малък брат. Останала бях с погрешното впечатление, че той се отнася към мен по същия начин. Възможно най-скоро, и по възможно най-деликатния начин, ще изясня чувствата си към него.
— Думите ви ми носят истинско облекчение, мадам — рязко заяви той.
Сара бе сигурна, че в този момент той изпитва всичко друго, но не и облекчение. Беше я наранил с думите си. Липсата на доверие от негова страна я бе засегнала дълбоко. Опасяваше се, че не би могла да разясни това глупаво недоразумение, без да избухне в сълзи. Тя вирна брадичка и заяви с груб и студен глас:
— Трябва само да кажа на Нейт, че бъдещето ми е строго определено и предначертано…
— Предначертано, госпожице Линдъл? Вие сте обещала да се омъжите за някого? — рязко я прекъсна той.
Тя кимна. Гърлото й се бе свило от болка и тя установи, че не може да промълви нито дума.
— В такъв случай сте приела предложението на братовчед ми?
— Предложението на братовчед ви? — повтори тя. Забележката му й се стори лишена от всякакъв смисъл и логика. — Не искате да кажете, че Стюарт желае…
Тя се спъна в една по-издадена плочка и графът я хвана да не падне. В следващия миг той вече я носеше на ръце, далеч от всепроникващите лъчи на слънцето. Едната му ръка като нагорещено желязо прогаряше гърба й, а другата я придържаше, пъхната под коленете й.
Докато я оставяше на една от многобройните пейки по продължение на алеята, от устните му се откъсна унищожителна ругатня по адрес на бедните работници.
Измина един дълъг и изпълнен с объркване и смут миг, преди Сара да си възвърне способностите. Миг, в който почувства лицето му толкова близо до своето, усети дъха му, топъл и с аромат на мускус, който запали огън в бузите й, миг, в който Сара осъзна колко много съжалява за обещанието, което бе дала на баща си. Макар че бе познавала Джефри през целия си живот, в неговата компания Сара никога не бе изпитвала желанието, което изгаряше тялото й в този момент. Никога не бе и сънувала, че ще изпита такова неизмеримо удоволствие само като положи глава на гърдите на някой джентълмен.
Топлината и ароматът на тялото му я завладяха напълно, зашеметиха я като опияняващ еликсир. Бавно разтвори устни, за да си поеме въздух и в този момент устата му, сякаш привлечена от лекото й вдишване, докосна устните й с изключителна нежност и несигурна колебливост, които я стреснаха почти колкото и фактът, че се осмеляваше да я целуне отново.
Изненаданото й възклицание бе заглушено от следващата, малко по-настоятелна атака на устните му. Топлият му дъх и твърдите му уста танцуваха по чувствителните й устни, сякаш за да проверят съпротивата й, а Сара почувства в нея да се надига огромно желание, като силна, неутолена жажда. Тя просто не можеше да се въздържи, не можеше да не откликне с лек стон на опасното единение на устните им и, леко извила гръб, отвърна на целувката му, а той, приятно изненадан, рязко си пое дъх. А после сякаш реши да погълне устата й, да изследва всяко нейно кътче с яростна страст, която предизвикваше тръпки на неописуемо удоволствие по гръбнака й.
Силното въздействие на необузданата му страст, дълбочината на собственото й желание, което той така умело бе разкрепостил, я изпълни със страхопочитание. Сърцето й се блъскаше в гърдите й като ужасена птичка, затворена в клетка. Отдръпна се от Хоукс и от незаконната им прегръдка, извърна се от жарката му, търсеща уста и изскимтя едва чуто:
— Не! Престанете!
Той поспря разколебан, готов да покори устата й отново, в случай че тя се откаже от думите си. Топлият му дъх галеше устните й, а раменете му потръпваха в прегръдките й със стаената енергия на кон, който очаква началото на състезание.
Със замаяна глава, разтуптяно сърце и писнали уши, Сара с такава настоятелност се опита да се освободи от прегръдките му, че той шумно въздъхна и й помогна да се изправи. Ръката му, поставена на кръста й, излъчваше толкова чувствена топлина, че и при най-слабия натиск от негова страна тя сигурно отново щеше да се отпусне в примамливата му прегръдка.
