— Но кого от нас ще намери? — полюбопитствува Навай.
— Мен! Мен! Мен! — развикаха се всички един през друг, та дори и новоизпеченият благородник Ориол, пренебрегнал неуважително привилегиите на госпожица Нивел.
С величествен жест Шаверни ги призова към тишина.
— Господа — рече той, — споровете ви са преждевременни. След като отмъкнем прекрасната девойка от пазачите и, ние честно и почтено ще разиграем на зарове, на фараон, на бъз или на къса сламка честта да я придружаваме.
Едно толкова мъдро решение неминуемо предизвика всеобщото одобрение.
— Тогава в атака! — извика Навай.
— Момент, господа! — възпря ги Шаверни. — Настоявам за честта да ръководя похода.
— Одобряваме! Одобряваме! В атака!
Шаверни се озърна наоколо.
— Въпросът е да не вдигаме шум — рече той. — Градината е пълна с гвардейци и би било много неприятно да те изхвърлят навън преди вечерята. Трябва да използуваме военна хитрост. Онези измежду вас с по-остро зрение не виждат ли на хоризонта някое розово домино?
— Госпожица Нивел има — подхвърли Ориол.
— Ето още две, три, четири! — обадиха се и други.
— Аз чакам едно познато розово домино.
— Насам, госпожице Дебоа! — провикна се Навай.
— Насам, Сидализ! — извиси глас и Таран.
— Нужно ни е само едно. Избирам Сидализ, която е висока горе-долу колкото нашето прелестно дете. Намерете ми Сидализ!
Сидализ беше под ръка с едно старо домино, херцог или най-малко пер, при това мухлясал до немай къде. Отведоха я при Шаверни.
— Любов моя — каза и малкият маркиз, — Ориол, който е вече благородник, ти обещава сто пистола, ако ни служиш както трябва. Става дума да се отвлече вниманието на ей онези два зли песа и точно ти ще ги подмамиш.
— Ще се посмеем ли поне мъничко? — поинтересува се Сидализ.
— Докато ни заболи корем — увери я Шаверни.
VI. Дъщерята на Мисисипи
Ориол не възрази срещу обещанието за стоте пистола, защото го бяха нарекли благородник. Отзивчивата Сидализ беше готова на какви ли не лудории.
— Щом ще се посмеем малко, съгласна съм! — рече тя.
Не беше нужно много време, за да и обяснят какво трябва да прави. Миг по-късно, преминавайки от група на група, тя се озова на поста си между нашите двамина учители по фехтовка и Орор. В същото време един отряд, изпратен от генерал Шаверни, се сблъска с Кокардас-младши и брат Паспоал, докато друга чета предприе маневри, за да отреже пътя на Орор за отстъпление.
Първият удар с лакът получи Кокардас. Той изтърва едно страховито „По дяволите!“ и се хвана за рапирата, но Паспоал прошепна на ухото му:
— Да се държим прилично!
Кокардас преглътна гнева си. Неочакван силен удар накара Паспоал да залитне.
— Да се държим прилично! — напомни му Кокардас, когато видя как светнаха очите на приятеля му.
Тъй суровите покаеници-траписти114 се срещат и разделят със стоическото: „Братко, трябва да се мре!“
— Да се държим прилично, по дяволите!
Нечий тежък ток се стовари върху крака на Кокардас, докато Паспоал залиташе отново след като пъхнаха между краката му ножница на шпага.
— Да се държим прилично!
Но ушите и на двамината наши храбреци бяха станали кръв-червени.
— Слушай, миличък — промърмори Кокардас след четвъртата нападка, — мисля, че ще се разсърдя, мътните ме взели!
Паспоал сумтеше като тюлен и нищо не му отговори, но когато Таран отново връхлетя отгоре му, непредпазливият банкер изяде една могъща плесница. Кокардас въздъхна с дълбоко облекчение. Не той бе започнал пръв. И веднага с един юмручен удар просна в праха Жирон и невинния Ориол.
