Оливия Джаулс и развинтеното въображение

непростима грешка, с която ти нямаш нищо общо. Говори за теб с най-ласкави думи и помоли незабавно да те възстановим на работа. Не знам как да ти се извиня за погрешната преценка. Получихме материала, който ни изпрати, отличен е. Мисля, че в него има достатъчно хляб да продължиш да работиш. Искаш ли ти да продължиш с него или би предпочела да отидеш в Хондурас и да пишеш за водолазите, за които спомена мосю Ферамо? Ако желаеш, бихме могли да изчистим материала за „кандидатките“ от вторичните елементи и да го пуснем в твоята рубрика. Уведоми ни.

Още веднъж извинявай, очакваме още много превъзходни материали от теб в бъдеще.

Сали Хокинс

Редактор, „Елан“

Сложи я в чантата и извади разпечатките на полетите на „Експедия“. Имаше полети в двайсет и петдесет до Лондон и в двайсет и четирийсет до Ла Сейба в Хондурас през Мексико Сити. Оставаше само да реши.

23.

Но за жалост Оливия не можа да реши. Беше запратена в Царството на нерешителността, което познаваше като опасно място, където можеше да се скита с дни, все по-залутана в лабиринта на безкрайните „за“ и „против“ и различните възможности. Единственият изход беше да вземе решение, какво да е решение, след което можеше поне да се измъкне и да вижда ясно нещата.

Смръщила чело в сериозен размисъл, тя пробяга с очи по таблото на излитащите самолети да провери за полета до Лондон: Акапулко, Белиз, Богота, Канкун, Каракас, Гуадалахара, Гватемала, Ла Пас. „Какви ги върша? — мислеше тя. — Ако се върна в Лондон, ще седя под тъпия дъжд и ще пиша статии за трапезарии.“

Отвори пътеводителя на Хондурас. „Рай от плажове с бял пясък и гористи възвишения, заобиколен от кристални карибски води. Островите Бей предлагат най-зрелищното гмуркане в Карибско море.“

Ммм, помисли тя, докато прелистваше пътеводителя и търсеше Попаян — островът, на който се намираше курортът за екологично гмуркане на Ферамо.

„Най-малкият остров в архипелага Попаян предлага потапяне в атмосферата на петдесетте години. Голяма част от населението е смесица от тъмнокожи, карибци, испанци и други заселници — преки потомци на претърпели корабокрушения ирландски пирати. Единственият бар в селото — «Ведро с кръв» — е център на клюките и обществения живот.“

Очите й светнаха. Звучеше страхотно. После се сети за думите на майка си относно забавленията и опасностите, взе друга книга, книга за Ал Кайда и я отвори на прегънатата страница в глава „Такфири“.

Служители на разузнаването предупреждават, че Такфири — дъщерна организация на Ал Кайда, не оправдава ислямските си корени, защото членовете й пият алкохол, пушат и дори се дрогират, наред с женкарството и обличането в контешки западен стил. Целта им е да се слеят с това, което наричат корумпирано общество, за да го разрушат.

Професор Абсалом Уиджет, британски учен от ислямски произход и автор на „Защо е малко вероятно в Ел-Обеид да се появят плазмени телевизионни екрани“, ги описва като „разрушително безпощадни: сърцевината на ядрото на войнстващите ислямисти.“

Оливия бе взела решение. Отиде до пощенската кутия и пусна плик, адресиран до апартамента й в Лондон. В него имаше дискета със съдържанието на компютъра й, включително и снимките, които беше направила в „безопасната стая“ на Ферамо.

— Един билет до Ла Сеиба, Хондурас — каза тя на жената на гишето.

— Еднопосочен или двупосочен?

— Еднопосочен — мрачно отсече Оливия.

24.Централна Америка

Пътуването се разви от болничната хигиена на летището на Л.А. до лудостта на Латинска Америка с главозамайва бързина. На развълнуваната Оливия й се стори, че се намира в забързана версия на викторианска експедиция: Бъртън или Спийк тръгват от Лондон за Кайро с колосани яки, после все повече затъват в африканския континент и загубват разсъдъка, имуществото и зъбите си.

Летището на Мексико Сити беше истинска лудница: седалките бяха от изтъркана волска кожа, минаваха мъже в каубойски ботуши, сомбрера и огромни мустаци, жените бяха издокарани с впити джинси и тънки токчета, обсипаните им с пайети бюстиета преливаха като на водещи на телевизионни игри, а телевизионните игри и музикалните видеоклипове на огромните екрани едва се крепяха откъм страната на мекото порно.

Оливия имаше работа. Обади се на Сали Хокинс и каза, че ще се заеме с материала за гмуркането, но ще удължи престоя си с няколко дни. Искаше да пообиколи островите Бей инкогнито и да се добере до каквото може, преди да оповести присъствието си. Купи си евтини джинси и потник, откри дрогерия и душ, боядиса косата си червена, а после прибягна до стария си паспорт (който съвсем незаконно беше обявила за загубен, когато смени името си) и се превърна в Рейчъл Пиксли. Мисълта за самолетната храна обикновено я отблъскваше, но тук се изкуши от ароматите и изяде огромна чиния бурито с пържен боб, салса, гвакамоле и шоколадов сос.

Връзката на АТАПА за Ла Сеиба в Хондурас беше след пет часа, а атмосферата на изхода за самолета беше определено празнична. Когато пъстрата група пътници се качи на раздрънкания самолет, закъснението се беше превърнало в пълнокръвен купон, на който се консумираха жилави сандвичи и се пиеха подправени с текила зловещо зелени напитки. Мъжът до Оливия непрекъснато й предлагаше да пийне текила от бутилката, но тя му обясни, че е преяла с пържен боб с шоколад и не може да поеме нищо друго. Четиридесет минути след началото на полета тъпият филм, който беше гръмко обругаван от пътниците, изчезна от екрана и от високоговорителя се чу гласът на капитана — първо на испански, после на английски.

— Госпожи и господа, говори вашият капитан. Със съжаление ви уведомявам, че имаме проблем със самолета и няма да кацнем в Ла Сеиба. Отиваме на друго място. Ще ви съобщим допълнително. Довиждане.

Оливия моментално разбра, че става дума за отвличане. Времето се влачеше едва-едва, както твърдят, че ставало при давене. Общото обзело я чувство, реши тя, беше тъга: тъга, че никога няма да успее да стане голяма журналистка и никога няма да види името си под значима история. Опита да си припомни Житейските правила, после отчаяно реши, че те не са в сила, когато умреш. За малко се ободри при мисълта, че отново ще види родителите и брат си, които щяха да са в ангелски одежди и с крила. После помисли: О, по дяволите, ако знаех, че това ще се случи, щях да се изчукам за последно с Ферамо на яхтата.

25.Тегусигалпа, Хондурас

„Добре, стига вайкане“, каза си рязко тя, бръкна в чантата за лютивия спрей и впи поглед в капитанската кабина, за да състави план. Мъжът до нея й протегна бутилката с текила. Този път отпи с наслада огромна глътка. Върна му я и с учудване забеляза, че той я поема с весела усмивка. Огледа самолета и видя, че никой не се държи като човек на прага на смъртта. Стюардесата вървеше по пътеката с