Да целунеш ангел

— Хайде, върви и гледай представлението.

Той изшляпа с юздите и тя отстъпи бързо назад, а сетне изпухтя слисана, тъй като остатъкът от цигарата й избухна в пламък.

— Ще престанеш ли с тези номера? — изписка тя и заудря с ръка въгленчетата по дрехите си и замачка с крак другите по земята.

Той я погледна през рамо, ъгълчетата на устните му се повдигнаха.

— Това ще те убие, ако не внимаваш.

И с тих смях се завъртя, за да заеме мястото си при останалите за парада.

Не знаеше кое да сметне за по-обезкуражаващо — дали това, че унищожи тъй театрално една от цигарите й или осъзнати факт, че взе връх във всички днешни сблъсъци.

Още кипеше от гняв, когато заобиколи издалеко животните и се мушна през задния вход. Намери си място на една от дървените пейки. Беше твърда и тясна, нямаше къде да държи краката си, освен плътно до задниците на хората от предния ред, но бързо забрави неудобството си, за да се наслади на изпълнението на децата около нея.

Обичаше децата. Макар да не го бе казвала никому, тайната й мечта винаги е била да стане учителка в детска градина. И макар да не си правеше илюзии, че това някога щеше да се осъществи, й харесваше да си мисли за него.

Осветлението намаля, барабанният ритъм достигна кресчендо и прожекторът освети конферансието, застанал в центъра на арената.

— Д-а-а-а-м-и и г-о-о-о-с-п-о-д-а! Д-е-е-е-ц-а на в-с-и-и-и-ч-к-и възрасти! Добре дошли във вълнуващия и страшния свят на двайсет и петото издание на цирка Братя Куест.

Засвири музиката, която се състоеше от двама музиканти с барабани, синтезатор и някакъв компютър. Поеха весела версия на Бих искал да науча света да пее и на арената излезе момиче на бял кон с развят американски флаг. Последваха го изпълнителите, понесли разноцветни знамена — усмихваха се и махаха на публиката.

След парада излязоха акробатите Брейди Пепър — трима хубави мъже, следвани от Хедър — бе облечена в лъскаво трико с пайети и силно гримирана. Върху леко накъдрената й коса бе закрепена коронка с изкуствени диаманти и рубини. На Дейзи не й бе трудно да отгатне кой от тримата бе Брейди Пепър и кои — синовете му. Мускулест мъж със среден ръст, той й напомняше на пораснало улично бабаитче. Акробатите бяха последвани от група ездачи, клоуни, жонгльори и трупа дресьори на кучета.

Алекс излезе на арената с дивия си черен кон и единствен от изпълнителите не помаха на публиката и не се усмихна. Докато обикаляше арената, изглеждаше отчужден и загадъчен, като руската си душа. Съзнаваше присъствието на публиката, но се бе отделил някак си от нея и това придаваше необичайно достойнство на ослепителното му изпълнение. Публиката изръкопляска силно на слоновете, които завършиха парада.

Представлението започна и докато номерата следваха един подир друг, Дейзи се изненада от големия талант на изпълнителите. След триото румънци Летящите Толея, осветлението намаля и музиката стихна. Тънкият син лъч на прожектора улови конферансието, който стоеше сам в средата на затъмнената арена.

— Сега ще видите изпълнение, което не се предлага никъде по света, освен в цирка Братя Куест. Но първо ще ви разкажа една удивителна история.

Тонът му се превърна в драматичен шепот на фона на завладяваща руска народна мелодия.

— Преди повече от трийсет години в скованата от лед пустош на Сибир бродещо племе казаци-бандити се натъкнало на едно съвсем малко момче, което било облечено в дрипи, но носело безценна икона на кожена каишка на врата си. Казаците го взели със себе си и го научили на уменията, които знаели от собствените си бащи. И единствено иконката, която момчето носело, била някаква следа, водеща към истинския произход на момчето.

