статуята на бог Мисисипи, обкръжена от прозрачните струи на фонтана, когато от другия край на галерията се зададе маскирана жена в строг официален тоалет, загърната в широко черно домино. Тя се облягаше на ръката на старец с побелели коси.
Принцът и неговият довереник тъкмо се канеха да продължат пътя си, когато Гонзаг изведнъж блъсна Пейрол, заставяйки го да се скрие в сянката.
Маскираната жена и старецът отминаха.
— Позна ли я? — попита Гонзаг.
— Не — отвърна довереникът му.
— Драги председателю — каза в този миг маскираната жена, — бих предпочела да не ме придружавате по-нататък.
— Ще се нуждае ли отново госпожа принцесата от услугите ми тази нощ? — попита старецът.
— След час ще ме намерите на същото място.
— Председателят дьо Ламоаньон! — прошепна Пейрол.
Дьо Ламоаньон се поклони на спътницата си и свърна в една странична алея.
— Госпожа принцесата изглежда все още не е намерила онова, което търси — рече Гонзаг, — Да не я изпускаме от очи.
Маскираната жена, която бе наистина принцеса дьо Гонзаг, спусна ниско над лицето си качулката на своето домино и се насочи към басейна.
Тълпата отново бе обхваната от треска. Съобщаваха за пристигането на регента и господин Ло, вторият човек в кралството. Малкият крал още не влизаше в сметката.
— Ваше височество така и не благоволи да ми отговори — на стоя все пак Пейрол. — Гърбавия за тази нощ ли ще бъде?
— И таз добра, нима толкова си се наплашил от този гръбльо?
— Ако и вие го бяхте чули…
— Да дрънка за отварящи се гробове, за призраци и божие правосъдие? Всичко това ми е толкова добре познато. Искам да си по-бъбря с този гърбушко. Не, няма да бъде за тази нощ. Тази нощ ние ще тръгнем по пътя, който самият той ни посочи. Чуй ме добре и се постарай да разбереш. Ако тази нощ той сдържи обещанието, което ни даде, а той ще го сдържи, гарантирам за това, ние от своя страна ще изпълним обещанието, което е направил пред регента от наше име. На празненството ще дойде един човек, онзи страшен враг на целия ми живот, който ви кара да треперите като жени.
— Лагардер! — прошепна Пейрол.
— И тогава под сияещите полилеи, в присъствието на тази вече смътно обезпокоена тълпа, която очаква кой знае каква трагедия преди края на нощта, ние ще смъкнем маската му и ще заявим: Ето убиецът на Ньовер!
— Видя ли? — попита Навай.
— Кълна се в честта си! — възкликна Жирон. — Като че ли е госпожа принцесата.
— Сама сред тълпата, при това без кавалер, нито паж! — додаде Шоази.
— Изглежда търси някого.
— По дяволите! Прекрасната девойка! — извика Шаверни, отърсил се внезапно от меланхолията си.
— Къде? Онова, розовото домино ли? Не ще и дума, самата Венера!
— Това е госпожица дьо Клермон, която ме търси — заяви Hoce.
— Глупак! — извика Шаверни. — Не виждаш ли, че това е жената на маршал дьо Тесе, която е тръгнала да ме дири, докато безстрашният й съпруг търчи подир царя!
— Обзалагам се на петдесет луидора, че е госпожица дьо Клермон!
— Аз пък на сто, че е съпругата на маршала!
— Хайде да я питаме дали е жената на маршала, или госпожица дьо Клермон!
Двамата палавници се втурнаха натам едновременно и едва тогава забелязаха, че непознатата красавица бе следвана на разстояние от двамина маскирани юначаги с рапири от по аршин и половина, които пристъпваха с вирнат нос и юмрук на кръста.
— По дяволите! — възкликнаха в един глас Шаверни и Hoce. — Оказва се, че това не е нито госпожица дьо Клермон, нито жената на маршала, а просто едно приключение!
Всички наши комарджии се бяха събрали недалеч от басейна. Едно посещение на отрупания с всевъзможни вина и лакомства бюфет значително бе приповдигнало настроението им.
Новоизлюпеният благородник Ориол изгаряше от желание да извърши някакъв подвиг, за да заслужи шпорите си.
— Господа — рече той, повдигайки се на пръсти, — а не ви ли се струва, че това по-скоро е госпожица Нивел?
Бяха се изхитрили никога да не му отговарят, когато отвореше дума за госпожица Нивел. От шест месеца насам той беше пръснал по нея петдесет хиляди екю. Ако не бяха злите шеги, които любовта си прави с дебелите посредници, двамата биха могли да бъдат наистина много щастливи.
Непознатата красавица изглеждаше много объркана сред навалицата. Изпитателният й поглед внимателно се вглеждаше във всяка група. Маската беше безсилна да прикрие смущението й. Двамината мъжаги крачеха един до друг на десетина-дванайсет крачки след нея.
— Да се държим прилично, братко Паспоал!
— Да се държим прилично, доблестни мой друже Кокардас!
— Бога ми, любезни, няма място за шеги!
Онзи дяволски гръбльо им беше говорил от името на Лагардер. Нещо им подсказваше, че суровият поглед на незнаен наблюдател непрестанно ги следи. И двамата бяха тържествени и сериозни като войници на пост. За да могат да се движат свободно на бала, изпълнявайки заповедите на Гърбавия, те се бяха върнали в дома на майстор Луи, за да вземат новите си жакети и същевременно да освободят Франсоаз и внука й Жан-Мари.
Изгубена сред тълпата, клетата Орор вече повече от час напразно диреше своя приятел Анри. Тя се размина с принцеса дьо Гонзаг и едва не я заговори, тъй като погледите на онези непрокопсаници я изгаряха и изпълваха със страх. Но какво — ли би могла да каже, за да си издействува покровителството на някоя от тези знатни дами, които на празненството се чувствуваха като у дома си? Орор не посмя, пък и освен това бързаше да стигне до кръга на Диана, където беше мястото на уречената среща.
— Господа — обяви Шаверни, връщайки се, — това не е нито госпожица дьо Клермон, нито съпругата на маршала, нито Нивел, нито която и да е от нашите познати. Това е една възхитителна и съвсем непозната нам красавица. Никоя дребна буржоазна не би могла да има подобна царствена осанка, всяка провинциалистка би продала душата си на дявола, но пак не би постигнала такова пленително изящество; нито една придворна дама не би изпитала подобно очарователно смущение. Имам едно предложение.
— Да го чуем, маркизе! — развикаха се наоколо.
И кръгът на лудите глави тутакси се сключи около Шаверни.
— Тя търси някого, нали? — подхвана той.
— Човек би казал — отвърна Hoce.
— Без да е много сигурен — добави Навай.
— Да, разбира се, че търси някого — развикаха се останалите.
— И тъй, господа — продължи Шаверни, — този някой е просто един щастлив негодник!
— Съгласни сме. Но това не е предложение.
— Несправедливо е — поде отново малкият маркиз, — подобно съкровище да бъде обсебено от някакъв си непрокопсаник, който не принадлежи към нашето почтено братство.
— Нечестно! — подкрепиха го всички. — Въпиюща несправедливост! Недопустимо!
— Тъй че ви предлагам — заключи Шаверни, — прелестното дете изобщо да не намери онзи, когото търси.
— Браво! — разнесе се вик наоколо.
— Ето ти пак предишният Шаверни!
— Освен това — продължи малкият маркиз, — предлагам вместо споменатия непрокопсаник, прелестното дете да намери някого от нас.
— Браво! Брависимо! Да живее Шаверни! Едва не го понесоха на ръце.
