Адвокатът не можа да прикрие облекчението си.
— Разбира се, сър. И какво ще наредите да правя с парите?
— Как какво, ще ми ги върнете, разбира се. Наумил съм си да си купя къща и може би няколко коня.
Хоукс беше изненадан.
— Къща ли, Стю? Нямах представа, че искаш да се включиш в редиците на поземлената аристокрация. И към кой имот проявяваш интерес?
— Брантли.
— Брантли! — Хоукс беше шокиран. После се замисли за миг, тъмните му очи обходиха стаята и най- после се спряха върху замлъкналата метална птичка, която блестеше в плетеното си гнездо. Точно този предмет му помогна да открие мотивите на Стюарт. Хоукс вдигна вежди.
— Защо Брантли? — Гласът му беше гладък като кадифе.
Стюарт също прикова поглед към музикалната кутия, а на устните му се появи неразгадаема усмивка.
— Скоро ще имам нужда от свое собствено гнездо. Брантли е съвсем близо до Линдъл хол. Хрумна ми, че една сляпа птичка ще бъде много по-щастлива, ако може, от време на време, да посещава баща си без особени затруднения.
Хоукс презрително сви устни, докато масажираше превързаната си ръка.
— Много вълнуващо, Стюарт.
Мортимър Сейлс избухна в смях.
— Скоро май ще ви видим задомени и двамата, а, Кесълфорд?
— И двамата? — Хоукс любопитно погледна към Мортимър, забравил за болката в ръката си.
— Шшт, Морти. — Стюарт с раздразнение сбърчи нос. — Хоукс все още няма планове да се жени.
— Така ли? — Морти се почеса по веждата. Изглеждаше объркан. — А, да, сега, като казваш, разбирам, че ония приказки за баронесата са само клюки, които Брет разнася насам-натам.
Стюарт се намръщи.
Хоукс притъмня като буреносен облак.
— Искате да кажете, че се шушука, че ще се женя за баронесата? — предположи той, пренебрегнал за момент присъствието на Силвърмън, който следеше разговора им с блеснали от интерес очи. Хоукс се интересуваше най-вече от реакцията на Стюарт, защото бе сигурен, че братовчед му е все още влюбен в Силвия.
— Не, не — поясни Морти, без да забелязва гримасата на Стюарт и шумното му покашляне. — Ситуацията е по-различна. Флъмери твърди, че баронесата ти е хвърлила око.
Стюарт с показна досада извади позлатената си кутийка с емфие, когато осъзна, че Морти отказва да се вслушва в предупрежденията му. Хоукс не забеляза ръката на братовчед му да трепери, но първата щипка емфие се посипа по килима.
— Кога смяташ да паднеш на колене и да помолиш за ръката й, Стю? — напрегнато попита той.
Хоукс трябваше да се убеди, че Стюарт държи на Сара повече, отколкото на Силвия.
Стюарт подскочи. Втората щипка емфие, така внимателно поставена върху ръката му, готова за вдигане, се присъедини към първата върху килима.
— За госпожица Линдъл ли говориш?
— Да не би да смяташ да коленичиш и пред някоя друга дама? — бавно попита Хоукс. — Или неочакваното ти богатство охлади желанието ти да се жениш?
Стюарт се намръщи.
— Нищо подобно. — Той затвори кутийката с емфието и с раздразнение я прибра в джоба си. — Мисля да поискам ръката й на рождения й ден. Ако ми се удаде подходяща възможност.
В гърлото на Хоукс се надигна отчаяние. Той се опита да го подтисне. Мисълта да спази глупавото си, необмислено обещание му изглеждаше особено неприемлива сега, когато знаеше, че Стюарт не обича Сара. Още по-противна му бе мисълта да продължи да посещава Брантли, ако Стюарт се ожени за нея.
— Е, братовчеде… — цинично рече Хоукс и изгледа Стюарт с пронизващия си поглед. Езикът му тежеше като олово между зъбите. — Ако наистина си решил да се посветиш на Сара Линдъл, ако я почиташ и уважаваш повече от всяка друга жена, ако успееш да спечелиш сърцето и ръката й, аз ще ти прехвърля Брантли като сватбен подарък.
Тримата мъже, които го слушаха, останаха зашеметени от изненада. Гледаха го с отворени уста и не вярваха на ушите си. Мортимър пръв си възвърна самообладанието. Възторжените му думи прокънтяха в смълчаната стая.
— Боже, Хоукс! Страхотен жест от твоя страна, старче!
Хоукс знаеше, че обещанието му нямаше нищо общо с благородните жестове. То бе лишено от стойност. Той не вярваше, че Стюарт би могъл да се посвети изцяло на Сара. Струваше му се невъзможно сърцето и ръката на Сара да бъдат спечелени от него.
Сините очи на братовчед му се приковаха върху неговите.
— Сигурен ли си?
Хоукс затвори очи. Ръката му пулсираше под превръзката. Брантли щеше да се превърне в болезнен спомен и непреодолимо изкушение за него, ако братовчед му успееше да постигне онова, за което Хоукс бе сигурен, че е грешка. Той кимна.
— Абсолютно. — Неотстъпчивият му глас не предполагаше никакви спорове. Хоукс се обърна с гръб към Стюарт и плъзна превързаните си пръсти по металната птичка. Смълчаната стая се изпълни с веселите звуци на Магическата флейти.
Хоукс нетърпеливо спря мелодията.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Хоукс прекара една безсънна нощ. Съзнанието му бе изцяло заето с непосилната задача да открие най- сполучливия довод, с помощта на който би могъл да убеди Стюарт да се откаже от Сара Линдъл. Беше обещал да заведе братовчед си, заедно с музикалната му кутия, на празненството на Сара, за да може той да й довери дълбоките си чувства. Само че изобщо не знаеше как ще успее да направи това, а и не можеше да измисли никаква причина, освен слепотата й, която би принудила кой да е мъж да се откаже от госпожица Линдъл, след като веднъж се е запознал с нея.
Стюарт се настани удобно, вдигнал монокъл, вглеждайки се в подутината върху кокалчетата на Хоукс, която личеше дори и под жълтеникавокафявата му ръкавица.
— Днес ще ми кажеш ли как изглежда другият?
Хоукс се усмихна загадъчно.
Стюарт въздъхна.
— Не винаги си бил толкова потаен.
Хоукс се поколеба за миг. Преди време сигурно би му обяснил. Но сега Сара Линдъл стоеше между тях, а и това едва ли бе най-подходящата тема, с която да започне да обяснява на Стюарт чувствата си към нея. Той сви рамене.
— Знаеш, че изпитвам ужас от клюките.
Стюарт се разсмя, но изглеждаше наранен.
— Зная, че мразиш да си обект на хорските приказки и съжалявам, че трябва да ти го кажа, но напоследък си отново в центъра на една доста пресилена и неприятна клюка.
— Наистина ли? — Хоукс не би могъл да прояви по-голяма заинтересованост към думите на братовчед си.
— Да. Сигурно ще ми се изсмееш, но аз чух, че баронеса дьо Вал те е помолила да й помогнеш да продаде конюшните на барон дьо Вал.
Хоукс наблюдаваше Стюарт с голям интерес. Ревност ли проявяваше братовчед му?
— И откъде се сдоби с тази скъпоценна информация?
Стюарт му върна изпитателния поглед.
— От сплетника Брет, разбира се. — Той се изсмя. — Знаеш ли, че Кетрин Стоун вече го е разкарала и сега преследва Монтегю?