Акордите на народната песен се смесваха с шепота на конферансието и с увеличаването на осветлението публиката слушаше като омагьосана.

— С годините около този мъж започнала да витае легенда, за която неговите спасители и до ден- днешен твърдят, че е истина.

Музиката се усили.

— Те вярвали, че той е единственият пряк потомък на убития цар Николай Втори и жена му Александра. — Гласът му се усили. — Дами и господа, това означава, че мъжът, когото ще видите тук тази вечер… — Барабанен туш. — … е наследникът на руската императорска корона!

Дейзи почувства тръпка на вълнение, въпреки че не вярваше и на дума от чутото.

Гласът на конферансието бумтеше и изпълваше цялата огромна палатка.

— Цирк Братя Куест е горд да представи… несравнимия Алексей Казака!

Арената светна с пълна сила, музиката засвири с драматична мощ и Алекс изскочи на арената в пълен галоп. Ръкавите на ризата му се ветрееха, скъпоценните камъни на пояса му грееха като капки кръв. Силният кон се изправи на задните си крака. Пренебрегвайки земното притегляне, Алексей вдигна ръце над главата си, оставайки на коня единствено благодарение на натиска на силните си крака.

Конят се спусна и Алексей изчезна. Дейзи ахна, само за да го види в следващия момент да се появява отново, виснал грациозно от седлото. Докато конят препускаше по арената, той изпълни няколко сръчни номера — и смели, и драматични. Най-накрая се върна на седлото, извади камшика, окачен на лъка на седлото и го изви с плясък в голяма дъга над главата си — звукът бе толкова силен, че хората на първия ред подскочиха.

Докато конферансието обявяваше номера, в тъмнината бяха подредени няколко колонки: върху тях имаше яркочервени обръчи с алени балони над тях. Обикаляйки арената, той спука балоните един по един — своего рода алени експлозии, след които капки кръв политаха във въздуха при всеки удар на камшика му.

Едно от момичетата, от миманса запали огромен свещник с шест дълги свещи. Той завъртя камшика в хипнотична дъга над главата си и сетне изгаси пламъчетата едно по едно.

Публиката аплодира, а онези от по-задните редове се изправиха, за да виждат по-добре. Алекс скочи леко на земята, а конят изтича в тръс извън арената. Осветлението намаля и той остана сам в кървавочервения кръг на прожектора. Взе и друг камшик и запляска с двата в синхрон, едната ръка горе, другата долу, зад себе си, пред себе си. Сетне затанцува над езиците на камшиците, изпълняваше сложните движения с такава мъжествена грация, че дъхът на Дейзи секна. Танцът достигна кресчендо, движенията му се ускориха и сякаш но някакво чудо двата камшика отново се превърнаха в един. С мощно извиване на ръката си той го развъртя над глава и камшикът избухна в пламъци.

Публиката ахна, осветлението изгасна и огненият камшик затанцува луда мазурка в мрака.

Когато осветлението бе отново запалено, Алексей Казака бе вече изчезнал.

4.

— Какво, по дяволите, правиш тук?

Дейзи се сепна, отвори рязко очи и се вгледа в онези кехлибарени очи, предизвикали кошмарите й. В един миг дори не бе наясно къде се намираше, но сетне всичко изведнъж й просветна: Алекс, венчавката, горящият камшик.

Усети ръцете му на раменете си, те единствени й попречиха да падне от пикапа, след като отвори вратата. Беше дошла да се скрие тук, защото нямаше смелостта да спи във фургона с единственото му легло и с непознат мъж с мистериозно минало, който размахва камшици.

Тя внимателно се освободи от хватката на ръцете му и се отдръпна към средата на седалката, колкото можа по-далеч от него.

— Колко е часът?

— Минава полунощ.

Едната му ръка си остана върху рамката на вратата, погледна я с кехлибарените очи, които бяха опустошили сънищата й. Вместо казашкия си костюм носеше стари дънки и избеляла тениска, но от това не