздуха, докато накрая не полетяха и петте. Гладкото й чело се намръщи в опита й да се съсредоточи и Дейзи остана с впечатлението, че не й бе лесно да жонглира, особено след като очите й се насълзиха от дима.

— Кой е Брейди Пепър?

— Мамка му! — Хедър изтърва един обръч, но хвана останалите четири. — Брейди е баща ми.

— Само двамата ли участвате в номера?

Хедър я изгледа така, сякаш бе мръднала.