Но болката изчезна тъй неочаквано, както и бе дошла от изневиделица. Опита се да си поеме дъх. Изправи се трепереща на колене.
В очите на тигъра гореше тиха ярост.
Алекс беше бесен. Крачеше из площадката редом с Шеба, с навит камшик в ръка. Бе събота вечер, ден, когато плащаха на работниците и някои от тях вече бяха пияни, затова носеше камшика като възпиращо средство. Ала в момента не работниците му създаваха трудности.
— Никой не може да ме краде — заяви Шеба. — И Дейзи няма да се измъкне, само защото ти е жена.
Ниският отсечен тон на собственичката само подчертаваше гнева й. Червеникавата й коса пламтеше, а в очите й проблясваха пламъчета.
Обещанието, което Алекс бе дал на смъртния одър на Оуен, го изправяше непрекъснато в битки с волята на неговата вдовица. Шеба Куест бе негова работодателка и бе решена да го притиска доколкото може, но той бе не по-малко решен да следва желанията на Оуен. И до тук всичко бе поредица от компромиси, които не задоволяваха нито един от двамата, а откритата война бе неизбежна.
— Нямаш доказателства, че Дейзи е откраднала парите.
Но веднага след като го каза, се ядоса на себе си, че се опитва да я защити. Нямаше друг заподозрян. Не би изключил тя да вземе негови пари — изглежда смяташе, че това е в правото й, — но не очакваше да открадне от цирка. Това бе просто доказателство, че все още бе в състояние да позволи на сексуалния си порив да попречи на трезвата му преценка.
— Слез на земята — сопна му се тя. — Проверих касата преди тя да застъпи. Погледни истината в очите, Алекс. Жената ти е крадла.
— Не мога да отправям никакви обвинения, преди да съм разговарял с нея — отвърна упорито той.
— Но парите ги няма, нали така? А Дейзи бе отговорна за тях. Ако не ги е откраднала, тогава как са изчезнали?
— Ще я намеря и ще я попитам.
— Искам да бъде арестувана, Алекс. Тя открадна от мен и веднага щом я откриеш, ще повикам полицията.
Той се закова на място.
— Никога не сме викали полиция. Знаеш го не по-зле от всички други. Ако е виновна, аз ще се погрижа за това, така както се справям с всички останали, които нарушават закона тук.
— Последният човек, за кого се погрижи бе онзи шофьор, който продаваше наркотици на работниците. След като свърши, от него не бе останало много нещо. Така ли ще постъпиш и с Дейзи?
— По-кротко.
— Ти си истински мръсник, нали го знаеш? Но няма да успееш да защитиш твоята малка, завеяна, празноглава кукличка. Искам си всеки цент обратно и искам тя да бъде наказана. И ако не получа удовлетворение, ще направя така, че да го получа чрез властите.
— Казах, че аз ще се погрижа.
— Гледай да го направиш.
Шеба бе най-коравата жена, която познаваше, но сега той я погледна право в очите.
— Дейзи няма нищо общо с онова, което се случи помежду ни. Не искам да се опитваш да ми отмъщаваш чрез нея.
Мярна сянката на уязвимост, която така рядко се проявяваше, но тя изчезна тъй бързо, както се бе и породила.
— Неприятно ми е да засягам самочувствието ти, но изглежда имаш преувеличена представа за важността си в моите очи.
Тя се обърна и си тръгна, но докато я гледаше, той вече знаеше, че бе излъгала.
Взаимоотношенията между двамата бяха отдавнашни и сложни; започнаха в онова лято, когато той току-що бе навършил шестнайсет години и прекарваше ваканцията си в пътуване с цирка
Нощем сънуваше красотата й, грациозността и гърдите й. Момичетата, които бе познавал дотогава, бяха дечурлига, в сравнение със сочната и недостижима Шеба Кардоса. Освен страстта, която изпитваше към нея, той се чувстваше и сроден с нея, заради общия им стремеж към съвършенство, заради неуморното домогване до върха. У Шеба той откри сила на волята, която бе сходна с неговата.
В характера й обаче имаше и егоистична жилка, подхранвана от баща й — нещо, което Алекс никога не бе притежавал. Сам Кардоса бе възпитал дъщеря си във вярата, че тя е по-добра от всички други. Но тя притежаваше и по-мека, майчинска черта на характера и макар да бе млада, играеше и ролята на квачка за останалите членове на трупата; гълчеше ги, когато правеха бели, пълнеше им тумбаците с приготвени собственоръчно спагети, съветваше ги в любовните им мъки.
Дори и на двайсет и една годишна възраст тя обичаше да играе ролята на царицата-майка и не мина много време, преди да привлече и Алекс в своя клан: изпитваше жалост към шестнайсетгодишния сирак, който я гледаше с младите си, навлажнени от страст очи. Гледаше Алекс да се храни добре и вадеше душата на Оуен да го държи настрани от свадливите работници, без да си дава сметка, че Алекс бе прекарал твърде много години с цирковете, за да се нуждае от защита.
Алекс желаеше нещо повече от майчинското й суетене около него, но на пътя му се бе изпречил красивият изпълнител на трапец — мексиканецът Карлос Мендес. Досущ като Шеба, Карлос бе последната издънка на стара циркова фамилия и бащата на Шеба го взе като нов член на трупата. Но мислите на Сам Кардоса далеч не бяха заети само с майсторството му. Макар произходът на Карлос Мендес да не бе така впечатляващ, както на фамилията Кардоса, в очите на Сам той бе достатъчно приемлив като бъдещ баща на следващото поколение изпълнители на трапец от семейство Кардоса. Шеба угоди на баща си, като се влюби в Карлос.
Ревността разяждаше Алекс. Произходът му бе далеч по-впечатляващ от този на Мендес, но Шеба виждаше в негово лице единствено мършавия тийнейджър, които има подход към конете и талант за изпълненията с камшик. Бъбреше за плановете си да се омъжи за елегантния мексиканец и довери, че Сам вече успял да накара Карлос да се съгласи децата им да носят името Кардоса.
Когато лятото бе вече към края си и Алекс се готвеше да се върне в училище, семейство Кардоса получи съобщение, че следващия сезон са поканени да играят в прочутия цирк Ринглинг. Карлос се носеше из площадката като надут петел, но притежаваше повече високомерие, отколкото мозък в главата си и в деня, в който Алекс трябваше да замине, Шеба го завари най-неочаквано да разсъблича във фургона си едно от момичетата от миманса.
Алекс никога нямаше да забрави онази нощ. Излезе от шапитото и завари Шеба да го чака. Очите й бяха сухи, бе призрачно спокойна.
— Ела.
Изобщо не му мина през ума да не й се подчини. Тя го отмъкна от останалите и го отведе към края на площадката, където се вмъкнаха в потънало в сенки местенце между павилионите. Сърцето му се разтуптя от тази потайност, от тъмното чувство за целта й, която бе тъй недостъпна за него, както и мускусния аромат на парфюма й.
Вгледа се дълбоко в очите му. Без да пророни и дума, тя разтвори блузата си и я остави да се свлече на раменете си. Пълните й гърди с големите им тъмни зърна блестяха на лунната светлина, която се процеждаше между фургоните. Вдигна ръцете му и ги постави върху тях.
Той си бе представял нещо подобно стотици пъти, но фантазиите му не го бяха подготвили за реалността — да държи гърдите й и да усеща под пръстите си големите им зърна.
— Целуни ги — рече тя.
Той изстена и сведе глава, смаян от предложението на тази великолепна жена. Макар да не бе девствен, сексуалният му опит бе ограничен и никога не бе изпитвал такова силно вълнение. Ерекцията му
