— Слабостта е винаги пагубна, тъй като неминуемо поражда опасност. Сега Шаверни спи, но той ще се събуди.
— Именно! — промърмори Гонзаг. — Но да оставим Шаверни! Кажи по-скоро как ти се струва притчата за прасковата?
— Чудесна, но прекалено силна за вашите страхливци.
— А историята с цветята?
— Възхитителна, но също толкова силна — уплаши ги.
— Не говоря за господата — прекъсна го принцът. — Познавам ги по-добре от теб.
— Именно! — прекъсна го Гърбавия на свой ред.
Гонзаг го измери с поглед и се усмихна.
— Ти по-добре отговаряй за себе си — каза той.
— Харесвам всичко, което идва от Италия — рече Езоп II. — Никога досега не бях чувал по-забавна историйка от тази за граф Каноца на лозето ви в Сполето, но ако питате мен, не бих я разказвал на тези господа.
— Защо, за много по-силен от тях ли се мислиш? — полюбопитствува Гонзаг.
Езоп II самодоволно се усмихна и дори не благоволи да му отговори.
— Е, какво става с годежа? — подвикна Навай отдалеч, но един жест на Гонзаг го накара да онемее.
— Туй джудженце трябва да е червиво със „синички“! — обади се Нивел. — Ако питате мен, бих се омъжила за него без дори да се замисля!
— И ще станете мадам Езоп II! — подметна дълбоко засегнатият Ориол.
— Мадам Йон! — додаде Hoce.
— Много важно! — изсмя се Нивел и посочи Кокардас-младши с пръст. — Плутос150 е царят на боговете. Виждате ли този славен момък? Дайте ми малко пясък от Мисисипи и аз ще направя от него истински принц.
Кокардас гордо се изпъчи и каза на разяждания от ревност Паспоал:
— Ха! Таз гургуличка има вкус! Не ще и дума, влюбила се е в мен, мътните го взели!
— Но какво повече от Шаверни притежаваш? — продължаваше да разпитва в същото време Гонзаг събеседника си.
— Опит — отвърна Гърбавия. — Веднъж вече бях женен.
— Виж ти! — възкликна принцът и погледът му стана още по-пронизващ.
Езоп II потърка брадичката си и дори окото му не мигна.
— Веднъж вече бях женен — повтори той. — Сега съм вдовец.
— Виж ти! — възкликна отново Гонзаг. — И какво предимство ти дава това пред Шаверни?
По лицето на Гърбавия премина сянка.
— Жена ми беше красива — сниши глас той. — Много красива.
— И млада, предполагам? — попита принцът.
— Почти дете. Баща й беше беден.
— Разбирам. Обичаше ли я?
— До полуда! Но съюзът ни бе краткотраен.
Лицето на Гърбавия помръкна още повече.
— Колко време живяхте заедно? — полюбопитствува Гонзаг.
— Ден и половина — отвърна Езоп II.
— Странно, много странно. Обясни ми.
Дребното човече пресилено се засмя.
— Необходимо ли е, след като отлично ме разбирате?
— Не, не те разбирам — настоя принцът.
Гърбавия сведе очи и за миг сякаш се подвоуми.
— Нищо чудно и да съм сбъркал — промърмори той. — Може би наистина ви е бил нужен само един Шаверни!
— Обясни ми, казах! — повтори властно Гонзаг.
— А вие обяснихте ли ми историята с граф Каноца?
Принцът сложи ръка на рамото му.
— Случи се в деня след сватбата ни — поде Гърбавия неохотно. — Бях и дал един ден срок, за да размисли и привикне с външността ми, но тя не можа!
— И тогава? — попита нетърпеливо Гонзаг, впил внимателен поглед в него.
Гърбавия взе една чаша от близката кръгла масичка и погледна Гонзаг право в очите. Погледите им се срещнаха и в зениците на Езоп II ненадейно лумна такава неумолима жестокост, че принцът потресен промълви:
— Тъй млада и хубава… Не ти ли беше жал?
С рязко движение, Гърбавия разби чашата o масичката и свирепо изсъска:
— Искам да ме обичат! Толкоз по-зле за онази, която не е способна на това!
За миг Гонзаг остана безмълвен; лицето на Гърбавия бе възвърнало обичайното си студено и саркастично изражение.
— Ей, господа! — провикна се внезапно принцът, побутвайки с крак спящия Шаверни. — Няма ли кой да изнесе оттук тогова?
Гърдите на Езоп II бурно се повдигнаха. Той едва успя да прикрие ликуването си.
Навай, Hoce, Шоази и всички приятели на малкия маркиз предприеха последни отчаяни опити да обърнат развоя на събитията в негова полза. Разтърсваха го, викаха го. Ориол изля цяла кана вода върху главата му; дамите доброжелателно го изпощипаха до кръв, като всички най-усърдно крещяха един през друг:
— Събуди се, Шаверни! Събуди се, за бога! Отнемат ти жената!
— А ще трябва да възстановиш и зестрата! — добави Нивел, заета както винаги с по-солидни мисли.
— Шаверни! Събуди се, Шаверни!
Напразни усилия! По знак на принца, Кокардас-младши и Амабл Паспоал метнаха победения на гръб и го понесоха към изхода. В момента, когато минаваха край Езоп II, той едва чуто им прошепна:
— Косъм да не падне от главата му! Отговаряте с живота си! И веднага отнесете писмото на посочения адрес!
Кокардас и Паспоал излязоха заедно с товара си.
— Направихме, каквото можахме — заяви Навай.
— И останахме докрай верни приятели! — додаде Ориол.
— Но в крайна сметка годежът на Гърбавия е много по-забавен — заключи Hoce.
— Да оженим Гърбавия! — писнаха дамите. — Да го оженим!
С един скок, Езоп II се озова върху масата.
— Тишина! — развикаха се наоколо. — Йон ще държи реч!
— Дами и господа — подхвана Гърбавия, жестикулирайки като адвокат пред съдебни заседатели, — трогнат съм до дъното на душата си от любезното внимание, с което благоволихте да ме почетете. Съзнанието, че съм недостоен за него би трябвало, без съмнение, да ме накара да онемея, но…
— Много добре! — извика Навай. — Та той говори като по книга!
— Скромността ви изтъква още повече вашите добродетели, Йон — обади се и Нивел.
— Благодаря ви, дами и господа! Вашата снизходителност ми вдъхва смелост да сторя всичко, което е по силите ми, за да се покажа достоен както за нея, така и за благоволението на славния принц, комуто ще дължа моята другарка в живота!
— Отлично! Браво, Езоп! Малко повече патос!
— Дай сега няколко жеста с лявата ръка! — настоя Навай.
— Спастри някое подобаващо куплетче! — извика Дебоа.
— Хайде, стъпчица от менует! Изкарай една жига върху покривката!
— Не бъди неблагодарник, Йон! — изрева въодушевен Hoce. — Изиграй ни сцената с Ахил и Агамемнон!
