пулсираше в тесните панталони. В същото време бе изпълнен с благоговение и мъчителна благодарност за дара, който тя му бе предложила.
Пръстите й дръпнаха ципа му. Дишаше тежко, прилепил устни към плътта й. Бръкна в панталона му. Усети ръката й и изгуби всякакъв контрол върху себе си. Изстена и експлодира.
Потрепери от страст и унижение. Тя притисна устни о неговите и му предложи дълга и дълбока целувка. Сетне вдигна глава и с все още влажни от устните му гърди се обърна към процепа между павилионите.
Тогава Алекс забеляза, че Карлос стоеше там и ги гледаше.
Леденият триумфален блясък в очите на Шеба подсказа на Алекс, че Карлос е бил там през цялото време; обхвана го чувството на предателство — тъй силно, че го задушаваше. Тя изобщо не го обичаше. Беше го използвала, за да си отмъсти.
Гледаше бившия си любовник и сякаш бе забравила за съществуванието на Алекс.
— Ще наема нов изпълнител — рече ледено тя. — Уволнен си.
— Не можеш да ме уволниш — изпелтечи онзи. — Аз съм Мендес.
— Ти си едно нищо. Дори и това момче е повече мъж от теб.
Обърна се и отново впи устни в младите устни на Алекс. И въпреки страстта си, през мъглата на чувството, че е предаден, той усети вледеняващата искра на възхита, която го изплаши дори повече, отколкото някога го бе плашил камшикът на вуйчо му. Осъзна безскрупулната й проява на гордост. И Шеба, като него, не би допуснала някой или нещо да заплаши онова, което бе, независимо от цената. И макар да я възненавидя, че го бе използвала като пионка, той изпита уважение към нея.
Шеба прекара следващите шестнайсет години като звезда в най-големите циркове по света и не се върна в
Оуен я прие с радост в
Алекс и Шеба се срещнаха преди две лета и веднага стана очевидно, че балансът на силите между двамата се бе променил. На трийсет и две години той бе навлязъл в мъжката си сила и нямаше вече какво да доказва, докато нейните най-добри години като изпълнителка бяха отминали. Той знаеше стойността си и отдавна бе оставил в миналото самосъмненията на младостта. Тя бе красива, неспокойна и по причини, които той не успя веднага да разбере, все още неомъжена и без деца.
Огънят помежду им се разгоря с буйна сила, но този път тя бе търсещата. Той не искаше да наранява Оуен, затова отначало не обръщаше внимание на сексуалната й агресивност. Скоро обаче стана ясно, че собственикът на цирка се бе примирил с връзката им и по някакъв странен начин дори се чувстваше обиден, че Алекс продължава да отритва жената, която самият той поставяше над всичко друго.
В крайна сметка Алекс я допусна в леглото си. Беше гъвкава и ловка, чувствена и страстна, той никога не се бе наслаждавал така на секса. Харесваше му куражът й, както и фактът, че повече не притежаваше властта да го нарани. Но макар да изпитваше обич към нея, любовта я нямаше.
— Защо не си се омъжила? — попита я той една нощ, седнал зад масата в луксозния им фургон, докато тя се готвеше да го нахрани за втори път този ден. И двамата бяха по хавлии: неговата — обикновена, а нейната — с екзотични индийски шарки, които сякаш обогатяваха огъня на червено-кестенявата й коса. — Мислех си, че си луда по децата. А знам, че и твоят старец очакваше това от теб.
Тя постави пред него чиния с лазаня, сетне се върна до печката да вземе своята. Не му отговори обаче веднага. Вместо това остана права там, където бе, вперила поглед в храната, която бе приготвила.
— Предполагам, че исках твърде много. Знаеш не по-зле от мен, че има неща, на които човек не може да бъде научен. Най-добрите изпълнители на трапец се раждат с вродени способности, тъй че мъжът, за когото бих се омъжила, трябва да произхожда от добро семейство. Няма да се омъжа за по-долен от мен, но освен това трябва й да го обичам. Любов и родословие. Твърде сложно съчетание.
Донесе чинията си на масата.
