толкова бе претръпнала към шока, че дори не се и изненада.
Миг по-късно той се появи на вратата и я загледа как пристига, клатушкайки се. Когато стигна до желязната стълба, той й се усмихна цинично.
— Дом, мой сладък дом, ангелско лице. Искаш ли да те пренеса през прага?
Въпреки сарказма му, тя избра тъкмо този момент, да си спомни, че никога не бе пренасяна през праг и независимо от обстоятелствата, това наистина бе денят на сватбата й. Може би ако отдадат известна дан на традицията, щяха да получат нещо положително от това ужасно преживяване.
— Да, моля.
— Майтапиш се.
— Не го прави, ако не искаш.
— Не искам.
Опита се да преглътне разочарованието си.
— Добре тогава.
— Това е просто един шибан фургон!
— Виждам.
— Мисля, че фургоните дори нямат прагове.
— Щом нещо има врата, то има и праг. Дори и иглуто има праг.
С ъгълчето на окото си тя забеляза, че започна се насъбира народ. Алекс също го забеляза.
— Тогава просто влизай.
— Ти сам предложи.
— Беше сарказъм.
— Забелязах, че доста го употребяваш. Ако никой случайно не ти го е казвал, това е доста досаден навик.
— Влизай, Дейзи.
Някак си вече бе очертана разделителната линия и онова, което започна импулсивно, се превръщаше вече в битка на волите. Тя стоеше пред стълбите, коленете й трепереха от страх, но въпреки това не желаеше да отстъпи.
— Бих го оценила високо, ако почетеш поне тази традиция.
— За Бога!
Той скочи долу, грабна я и я внесе вътре, след което затвори вратата с ритник. Едновременно с това я пусна на пода.
Преди да успее да прецени дали бе спечелила или загубила тази схватка, тя вече оглеждаше обстановка и бе забравила всичко останало.
— О, Боже мой!
— Нали няма да нараниш чувствата ми, като кажеш че не ти харесва.
— Ужасно е.
Интериорът бе дори по-зле, отколкото външният вид на фургона. Претъпкан и разхвърлян, миришеше мухъл, на старост, на вчерашно ядене. Точно пред нея бе миниатюрната кухничка, светлосиният гетинакс бе избелял и олющен. В малката мивка бяха струпани куп мръсни чинии, върху печката имаше хванал коричка тиган, а вратата на фурната под него бе завързана с връв. Протърканият килим някога може би е бил златист, но сега съдържаше толкова много петна, че цветът му можеше да бъде оприличен единствено на известна течност, която човек изхвърля по физиологични причини. Вдясно от кухничката избелялата дамаска на малко диванче почти не се виждаше под купчината книги, вестници и части от мъжко облекло. Видя още очукан хладилник, олющен бюфет и едно неоправено легло.
Озърна се да потърси и друго.
— Къде са останалите легла?
Той я изгледа спокойно, сетне прекрачи чантите, които бе оставил в средата на стаята.
— Това е фургон, ангелско лице, а не апартамент в Риц. Това което виждаш, е всичко.
— Но…
Тя затвори уста и замълча. Гърлото й бе пресъхнало, а стомахът й се бунтуваше.
Леглото заемаше по-голямата част от единия край на фургона, отделяше го единствено увиснала тел, на която бе нанизана избеляла завеса, сега отметната на една стена. Чаршафите бяха омешани с дрехи, хавлиени кърпи и нещо, което отдалеч приличаше на тежък черен колан.
— Леглото е добро, удобно е.
— Сигурна съм, че ще ми е добре на кушетката.
— Както пожелаеш.
Тя чу няколко метални потраквания, обърна се и видя че той изпразваше съдържанието на джобовете си върху кухненското плотче: дребни пари, ключовете на пикапа, портфейла си.
— Допреди седмица живеех в друг фургон, но бе малък за двама и затова взех този. За съжаление нямах време да повикам специалиста си по вътрешно обзавеждане. — Отметна глава. — Тоалетната е ей там. Тя бе единственото нещо, което имах време да почистя. Можеш да опиташ да прибереш багажа си в онзи килер зад теб. Спектакълът започва след час; стой настрани от слоновете.
— Аз наистина мисля, че не мога да живея така — рече тя. — Мръсно е.
— За това си права. Мисля, че има нужда от женска ръка. Под мивката има препарати за почистване.
Мина покрай нея, запътен към вратата, но се спря. В следващия миг, за нейна безкрайна изненада, той се върна до кухненския плот и си прибра портфейла.
Тя се засегна дълбоко.
— Не съм крадла.
— Разбира се, че не си. И нека тъй да бъде и занапред. — Гърдите му бръснаха ръката й, докато минаваше покрай нея.
— Днес имаме представления в пет и в осем. Бъди и на двете.
— Престани веднага! Не мога да остана в това ужасно място и нямам никакво намерение да ти чистя мръсотиите.
Той разсеяно се вторачи във върха на ботуша си, сетне я погледна. Тя се взря в онези светлокехлибарени очи и усети как я полазват тръпки на страх, както и засилващото се чувство, че се бои да се вгледа прекалено дълбоко в тях.
Той бавно повдигна ръка и тя потрепери, когато пръстите му леко обвиха гърлото й. Усети лекото потъркване на палеца му, който гладеше трапчинката под ухото й по начин, който доста приличаше на ласка.
— Чуй ме, ангелско лице — рече тихо той. — Можем да я караме и лесно, можем да я караме и трудно. И в двата случая ще победя аз. Ти реши как да бъде.
Погледите им се срещнаха. В един миг, който продължи цяла вечност, той безмълвно настоя тя да му се подчини. Очите му сякаш я изгаряха, разкъсваха дрехите й, кожата й, докато накрая се почувства съвсем гола, достъпна, пълната й слабост излезе наяве. Искаше й се да избяга и да се скрие, но силата на волята му сякаш я приковаваше на място.
Ръката му се плъзна по гърлото й, сетне по сатенения ръкав на сакото й. То се свлече шумолейки на пода. Хвана златистата дантела на презрамката й и я свлече надолу. Не носеше сутиен — роклята не го позволяваше, — и сърцето й се разтуптя силно.
С върха на пръста си смъкна дантелата над гръдта й надолу, докато не се спря на зърното й. Сетне наведе глава и докосна със зъби нежната плът, която бе разкрил.
Дъхът й секна, когато почувства ухапването. Трябваше да е болезнено, но нервните й окончания регистрираха лекото ухапване като приятно. Усети пръстите му в косата си и в следващия миг той вече се бе обърнал, оставяйки белега си върху нея, досущ като диво животно. Чак тогава тя осъзна на какво й напомняха очите му. На хищно животно.
Вратата на фургона изскърца. Той излезе навън, обърна се да я погледне и пусна бялата гардения, която бе свалил от косата й.
Гарденията избухна в пламъци.
