Не си спомняше друг път да бе изпитвал подобна ярост, а Шеба се превърна в прицел на всичките емоции, които кипяха в него.
— Дотам ли изпадна, Шеба? Не можеш ли да намериш някой по-добър от мен? Да не си забравила, че съм син на бруклински месар?
— Ти си един недодялан негодник с голяма уста.
Тя съвсем нарочно го подиграваше. Сякаш искаше да го накара да я нарани, а той бе готов да се съгласи с радост. С рязко движение дръпна халата и го изтръгна.
Отдолу бе гола, ако изключим копринените тъмно- червени бикини, високо изрязани на бедрата. Гърдите й бяха едри, с тъмнокафяви зърна с големината на половиндоларова монета. Коремът й вече не бе плосък, бедрата й се бяха позакръглили повече, отколкото би трябвало. Бе сластна, зряла, даже минала зенита си, но той никога не бе желал някоя жена повече от нея.
Тя не опита да се закрие. Вместо това го погледна в очите и с дързост, от която дъхът му секна, се поклони. Преви се на две и изнесе напред левия си крак. Сложи ръка на хълбок и гърдите й се надигнаха. С него бе свършено.
— По дяволите!
Тя го подигра:
— Постарай се, Брейди. Постарай се.
Той посегна към нея, но бе забравил колко бърза бе тя. Изметна се встрани, червената й коса се развя, гърдите й се разлюляха. Той отново се хвърли към нея, но тя отново се изплъзна. И му се изсмя — грозно, подигравателно.
— Май вече си остарял за тая работа, а, Брейди?
Той ще я укроти. Независимо как, но ще подчини тази жена на волята си.
— Нямаш никакъв шанс — изсмя й се той.
— Е, ще видим.
Вдигна една от гиричките и я запрати към него, досущ като топка за боулинг.
Въпреки че се изненада, той с лекота я избягна. Видя предизвикателното пламъче в очите й, зърна лъскавината на потта по гърдите й. Играта започна.
Направи финт наляво, след което се втурна вдясно. В един миг почти я улови, пръстите му докоснаха ръката й, но тя подскочи нагоре и се улови за лоста, монтиран на арката.
С триумфален вик се залюля. Напред. Назад. Извиваше гръб и засилваше с крака, като му пречеше да я улови. Гърдите й се люлееха подканващо, а бикините й се посмъкнаха толкова, колкото да разкрият няколко кичура тъмнокестеняви косми. Никога през живота си не бе виждал по-красиво представление от това, което Шеба Куест, кралицата на арената, изпълняваше специално за него.
То можеше да доведе само до едно. Той свали тениската си през глава, сетне изрита и сандалите си. Тя се люлееше и го гледаше как изува и шортите си. Не обичаше да носи много дрехи и под тях нямаше нищо друго. Погледът й внимателно попиваше всяка частица от тялото му, за да оцени качеството на видяното.
Направи крачка напред, тя ритна напред и той улови глезените й.
— Ха сега да видим какво имаме.
Бавно разтвори краката й във въздушен шпагат.
— Ти си самият дявол, Брейди Пепър.
— Би трябвало да го знаеш.
Докосна с устни сгъвката на коляното й, сетне продължи нагоре по дългия, корав мускул от вътрешната страна на бедрото й. Когато стигна до ръбчето от тъмночервена коприна, спря, погледна я в очите, сетне сведе глава и я захапа лекичко през коприната.
Тя изстена и обви с бедра раменете му. Хвана я за задника и продължи влажната си милувка. Пусна лоста и позицията на тялото й се промени. Той навлизаше все по-дълбоко и по-дълбоко, а тя стискаше силно с бедра раменете му.
Наведе глава, за да мине под арката, докато я отнасяше към голямото легло в дъното. Паднаха заедно. Тя подлудя, когато свали бикините, нахлу с пръсти и се зае с гърдите й.
Изви тялото си така, че тя да е отгоре, опита се да го възкачи, но той не го допусна.
— Тук вече не командваш ти.
— Да ни мислиш, че ще си ти?
— Знам го.
Обърна я по корем, изтегли коленете й, за да може да навлезе в нея изотзад, но разбра, че не биваше да я обладае така. Не можеше да се лиши от гледката на това високомерно лице, когато нахлуе в нея.
Преди да успее да се отдръпне, тя издаде нисък гърлен звук. С едно мощно движение се обърна, краката й профучаха над главата му и легна по гръб, вторачена в него. Можеше да усети сексуалната и възбуда — бе не по-слаба от неговата собствена.
Гърдите й се надигаха от учестеното й дишане.
— Няма да можеш да ме пречупиш.
— А може би и не искам.
Думите му прозвучаха изненадващо и за двама им и известно време никой не проговори.
Шеба облиза устни.
— Добре. Защото не можеш да го направиш.
Протегна ръце, хвана мощния му бицепс и го притегли върху себе си. Така той получи доминиращата позиция, но само защото тя го бе пожелала и затова не изпита превъзходство. Наказа я с мощно и дълбоко нахлуване.
Тя контрира с повдигане на бедрата, за да го посрещне, а гърленият й шепот погали ухото му.
— По-бавно с мен, негоднико, инак ще те убия.
Той се засмя.
— Ти си хитрана, Шеба. Истинска хитрана.
Тя сви ръка в юмрук и го цапардоса по гърба.
Битката за надмощие бе в ход и по негласно споразумение онзи, който се отдадеше пръв, щеше да е губещият. Акробат и изпълнителка на трапец — гъвкавите: им, добре тренирани тела предлагаха безкрайни възможности в любенето. Отдадоха се изцяло на желанието да завладеят и победят, но еротичните наказания, които си налагаха един на друг, бяха и самонаказания. И това ги принуди да вкарат в действие и острите си като рапири езици.
Тя рече:
— Позволих ти да го направиш, само за да не нараниш Хедър.
— Как ли не!
— Това бе единственият начин, който можах да измисля, за да се поохлади малко умът ти.
— Лъжкиня. Нуждаела си се от жребец. Всички знаят колко много се нуждае малката Шеба от жребец.
— Ти не си никакъв жребец, а жалко подобие.
— Алекс бе единственият мъж, когото си пожелавала за нещо повече от жребец, нали? Жалко, че не ти отвърна със същото.
— Мразя те.
Така продължиха, наранявайки се, наказвайки се, но в един момент злобните думи пресекнаха. Притиснаха се силно, едновременно се възпламениха и в един разтърсващ миг светът престана да съществува и за двама им.
След това тя се опита да се изплъзне от леглото, но той не я пусна.
— Постой, миличка. Само за малко.
И за пръв път острият й език замлъкна и тя се сгуши в обятията му. Кичури червенокестенява коса, досущ като копринени панделки се пръснаха по гърдите му. Усети я как потреперва, като проговори.
— Сега Дейзи ще се превърне в героиня.
— Заслужава го.
— Мразя я. Мразя и него.
— Те нямат нищо общо с теб.