Избухна схватка. Тя продължи само миг, но вторият отред, ръководен лично от Шаверни, имаше достатъчно време да заобиколи и увлече със себе си Орор. Прогонили нападателите си, Кокардас и Паспоал погледнаха пред себе си. Те видяха розовото домино на същото място. Това беше Сидализ, която печелеше обещаните й сто пистола.
Щастливи, че можаха безнаказано да си начешат ръцете, Кокардас и Паспоал продължиха да надзирават Сидализ, повтаряйки победоносно:
— Да се държим прилично!
В същото време обърканата Орор, изгубила от поглед двамата си закрилници, се видя принудена да следва движението на тези, които я заобикаляха. Те се преструваха, че отстъпват под натиска на тълпата и неусетно се насочваха към храсталака, намиращ се между басейна и кръга на Диана. Точно тук, сред тези храсти се намираше къщурката на метр Льо Бреан.
Малките алеи, прокарани сред храстите, се следваха кръгообразно според английската мода, която напоследък бе започнала да си пробива път. Тълпата предпочиташе широките алеи и оставяше тези пътечки кажи-речи безлюдни. Непосредствено до къщурката на метр Льо Бреан се издигаше усамотена беседка. Точно там отвлякоха клетата Орор.
Шаверни посегна към маската й. Тя нададе силен вик: беше познала младежа от Мадрид. На вика на Орор вратата на къщурката широко се отвори и на прага й се появи висок мъж с маска, загърнат в широко черно домино. В ръката си той държеше гола шпага.
— Не се плашете, очарователна госпожо — каза малкият маркиз, — аз и господата сме само ваши най- покорни почитатели.
В същото време той се опита да обгърне с ръка кръста на Орор, която извика за помощ. Тя успя да извика само веднъж, тъй като Албре, който се беше промъкнал зад гърба й, запуши устата й с копринената си кърпичка. Но този едничък вик се оказа напълно достатъчен. Черното домино прехвърли шпагата си в лявата ръка, а с дясната пипна Шаверни за врата и го отхвърли на десетина крачки. Същата съдба последва и Албре.
На мига звъннаха десет оголени рапири. Доминото отново прехвърли своята в дясната си ръка и с два камшични удара обезоръжи Жирон и Hoce, които се бяха изстъпили най-отпред. Виждайки това, Ориол дори не се опита да стори каквото и да било. Новоизлюпеният благородник начаса заслужи шпорите си като си плю на петите, надавайки викове за помощ. Монтобер и Шоази на свой ред нападнаха. Монтобер рухна на колене с разкъсано ухо, докато Шоази, не толкова честит, отстъпи с посечено лице.
Междувременно гвардейците вече се стичаха на вдигналата се врява. Нашите любители на приключения, кой повече или по-малко поочукан, се пръснаха като ято скорци, тъй че гвардейците не намериха никого под беседката. Черното домино и младата девойка бяха изчезнали като по чудо. Чу се само шумът от затварящата се врата на къщурката на метр Льо Бреан.
— Дявол да го вземе! — възкликна Шаверни, откривайки Навай сред тълпата. — Какъв погром! Ще ми се да открия този юначага, ако ще и само за да го поздравя за силата му!
Жирон и Hoce се приближиха с наведени глави. Шоази се гушеше в един ъгъл, притиснал окървавената кърпичка към бузата си. Монтобер прикриваше, доколкото му бе възможно, разкъсаното си ухо. Петима- шестима от останалите също се стараеха да потулят повече или no-малко очебийни синини. Единствен Ориол беше невредим, пустият му храбър шишко!
Спогледаха се гузно. Кампанията бе завършила неуспешно и сега всеки се питаше кой ли може да е бил страховитият им противник. Те знаеха парижките зали за фехтовка на пръсти. От тях отдавна не излизаха
