го зашемети от изненада когато го хвана за ревера, наведе глава и за миг се сгуши на рамото му.
— Липсваха ми вашите шеги, милорд — прошепна тя, допряла устни до гърдите му, сякаш се опитваше да разбере до колко сериозно е решението му да не я взима в прегръдките си. — Радвам се, че се върнахте — въздъхна тя. — Не мисля, че щях да успея да се справя с всички неприятности сама.
Той погали копринената й коса с едната си ръка, а с другата я потупа по гърба с жест, който според него беше просто благ и доброжелателен. Цялото му същество, обаче, тялото и душата му, се раздираха от копнеж по нея, и той се принуди да затвори очи и да зарови лице в гъстата й, ароматна коса.
— Вие притежавате огромна сила, мила моя — твърдо рече той. Надяваше се, че го прави както за негово, така и за нейно добро. После нежно я отблъсна от себе си. — Човек трябва просто да се стегне, да мобилизира всичките си сили в подобни моменти на изпитания. А аз съм напълно сигурен, че ще проявите завидно самообладание и кураж при предстоящата ви среща с господин Гарви.
С не по-малко самообладание и кураж Хоукс посрещна Стюарт на следващата сутрин, макар всяко посещение на братовчед му да му напомняше за колосалната несправедливост, която Сам си бе причинил с необмисленото си обещание да не се съревновава с него за сърцето и ръката на Сара.
Стюарт доведе със себе си най-добрия си приятел, Мортимър Сейлс, и една музикална кутия — последната награда, която бе спечелил на карти, и която, според него, сигурно щеше да се хареса на Сара. Хоукс би предпочел братовчед му да е сам, защото възнамеряваше да поговори със Стюарт за Сара, но без да покаже разочарованието си, той веднага покани гостите си в кабинета.
Стюарт вдигна монокъла си и погледна превързаните кокалчета на ръката му.
— Какво е това?
Хоукс само сви рамене. Очите му бяха безизразни, усмивката — загадъчна.
— Блъснах се в нещо.
Стюарт свали монокъла си.
— В нечий нос, може би?
Хоукс заплашително вдигна едната си вежда и поклати глава.
— Не, не беше нос. Но това няма значение. Покажи ми тази измишльотина, която възнамеряваш да подариш на госпожица Линдъл.
Музикалната кутия бе изключително красива и Стюарт не се нуждаеше от повече подканяния, за да се изфука. Една птичка с кристални очи седеше в гнездото си, а под него бе скрита музикалната бобинка, на която бе записана Магическата флейта. Птичката отваряше и затваряше сребърната си човчица в такт с музиката, а от време на време разперваше металните си крилца, сякаш всеки момент щеше да отлети.
Докато Хоукс разглеждаше красивата играчка, опитвайки се да си представи радостта на Сара, Мортимър Сейлс се приближи до прозореца.
— Твоят човек е долу, в края на улицата — рече той и двамата братовчеди Кесълфорд вдигнаха глави.
— По дяволите! Той ли е наистина? — Вдигнал монокъл, Стюарт пристъпи до прозореца и надникна навън. — Нахален глупак! Не му стига, че ме принуди да напусна клуба, ами трябва да ме проследи и до тук.
— Отново ли имаш проблеми с шивача си, Стю? — саркастично попита Хоукс.
— Не е това. Знаеш, че платих всичките си дългове.
Хоукс наистина знаеше. Очите му се разшириха от зле прикритата изненада. Безумна надежда пропълзя в душата му. Сега, когато всички дългове на Стюарт бяха платени, основната причина, поради която братовчед му искаше да се ожени за Сара Линдъл, вече не съществуваше.
Стюарт изглеждаше напълно доволен от себе си.
— Карти, бокс, коне. Никога не губя, когато залагам. — Той презрително размаха ръце.
— Идва насам. Той е — мрачно предсказа Мортимър, който стоеше до прозореца. — Само след миг ще започне да блъска по вратата.
— Никога! — презрително изрече Стюарт, но чукането по входната врата го опроверга. — Слугата на Хоукс ще го отпрати — безгрижно предрече той, убеден, че късметът му и този път няма да му изневери.
Преизпълнен с любопитство, Хоукс се приближи до прозореца, за да види настойчивия човек. — Няма да го отпратят — уверено рече той. — Силвърмън идва по моя молба.
— Силвърмън? — Стюарт тъпо погледна към Мортимър, който проговори с флегматичен и безжизнен глас. — Знаех си, че го познавам от някъде.
Стюарт с раздразнение примижа зад монокъла си.
— Е, трябва да ти кажа, че адвокатът ти изглеждаше по-различен първия път, когато го видях.
Хоукс бе озадачен.
— Така ли?
Мортимър кимна.
— Тогава това приятелче бе облечено в червена пижама и имаше нощна шапчица на главата си.
— Срам ме е да си го призная, но беше три часът сутринта — рече Стюарт.
Веждите на Хоукс отскочиха нагоре.
— Защо толкова рано?
— Бях в настроение да вложа парите си.
Мортимър се разсмя.
— Можеш да се обзаложиш, че той никога не би отишъл при твоя адвокат, за да вложи половината си печалба, ако беше с всичкия си.
— В три часа сутринта?
Стюарт сви рамене.
— Бях спечелил всички облози тази вечер. Би било глупаво да оставя Морти да се измъкне току така…
— И двамата бяхме пияни…
Икономът почука на вратата и обяви пристигането на господин Нортън Силвърмън.
Един нисък, елегантен господин с брадичка и любопитни зелени очи влезе в стаята. За голяма изненада на всички присъстващи, той прикова поглед в Стюарт и изграчи:
— Най-накрая ви проследих до бърлогата ви.
— До бърлогата ми? — повтори Стюарт и смразяващо погледна през монокъла си дребничкия човек. — Нямах никаква представа, че сте ловец, господин Силвърмън.
Хоукс хвърли на братовчед си един заплашителен поглед, който се оказа достатъчен, за да го накара да млъкне.
— Наистина ли преследвате братовчед ми, Нортън?
Адвокатът сведе глава, бръкна в кожената си чанта и извади оттам сноп листи.
— Вашият братовчед, милорд, спечели значително богатство, сър.
— Богатство? — Мортимър Сейлс намигна на Стюарт. — По дяволите, това е хитра шега. Откъде ли му е хрумнала тази опашата лъжа?
Силвърмън, който сякаш бе убеден, че Хоукс е единственият нормален човек в стаята, продължи да говори на него.
— Истина е, сър. По негово изрично настояване, аз инвестирах всичките пари, които ми даде.
— Тази инвестиция? И потръгна добре? — попита Хоукс.
— Наистина, сър. Надмина всички очаквания. Вложените пари нараснаха шест пъти. През изминалите няколко дни борсата бе обхваната от истинска лудост. И макар да се бях надявал на това, аз самият останах изненадан от темпото на купуване. Сигурен съм, че това няма да продължи дълго.
— Значи сте тук, за да посъветвате братовчед ми да продава?
Последва кимване.
— Точно така, сър. Печалбата ще бъде значителна.
Стюарт, който рязко се бе отпуснал на мястото си, когато чу, че акциите му са увеличили стойността си шест пъти, най-сетне се обади.
— Продавайте на всяка цена, Силвърмън. Продавайте всичко.
