— Как ли не! Да играем аз и Брейди, след като не мога да въртя дори пет обръча.
Дейзи се запита дали Хедър бе така груба и с всички останали.
— Брейди изпълнява номера си с братята ми Мат и Роб. Аз само стоя встрани и правя реверанси.
— Реверанси ли?
— Ами заемам разни пози за публиката. Нищо ли не разбираш?
— За цирка — нищо.
— Тогава сигурно разбираш от мъже. Видяхте преди да влизаш във фургона на Алекс. Знаеш ли какво казва Шеба за жени, които се замесват с Алекс?
Дейзи бе съвсем сигурна, че не иска да чуе.
— Коя е Шеба?
— Шеба Куест. Тя е собственичка на цирка, след като мъжът й умря. Та тя казва, че всяка жена, която се опита да се сближи с Алекс, все едно е пожелала смъртта.
— Така ли?
— Те двамата се мразят. — Дръпна силно от цигарата и се закашля. След като се посъвзе, изгледа Дейзи с присвити очи, сякаш искаше да я унищожи, но тази пози изглаждаше смешна при фееричната му фигурка. — Бас ловя, че ще те изрита, след като те чука няколко пъти.
Дейзи бе чувала най-различни неприлични приказки още като дете, но въпреки това намери думата за смущаваща. Самата тя никога не изричаше мръсотии. Още едно бунтарство, плод на възпитанието й.
— Толкова си хубава. Наистина е жалко да се разваля хубостта с такъв език.
Хедър я изгледа с неописуемо презрение.
— Разкарай се.
Извади цигарата от уста и я пусна на земята зад петата на сандала си.
Дейзи погледна с копнеж угарката. В нея оставаха поне три хубави дръпвания.
— Алекс може да има всяка жена, която пожелае — рече през рамо Хедър, като си тръгна. — Можеш сега да си му гадже, но няма да останеш за дълго.
Преди Дейзи да успее да й каже, че е жена, а не гадже на Алекс, девойчето изчезна. И при най-голямо желание от своя страна Дейзи едва ли можеше да окачестви първата си среща с човек от цирка за успешна.
Прекара следващия половин час в бродене из площадката, гледаше разходките на слоновете отдалеко, опитваше се да не се пречка никому. Разбра, че в начина на построяването на цирка съществува неуловим за чуждото око ред. На централната алея бяха разположени магазинчетата за сувенири и за лакомства, както и палатка, украсена с ярко оцветени флагове, на които бяха изрисувани животни, които страховито поглъщаха плячката си. Над входа й бе изписано Менажерия
Хората вече се тълпяха пред шапитото, а Дейзи мина покрай павилиончетата, в които продаваха лакомства, сувенири и захарен памук. Уханието на вафлите с крем и на пуканките се смесваше с миризмата на животни и лекия мирис на мухъл от найлоновото покритие на шапитото. Едва надхвърлил трийсетте мъж с изтъняваща руса коса и гръмък глас се опитваше да подмами публиката в менажерията.
— Само за един долар ще видите най-злия сибирски тигър, държан в клетка, както и екзотична камила, ламата — любимка на децата, и свирепата горила…
Докато вървяха гръмките приказки, Дейзи се отдръпна настрани, мина покрай кухненската палатка, където някои от работниците се хранеха. От пристигането си досега бе забелязала колко шумно е и сега откри източника на непрестанното бучене — камион, в който се намираха два големя, жълти генератора. Дебели кабели се точеха от тях, някои — към шапитото, други към павилионите и към жилищните фургони.
Жена с пелерина в синия цвят на яйце от червеношийка, поръбена с пера от марабу, се появи от един фургон и се спря да се разговори с клоун с ярко оранжева перука. Под навеса се появиха и други изпълнители и тя реши, че това бе входът на артистите към шапитото, след като бе срещу входа за зрителите. Не забеляза Алекс, питаше се къде ли е.
Появиха се слоновете, величествени с алено-златните си покривала и украсени с пера глави. Докато те заемаха местата си с тежка стъпка, тя се сви край един от жилищните фургони. След като изпитваше панически страх от кученца, то ако слоновете я наближаха, сигурно щеше да припадне.
Няколко лъскави коне с обсипани с бижута сбруи се изправиха на задните си крака. Тя нервно потърси в джоба си почти празното пакетче цигари, което бе успяла да изкрънка от един шофьор на камион и извади цигара.
— Всички готови за парада за откриването! Хайде!
Мъжът, който призоваваше публиката към менажерията, направи това съобщение — вече бе облечен в яркочервеното сако на водещото конферансие. В този миг на черен лъскав кон се появи Алекс и Дейзи разбра, че той не бе само управител на цирка, но и изпълнител.
Облечен бе в театрален вариант на казашки костюм, носеше бяла копринена риза с широки ръкави и широки панталони, втъкнати в чифт високи, черни, кожени ботуши, прилепнали о прасците му. Беше препасал през кръста си обсипан със скъпоценни камъни шарф, чиито ресни се спускаха по хълбоците на коня. Не бе трудно човек да си го представи как препуска из руските степи, готов да граби и насилва. Забеляза навития камшик на седлото му и с чувство на облекчение разбра, че просто се бе разиграло въображението й. Камшикът на леглото не бе нищо друго, освен цирков атрибут.
Като го гледаше как се навежда от коня, за да каже нещо на конферансието, тя си спомни, че бе поела свещен обет да се свърже с този мъж и разбра, че не можеше повече да заглушава съвестта си. Твърде много й липсваше твърдост на характера, прекалено бе неуверена в способността си да се погрижи сама за себе си, да обърне гръб на изнудването на баща си и да поеме по свой път, дори това да означаваше да иде в затвора.
Нима това щеше да е животът й през всичките останали й дни? Да отхвърли отговорностите и да потърси лесен изход? Чувстваше се засрамена, че бе произнесла свещените брачни клетви, без да има намерението да ги спазва, и знаеше, че трябва да направи отстъпки.
От часове съвестта й нашепваше решението, но тя отказваше да го чуе. Сега вече приемаше факта, че нямаше да е в съгласие със себе си, ако не направи опит да удържи на обета си. Това, че щеше да е трудно, не го правеше по-малко необходимо. Изпитваше определен страх, че ако избяга от него, нямаше да й остане никаква надежда.
Но макар да знаеше какво трябва да стори, умът й се противопоставяше. Как можа да произнесе клетвените думи пред един напълно непознат?
Точно в този миг Алекс я забеляза. Решението й бе твърде скорошно, за да може спокойно да разговаря с него, но нямаше къде да се дене. Дръпна нервно от цигарата си и не изпускаше из очи страховития на вид кон, който приближаваше. Конят носеше изключително красиви одежди и сбруя, включително и бродирано богато, яркочервено и сребристо покривало на седлото, както и юзда с филигранно изработени медальони и разкошни червени камъни, които изглеждаха като истински рубини.
Изгледа я яростно.
— Къде беше?
— Разхождах се.
— Около цирка се върти сума лош народ. Докато не свикнеш, не искам да те изпускам от поглед.
И тъй като току-що бе обещала да направи всичко, за да спази дадения обет, тя преглътна негодуванието си към диктаторския му тон и се насили да отговори мило.
— Добре.
От близостта на коня дланите й започнаха да се изпотяват и тя се прислони по-близо до фургона.
— Твой ли е?
— Да. Пери Лискомб се грижи за него вместо мен. Той изпълнява номер с коне и държи Миша във фургона с другите си коне.
— Разбирам.
