изглеждаше по-малко заплашителен.
— Ангелско лице, ти си по-голяма беля, отколкото струваш.
Тя се престори, че оправя дрехите си, за да спечели време. След последното представление се върна във фургона, само за да види камшиците, които бе използвал в спектакъла, да лежат върху леглото, сякаш ги бе подготвил за следваща употреба. Опита се да не ги гледа, докато стоеше до прозореца и наблюдаваше как демонтират шапитото.
Алекс едновременно ръководеше хората и работеше с тях, виждаше как мускулите му се напрягат, като товареше седалките на автоповдигача, как мъкнеше екипировката и си спомни за онези завоалирани заплахи, които й бе отправил по-рано — предупрежденията за последиците, ако не прави така, както той й каже. Изтощена и самотна, тя повече не можеше да възприема камшиците като театрален реквизит. За нея си бяха заплаха и тъкмо тогава тя разбра, че няма да има кураж да заспи във фургона, дори и на дивана.
— Хайде, да вървим да си лягаме.
И последните паяжинки, предизвикани от съня, изчезнаха от погледа й и тя отново бе нащрек. Наоколо не се виждаше никой. Повече от камионите бяха заминали, а изглежда — и работниците с тях.
— Реших да спя тук.
— Не мисля така. В случай, че не си забелязала, зъбите ти тракат.
Прав беше. Когато влезе в пикапа, отначало й бе топло, но оттогава температурата бе спаднала.
— Много ми е добре — излъга тя.
Той изгърби рамене и избърса челото си с ръкава на тениската.
— Приеми го като приятелско предупреждение. Не съм спал вече трети ден. Първо имахме гадна буря и едва не изгубихме шапитото, сетне трябваше на два пъти да пътувам до Ню Йорк. Не е лесно човек да си общува с мен и при най-добро стечение на обстоятелствата но ставам наистина гаден, когато съм лишен от сън. А сега измъквай красивото си задниче оттам.
— Не.
Той повдигна ръката, която досега бе държал спусната до тялото си, и тя тихичко ахна, като видя навити камшик в дланта му. Той посочи с него към фургона.
— Веднага!
Тя скочи от пикапа с разтуптяно сърце. Заплахата на камшика вече не бе абстрактна, сега тя осъзна, че едно бе да си казва посред бял ден, че няма да допусне той да я докосне, но съвсем друго бе късно вечерта, когато бяха сами по средата на потъналото в мрак поле, някъде в селските райони на Южна Каролина.
Ахна, когато я хвана за ръка и я поведе през полето. Мокрите треви шибаха обутите й в сандали крака, но тя знаеше, че няма да се остави на съдбата си без борба.
— Предупреждавам те, че ако по някакъв начин се опиташ да ме нараниш, ще викам.
Той се прозя.
— Говоря сериозно — продължи тя, докато той я теглеше. — Не искам да си мисля нищо лошо за теб, но ми е трудно, след като непрекъснато ме заплашваш.
Той отвори вратата на фургона и леко я плесна по дупето да влиза.
— Бихме ли могли да отложим този разговор до сутринта?
Нима фактът, че фургонът сякаш изглеждаше по-малък, отколкото го бе видяла за първи път, се дължеше само на въображението й?
— Не мисля, че е възможно. И моля те, не ме пипай по такъв начин.
— Прекалено съм уморен, за да те нападам тази вечер, ако това имаш предвид.
Думите му не успяха да я убедят.
— Ако не възнамеряваш да ме нападаш, тогава защо ме заплашваш с този камшик?
Той сведе поглед към навития сплетен камшик, сякаш бе забравил, че го държи, в което тя нито за миг не повярва. Как можеше да е толкова спокойно небрежен с него? И защо носеше камшика толкова късно вечерта, ако не искаше да я заплашва? Хрумна й нова мисъл, от която по гърба й пробягаха студени тръпки. Беше чувала доста истории за мъже, които използват камшици като част от сексуалната игра. Дори знаеше няколко конкретни примера. Нима си бе наумил нещо такова?
Той промърмори нещо под носа си, затвори вратата, отиде до леглото и седна. Камшикът се разви на пода, но дръжката си оставаше върху коляното му.
Тя го гледаше с боязън. От една страна, бе дала дума да спазва брачните клетви, а той всъщност не я бе наранил изобщо. Но от друга страна, определено я плашеше. Не я биваше много да се противопоставя, но знаеше, че трябва да го направи. Стегна се.
— Мисля, че трябва да се изясним. Няма да мога да живея с теб, ако ме плашиш.
— Да те плаша ли? — Той се вгледа в дръжката на камшика. — За какво говориш?
Нервността й се засили, но се насили да продължи:
— Предполагам, че просто не можеш да се промениш. Навярно така са те възпитали, макар да не повярвах и за миг на тази казашка история. — Направи кратка пауза. — Не е вярна, нали?
Той вдигна поглед към нея, изгледа я така, сякаш бе мръднала.
— Разбира се, че не е — рече прибързано тя. — Като казах сплашване имах предвид заплахите ти и този… — тя пое дълбоко дъх, — този камшик.
— Какво за камшика?
— Знам това-онова за някои отклонения в поведението. Ако имаш садистични склонности, ще ти бъда благодарна, ако ми кажеш веднага, вместо да ми го намекваш.
— За какво говориш?
— И двамата сме възрастни хора, няма нужда да се преструваш, че не разбираш.
— Боя се, че ще трябва да изплюеш камъчето.
Не можеше да повярва, че е толкова невъзприемчив.
— Имам предвид твоите намеци за… за… сексуални перверзии.
— Сексуални перверзии ли?
Тъй като той продължи да я гледа с празен поглед тя извика отчаяно:
— За Бога! Ако мислиш да ме биеш и после да правиш секс с мен, просто ми го кажи. Кажи: Дейзи, възбуждам се като шибам с камшик жените, с които правя секс, и ти си следващата в списъка. Така поне ще знам какво става в главата ти.
Веждите му се повдигнаха.
— И по-добре ли ще се чувстваш?
Тя кимна.
— Сигурна ли си?
— Е, започнахме да си комуникираме.
— Добре тогава. — Очите му заблестяха. — Възбуждам се като шибам с камшик жените, с които правя секс, и ти си следващата в списъка ми. А сега отивам да взема душ.
Той изчезна в банята и затвори вратата.
Дейзи прехапа долната си устна. Не стана съвсем така, както го бе планирала.
Докато водата се стичаше по тялото му, Алекс се изкикоти. Онази красива малка празноглавка само за един ден го развесели повече, отколкото се бе веселил цяла година. Може би и повече. Животът за него бе сериозно нещо. Смехът бе лукс, който не можеше да си позволи, докато растеше, и затова не си бе изградил този навик. И все пак, беше му добре, дори и да трябваше да се примирява с цял товар неприятности за всяко разсмиване.
Спомни си думите й за сексуалните перверзии. Макар и да не бе негов тип, не можеше да отрече, че бе имал сексуални помисли за нея. Но не ги намираше за перверзни. Един мъж би трябвало да е на много голям зор, за да не мисли за секс, изправен пред тези нейни виолетови очи и меки устни, които сякаш бяха създадени единствено за страстни целувки.
Щеше да развали майтапа, ако й бе казал, че винаги носи камшика, когато знаеше, че работниците пият. Пътуващите циркове приличат на Дивия Запад, когато се появят неприятностите — те сами се справят с проблемите си, — и само появяването на камшика бе достатъчна спирачка за бурни темпераменти и стари кавги.