Зашеметена от омаята на целувките му, Сара се питаше дали удоволствието от тези интимни ласки можеше да се нарече любов или бе просто пагубна, необуздана страст. Решително прогони тази мисъл, опита се да се освободи от ужасяващата несигурност на чувствата си и попи влагата, избила над горната й устна. През цялото време се раздираше от унизителното убеждение, че с мислите и постъпките си бе изгубила и последните останки от достойнството си.
Хоукс заговори. Гласът му беше толкова отчужден и лишен от емоции, че тя внезапно изпита необяснимо желание да се разридае на глас.
— Моля да ме извините, мадам. Изглежда, че допуснах поредната непростима грешка. Звярът, скрит в мен, понякога взима връх над разума ми и ме кара да се държа, по възможно най-осъдителния начин.
Сара закри лице с ръцете си и седна малко по-встрани от него. Нищо не би й доставило по-голямо удоволствие от възможността да склони глава на рамото му, да почувства още веднъж топлината му, да усети нежността и успокоението, което й носеха ласките му, защото леденостуденият му тон не можеше да укроти, неспокойните удари на сърцето й. Сара успя да се усмихне тъжно.
— Вие, сър, изглежда сте далеч по-информиран за сърдечните ми проблеми, отколкото мен самата. Нямах никаква представа, че Стюарт възнамерява да ми предложи брак.
Храбрият й опит да разведри обстановката се оказа напълно безуспешен. Когато заговори, гласът на Хоукс прозвуча с непреклонна официалност.
— Аз съм един непохватен глупак, който безцеремонно се намесва в личните ви дела. Изобщо не подозирах, че бъдещето ви е вече предначертано, а когато разбрах, не трябваше да ви обиждам с целувките си. Познавам ли щастливия джентълмен, на когото сте обещала ръката си?
Тя въздъхна. С цялата си душа желаеше да говорят за всичко друго, но не и за това. С всяка фибра от съществото си копнееше да бе поотложила прибързания си жест, с който бе отблъснала пламенната му страст. Какви ли думи щеше да й шепне в този момент, ако бе продължила да отговаря на целувките му? Що за глупава прищявка я бе подтикнала да му съобщи за Джефри? Но думите не можеха да бъдат върнати назад, делата не можеха да бъдат забравени, а обещанията — нарушени. Беше обещала да се омъжи за Джефри. И точно това щеше да направи, без да уронва достойнството си.
— Не мисля, че го познавате, сър. Израснахме заедно с него. Джефри Гарви е в армията на Уелингтън. В трета дивизия от тежката кавалерия. Беше в Испания…
— Не го познавам. — Той я прекъсна. Гласът му сякаш идваше от много далеч, макар той да седеше точно до нея. Сара просто не знаеше какво повече да каже.
Потънал в мрачно мълчание, той й помогна да стане от пейката и я поведе, бледа и мълчалива, към къщата.
Сара се измъчваше от противоречиви чувства и емоции. Най-силно измежду тях бе, обаче, дивото й желание Хоукс отново да я вземе в прегръдките си. Срамуваше се от порочната лекота, с която пренебрегваше дадените обещания, срамуваше се и че не бе успяла да разбере наивните чувства на Нейт. Беше искрено изненадана, когато чу за намеренията на Стюарт да поиска ръката й, но най-силно бе изумена от откритието, че целувките на Звяра й доставят неописуема наслада и че не желае нищо повече от възможността отново да притисне устни към неговите.
Хоукс допря чело до студеното стъкло на прозореца в кабинета си и се опита да проумее лудостта, която очевидно го бе обхванала. Наистина ли в тялото му се криеше някакъв неконтролируем звяр, който бе готов да прелъсти едно невинно сляпо момиче? Наистина ли бе обладан от някаква пагубна страст, че можеше без да се замисли, да я обвини, че е съблазнила младия му довереник, а в следващия момент да се опита да я подчини на желанията си?
— Какво толкова каза на Сара, Ашли? — гневно попита майка му, която връхлетя в стаята с такава енергичност, която по всяко друго време би му доставила голямо удоволствие.
Тя успокои ли се? — Хоукс отдръпна глава от прозореца. Искаше момичето. Това поне му бе ясно. Въпреки обещанията си пред Стюарт, въпреки предстоящия й годеж, той я искаше.
— Не, не се е успокоила! — майка му го изгледа сърдито. — Никога не съм я виждала в такова състояние. Какво й каза, или причини, за да я разстроиш до такава степен? Не можах да изкопча нито дума от нея.
