— На какво ли хоро се е хванал проклетият му гръбльо?
— Шаверни, какво ти каза?
— Кажи ни, Шаверни!
Те го наобиколиха. Шаверни ги обгърна с отсъствуващ поглед и без да си дава сметка, че мисли на глас, промълви:
— Има празници без бъднини.
Музиката в залите се бе смълчала между два менуета. Все по-гъста, тълпата изпълваше градината, където вече се бяха заплели немалко любовни интрижки.
Господин дьо Гонзаг, на когото му бе омръзнало да виси в приемната, се бе върнал в залата. Неговата непринуденост и красноречие му бяха извоювали недвусмисленото благоразположение на дамите, които охотно твърдяха, че дори беден и не дотам знатен, Филип дьо Гонзаг би бил също толкова съвършен кавалер. Преценете сами доколко титлата му на принц, чиято законност едва-едва се оспорваше от няколко плахи гласеца, пък и милионите му, в чието наличие никой не се съмняваше, изобщо бяха в състояние да му навредят!
Въпреки най-тясната си дружба с регента, той ни на йота не се бе повлиял от небрежните му маниери, които по онова време бяха толкова на мода. Беше събеседник учтив и сдържан, а обноските му — напълно благопристойни. Това обаче не бъркаше дявола.
Орлеанската херцогиня го тачеше много, а абат Фльори, изповедникът на младия крал, който не опрощаваше греховете никому, го смяташе едва ли не за светец.
Случилото се днес в двореца на Гонзаг бе вече разтръбено в най-големи подробности от вестникарите на кралския двор. Дамите бяха общо взето на мнение, че поведението на Гонзаг по отношение на съпругата му надхвърля границите на героизма. Този човек бе апостол, същински мъченик! Двайсет години търпеливи страдания! Двайсет години неизчерпаема нежност срещу също толкова неизтощимо презрение! Древната история е обезсмъртила и недотам възвишени моменти.
Принцесите бяха вече запознати с вълнуващата пледоария на Гонзаг пред семейния съвет. Простодушната майка на регента чистосърдечно му подаде баварската си лапа; Орлеанската херцогиня го похвали; дребничката абатеса дьо Шел му обеща да го споменава в молитвите си, а херцогиня дьо Бери му заяви, че е изключителен глупак.
Що се отнася до клетата принцеса дьо Гонзаг, на всички им идеше едва ли не да я пребият с камъни, затова че е причинила толкова зло на един тъй достоен човек. Та нали точно в Италия, и всички много добре знаете това, Молиер изнамери онова чудесно име Тартюф!
Изведнъж обгърнатият от бляскавия си ореол Гонзаг съзря в рамката на една врата длъгнестото лице на своя Пейрол. Общо взето лицето на предания слуга никога не излъчваше прекомерна радост, но днес то бе просто одухотворен сигнал за бедствие. Довереникът беше блед като платно, имаше изплашен вид и току бършеше с кърпичката си потта, стичаща се по страните му. Гонзаг го повика. Пейрол тутакси се отзова на заповедта му и тромаво прекоси залата. Той прошепна няколко думи на ухото на господаря си. Гонзаг веднага се изправи с хладнокръвието, присъщо единствено на онези високомерни нехранимайковци отвъд планината.
— Принцеса дьо Гонзаг току-що е дошла на бала? — възкликна той. — Отивам да я посрещна!
Дори самият Пейрол се слиса.
— Къде е тя? — попита го Гонзаг.
Пейрол, разбира се, не знаеше, но се поклони и тръгна напред.
— Някои мъже са прекалено мекушави! — забеляза майката на регента и изтърси една ругатня, която си беше донесла от Бавария.
Принцесите със съчувствен поглед сподириха бързо отдалечаващия се Гонзаг. Горкият човек!
— Какво има? — попита той Пейрол, щом останаха насаме.
— Гърбавия е на бала — отвърна Пейрол.
— По дяволите! Знам това много добре, нали самият аз му дадох поканата.
— Само че нямате никакви сведения за него.
— Че откъде искаш да ги взема?
— Той ме съмнява.
— Съмнявай се, щом искаш. Това ли е всичко?
— Тази вечер той разговаря с регента повече от половин час.
— С регента? — изуми се Гонзаг, но веднага се опомни и добави: — Несъмнено е имал да му казва много неща.
— Много, наистина — потвърди Пейрол, — преценете сам.
И довереникът му разказа всичко, което се беше случило под индианската шатра. Когато свърши, Гонзаг снизходително се разсмя.
— Гърбавите до един са много остроумни! — пренебрежително рече той. — Но хуморът им е някак странен и безобразен като тялото им. Непрекъснато играят някакви странни комедии. Онзи, дето е подпалил храма в Ефес, за да се прочуе, трябва да е бил гърбав.
— Нима това е всичко, което ще кажете? — извика Пейрол.
— Освен ако Гърбавия не се опитва да си вдигне прекалено много цената — продължи принцът замислено.
— Той ни мами, ваше височество! — енергично заяви Пейрол.
Гонзаг снизходително го изгледа и се усмихна.
— Бедно мое момче — промълви той, — много ще ни бъде трудно да направим нещо от теб. Нима все още не си проумял, че Гърбавия просто се престарава в наша полза?
— Признавам, ваше височество, че дори и през ум не ми е минало.
— Не обичам прекомерното усърдие и здравата ще го нахокам — продължи Гонзаг. — Не мога обаче да отрека, че той ни даде една наистина чудесна идея.
— Ако ваше височество благоволи да ми обясни…
Те се намираха в галерията, заемаща днешното място на улица „Монпансие“. Гонзаг свойски хвана довереника си под ръка.
— По-напред ми кажи какво стана на улица „Шантр“.
— Заповедите ви бяха изпълнени точно — отвърна Пейрол. — В двореца дойдох едва след като със собствените си очи видях носилката да се отправя към „Сен Маглоар“.
— А доня Крус? Тоест, госпожица дьо Ньовер!
— Трябва да е някъде тук.
— Веднага я намери. Дамите вече чакат. Подготвил съм всичко, тъй че тя ще има наистина главозамайващ успех. А сега да се върнем пак на Гърбавия. Какво е казал на регента?
— Ето нещо, което не знаем.
— Аз пък знам, или поне се досещам. Той е казал на регента: „Убиецът на Ньовер съществува“.
— Ш-шт! — неволно изсъска Пейрол и потрепера от глава до пети.
— И добре е сторил — продължи Гонзаг невъзмутимо. — Убиецът на Ньовер съществува. Какъв интерес бих имал да крия това аз, съпругът на вдовицата на Ньовер, естественият съдник, законният отмъстител? Убиецът на Ньовер съществува! Бих искал целият кралски двор да ме чуе!
Пейрол цял се обливаше в пот.
— А щом съществува, дявол го взел — заключи Гонзаг, — ние ще го открием!
Той замълча и погледна довереника си право в очите. Пейрол трепереше и по лицето му пробягваха нервни тикове.
— Разбра ли? — попита го Гонзаг.
— Разбрах само, че си играем с огъня, ваше височество.
— Идеята е на Гърбавия — изведнъж снижи глас принцът. — И бога ми, наистина е чудесна! Само че как му е хрумнала и откъде накъде си въобразява, че е по-сведущ от нас? Ще изясним и това. Прекомерно остроумните са обречени на преждевременна смърт.
Пейрол бързо вдигна глава. Най-сетне бяха престанали да му говорят на непонятен език.
— Тази нощ ли? — шепнешком попита той.
Гонзаг и Пейрол се приближаваха до централната аркада, откъдето се виждаха осветените алеи и
