Ужасена, тя се опита да се откопчи от него, но той не я пускаше, а тя пък не можа повече да сдържа сълзите си.
— Аз… аз исках Дейзи да загази. Беше…
— Малка гаднярка!
— Аз й разказах и й се извиних — изхлипа Хедър. — И наистина съжалявам! Те вече е моя приятелка! Не исках да…
Той я раздруса здраво.
— Алекс знае ли за това?
— Н-н-н-е.
— Накара всички да повярват, че Дейзи е крадла, в същото време виновната си била ти! Направо ми с повдига от теб.
Без да каже нищо друго, той я помъкна през площадката. Носът й течеше, бе толкова изплашена, че зъбите й затракаха. Знаеше си, че ще се вбеси, но не бе предполагала, че ще е чак толкова зле.
Помъкна я покрай фургона на Шеба към фургона на Алекс и Дейзи, двата бяха паркирани един до друг С ужасяващ жест той вдигна ръка и издумка по вратата. Вътре светна и Алекс веднага отвори.
— Какво се е случило, Брейди?
Лицето на Дейзи се появи иззад рамото на Алекс и като видя Хедър, изражението й стана тревожно.
— Какво се е случило?
— Кажи му — рече със заповеден тон баща й.
Хедър понечи да каже нещо през хълцанията си.
— Аз… аз съм тази, която…
— Гледай го в очите, когато говориш с него! — Баща й хвана брадичката й и я повдигна, не бе болезнено но по-скоро би умряла, отколкото да срещне погледа на Алекс.
— Аз взех парите! — изплака Хедър. — Не беше Дейзи. Аз бях! Промъкнах се във фургона ви и ги скрих в чантата й.
Тялото на Алекс се вдърви, изражението му бе досущ като бащиното й, затова Хедър се отдръпна назад.
Дейзи издаде тих тревожен звук. Макар и да не бе едра, успя да измести Алекс достатъчно, за да профучи покрай него по металните стълбички. Протегна ръце към Хедър, но баща й я дръпна.
— Да не си посмяла да проявяваш съчувствие! Хедър е постъпила като страхливка и аз обещавам, че ще си получи заслуженото.
— Но аз не искам тя да бъде наказвана! Това се случи преди месеци. Вече не е никак важно.
— Като си помисля за всичките мъки, които си изживяла…
— Няма значение. — Изражението на Дейзи бе тъй упорито, както когато поучаваше Хедър относно мръсния език. — Това е моя работа, Брейди. Моя и на Хедър.
— Грешиш. Тя е моя плът и моя кръв, аз отговарям за нея и никога не ми е минавало и през ум, че ще се срамувам толкова. — Погледна към Алекс. — Разбирам, че това са вътрешни проблеми на цирка, но ще го оценя високо, ако ме оставиш аз да се заема с него.
Хедър потрепери, когато Алекс студено кимна.
— Не, Алекс! — Дейзи отново протегна ръце, но Алекс я хвана и я дръпна назад.
Брейди помъкна Хедър между фургоните без да изрече и дума, а девойчето никога не се бе бояло повече през живота си. Баща й никога не я бе удрял, но и тя, на свой ред, никога не бе постъпвала тъй лошо.
Той рязко спря, когато Шеба пристъпи иззад големия си фургон. Облечена бе със зелената си копринена роба, цялата обсипана в цветя и птици, а Хедър тъй се зарадва да я види, че бе готова да се хвърли в обятията й; но това бе до мига, в който видя ужасения й поглед и разбра, че бе чула всичко.
Хедър наведе глава и сълзите отново рукнаха. Сега и Шеба я мразеше. Би трябвало да го очаква. Шеба мразеше крадците повече от всичко на света.
Гласът й я разтърси.
— Искам да говоря с теб, Брейди.
— По-късно. Сега имам друга работа.
— Не, ще говорим сега. — И тя направи рязък жест с глава.
— Лягай си, Хедър. Баща ти и аз ще се заемем с това утре сутринта.
Хватката на баща й се поохлаби и Хедър хукна. Докато тичаше към безопасността на спалнята си, тя разбра, че бе изгубила и последната възможност да го накара да я обича.
19.
Брейди бе разярен на Шеба.
— Не искам да си пъхаш носа в тая работа.
— Давам ти известно време, за да поохладнееш мако. Ела тук.
Той изкачи стъпалата и отвори яростно вратата. Беше твърде разстроен, за да обърне внимание на скъпата вградена мебел, която превръщаше фургона на Шеба в най-луксозния от всички в цирка.
— Тя е крадла! Моята дъщеря е една проклета крадла! И съвсем съзнателно е натопила Дейзи.
Бутна настрани чифт гирички и се отпусна на дивана, прокара пръсти през косата си.
Шеба извади бутилка Джак Даниелс от шкафа над мивката и сипа щедро в две чаши. Никой от двамата не бе сериозен пияч и той се изненада като я видя как обърна една чаша, преди да му донесе неговата. Докато вървеше из фургона, халатът й се увиваше около бедрата, разсейваше го, макар и за малко, от случилото се.
Шеба притежаваше способността да превръща мозъка му в каша. Това не бе чувство, което му се нравеше, затова му се съпротивляваше още от самото начало. Тя бе мъжеубийца-куражлия, твърдоглава и разглезена. Във всяка ситуация трябваше да има водеща позиция, нещо, което той не би позволил на нито една жена, без значение колко го привличаше. А той изобщо не подлагаше в мислите си на съмнение факта, че тя го привличаше. Беше най-вълнуващата жена, която някога бе познавал. И най-гневящата го.
Тя му подаде уискито в тежката чаша и седна на дивана до него. Халатът й се разтвори, разкри крака й от прасеца до бедрото. Беше дълъг, мускулест и гъвкав, а той знаеше от наблюденията на тренировките й с артистите на трапеца колко бе силна. Фургонът й бе пълен с тренировъчна екипировка, която тя използваше, за да поддържа формата си. Инсталирала бе лост на около фут височина под арката, която водеше към спалнята й в дъното. Велоергометър бе монтиран в единия ъгъл, около него бяха разхвърляни различни гири и тежести.
Облегна се на дивана и затвори очи. Лицето й бе изкривено, едва ли не се готвеше да заплаче, нещо, което той изобщо не бе чувал, че може да направи.
— Шеба?
Тя отвори очи.
— Какъв е проблемът ти?
Кръстоса крака като мъж — глезен върху коляно, положение тъй безсрамно, че на него не му бе ясно как въпреки това успяваше да запази женствеността си.
Зърна тъмночервения плат между краката й и намери нов прицел за яростта си.
— Защо не седнеш като дама, вместо като курва.
— Аз не съм ти дъщеря, Брейди. Мога да си седя както искам.
Никога през живота си не бе удрял жена, но в този момент знаеше, че главата му щеше да се пръсне, ако не я наранеше. С толкова бързо движение, че тя изобщо не го видя, той уви с юмрук реверите на халата й и я вдигна на крака.
— Търсеше си го, миличка.
— Твърде зле е, че не си мъжът, който може да ми го даде.