— Баща ми казваше, че е по-добре родът Кардоса да се затрие, отколкото да има внуци с нечиста кръв. — Тя седна и взе вилицата си. — Аз пък си имам собствена максима. По-добре родът Кардоса да се затрие, отколкото да се омъжа за някой смотаняк, когото не мога да уважавам.
— Правилно.
Тя набоде с вилицата си, но я остави и най-откровено взе да го разглежда с предизвикателен блясък в очите.
— Родословието на Маркови е дори по-далечно, отколкото на Кардоса. Сам непрекъснато ми повтаряше през всичките тези години, че не бивало да те оставям. Аз му се смеех, защото ти бе още хлапе, но тези пет години разлика помежду ни нямат голямо значение, нали така? Ние, и двамата, сме последните издънки на две циркови династии.
Развеселен, той поклати глава.
— Нямам никакво намерение да продължавам династията на Маркови. Съжалявам, сърце мое, но ще трябва да потърсиш банка със сперма на циркова звезда някъде другаде.
Тя се засмя, взе си ролце и се опита да го лапне цялото.
— Добре, че не те харесвам. Ако не бе така, нямаше да имаш никаква друга възможност.
Връзката им продължи да се разгаря, беше толкова страстна и приятна, че той не обърна внимание на увеличаващото се собственическо чувство в погледите й, или на това, че вече не го дразнеше, че е с по- нисш произход от нея.
— Ние сме сродни души — му каза тя една нощ, с дрезгав от чувственост тон. — Ако беше жена, щеше да си като мен.
Беше права, но нещо дълбоко в душата му въстана срещу сравнението й. Възхищаваше се на Шеба, но у нея имаше коравосърдечност, която го отблъскваше, може би защото съзираше нещо подобно и у себе си. За да й попречи да каже нещо повече, той разтвори мускулестите й крака и проникна в нея с единствен, мощен тласък.
Въпреки неуловимата промяна в поведението й, той бе неподготвен за онова, което се случи в онзи зноен следобед на пустата площадка досами град Уейкрос, Джорджия. Тъкмо там Шеба му призна, че го обича. И когато го каза, той разбра, че говореше напълно сериозно.
— Съжалявам — рече той колкото можа по-внимателно, след като го бе казала, — но това няма да стане.
— Разбира се, че ще стане. Това е съдба.
Тя не поиска да чуе думите му, че не би могъл да обича когото и да е — способността му да обича бе прогонена с бой в детството му, — а пламъчето в очите й му подсказа, че приема отхвърлянето му като игра. Тя възприе предизвикателството със същата решимост, с която някога бе усвоила тройното салто, но едва след като той се зае да събира багажа си след последното представление, тя наистина схвана случилото се. Той говореше сериозно. Не я обичаше. И нямаше да се ожени за нея.
След като осъзна крайната решителност на отказа му, всичко, което Шеба си бе мислила за обвързаността им, се бе срутило. Тя побесня. Тъкмо тогава направи немислимото — постъпка, която никога нямаше да му прости. Тогава тя го помоли да не я изоставя.
Може би той бе единственият човек на света, който можеше да оцени изключителната важност на онова, което тя разрушаваше, когато заплака и падна на колене пред него. Тя потисна гордостта си — онази нейна същина, която я правеше такава, каквато бе.
— Шеба, престани. Трябва да престанеш.
Опита се да я вдигне, но тя го стискаше силно и плачеше с такова отчаяние, тъй опустошително, че той щеше да носи това в сърцето си до гроб. И точно в онзи момент любовта й се превърна в омраза.
Привлечен от шума, Оуен Куест се бе втурнал във фургона и бе видял всичко. Погледна Алекс, кимна му с глава към вратата.
— Излез. Аз ще се заема с това.
Седмица по-късно тя се омъжи за Оуен, почти два пъти по-възрастен от нея, той не можеше да я дари с деца и Алекс бе единственият, който знаеше защо. Той бе наранил самата й същност и тя можеше да се възстанови единствено, ако бе свързана с властен мъж, който би я поставил на пиедестал. След като баща й
