ви!
Матю се появи в този момент. Той все още дъвчеше бисквита с меласа и внимателно напъха кифлите, които бе донесъл със себе си в джоба.
— Ето ме, господин Камерън — извика той и се приближи.
— Добре — отвърна му Джон. — Жребчето вече си има име, Мат. Казва се Утрешна надежда. Погрижи се за надписа на клетката, ако обичаш.
— Да, сър — каза Матю.
Джон хвана Кати за ръка, отвори вратата и я изведе навън.
— Хайде да се връщаме. Госпожа Бейтс те чака, доколкото познавам тази диктаторка — той се усмихна. — Май тя знае по-добре от самия мен какво се върти в главата ми.
Пред задната врата Кати се спря.
— Още един път ви благодаря, сър, за тази толкова приятна вечер. Никога няма да я забравя.
Тя го погледна. Очите му проблясваха в тъмнината.
— Удоволствието беше мое, мадам — каза той. — Бих могъл да ви предложа куп развлечения както за нощите, така и за дните, но не съм съвсем сигурен, че сте готова да ги приемете.
Джон направи любезен поклон и отвори вратата на Кати. Придружи я до стълбата за прислугата в полумрака, взе ръката й и я поднесе към устните си. Милувката му скова гърба на Кати в сладостна тръпка. Коленете й се разтрепериха, когато той допря топлите си устни до дланта й. Заля я топла вълна, настани се в стомаха й и после се спусна надолу. Джон леко прекара езика си по дланта й. Тя веднага я отдръпна.
— Лека нощ, сър — прошепна му с трепет.
Пета глава
септември, 1864 година
Шон Камерън се разболя. Години наред той се радваше на добро здраве, но сега внезапно бе съборен на легло от треска с неизвестен произход. През дългите години, прекарани заедно с Джойс, той никога не й бе позволявал да се суети около него. Беше й много задължен, че не обръща внимание на безучастната му кротка натура. Въпреки че бе добър моряк и опитен в бизнеса мъж, той не изпитваше нужда от компанията на когото и да било.
Джон не си спомняше някога да е бил истински близък с баща си. Шон просто бе глава на семейството и родител, когото трябваше да уважава и задължително да му се подчинява. И макар да не показваше чувствата си, Джон обичаше много този мъж.
За Джойс, която по природа беше общителна, не бе лесно да седи мълчаливо в компанията на съпруга си. Тя бе научила причините за неговото оттегляне от баща му, Патрик, и ги бе приела. Надяваше се някой ден, с любов и нежност да успее да заличи неприятните спомени, за които беше сигурна, че продължава да пази дълбоко в съзнанието си.
За нещастие, след почти тридесетгодишен брак. Джойс все още на моменти чувстваше този измъчен човек като непознат. Шон умееше да се държи напълно нормално дълго време, без никакви прояви на психическа нестабилност пред семейството и приятелите си. За да доставя удоволствие на Джойс, той се стараеше да бъде забавен, смееше се и се шегуваше с партньорите си в бизнеса. С други думи, слагаше си маска, за която тя единствена знаеше.
Шон Камерън беше висок, красив и с добро образование. Преди да навърши двадесет и пет, той вече беше капитан на собствен кораб. Вършеше всичко с лекота и разбираше от работата си. Баща му го бе научил на всичко онова, което смяташе за необходимо, със съзнанието, че един ден той ще наследи състояние, натрупвано с години упорити лишения. Патрик Шон Камерън желаеше неговият единствен син да бъде заможен наследник и бе успял.
На двадесет и петгодишна възраст Шон Камерън едва започваше да се наслаждава на живота. Той работеше усърдно, за да се хареса на баща си, но колкото повече работеше, толкова повече очакваха от него. Той беше пълноправен съдружник в един преуспяващ бизнес, който трябваше да остане изцяло в ръцете му след оттеглянето на Патрик. Поради това, когато стана пълнолетен му прехвърлиха всички юридически права със съответните документи.
Шон бе овладял всички тънкости на бизнеса и управлението му, но той не познаваше хората, а за любовта на практика не знаеше нищо. Беше прекарал една-две седмици в Англия, където срещна Нел. Тя беше дребна, чувствена и красива. Беше отгледана в семейство, в което бащата беше вечно пиян, а майката — третирана като слугиня и злостно обиждана. Нел бе видяла майка си да умира от многобройните рани, след жесток побой от пияния й съпруг. Поради тази причина тя мразеше мъжете. Според нея никой мъж не беше почтен. Беше се научила сама на всички женски хитрости и бе твърдо решена да вземе своето от живота. Освен това се надяваше да остави след себе си пълна разруха. Но не щеш ли, тя бе попаднала на заможния, невинен и стеснителен Шон Камерън.
Онази съдбовна утрин Шон беше излязъл да поязди, както имаше обичая да прави всяка сутрин, откакто бе пристигнал в Англия. Той обичаше морето, но да усеща твърдата земя под копитата на коня бе неговата втора трайна любов. Беше спрял, за да отпочине конят му, когато чу писъците й.
Острият отчаян вопъл го накара да се втурне към нея. Когато я съзря на земята, той помисли, че е дете.
— Боже милостиви — прошепна Шон, като коленичи до нея.
Нел беше цялата в кръв и хлипаше неудържимо.
— Помогнете ми… помогнете ми — проплака тя и го сграбчи за палтото. — Той ще ме убие.
Шон скочи на крака, но беше твърде късно. Нападателят се метна на коня му и се отдалечи в галоп навътре в гората.
Шон отново погледна към хубавото младо момиче и видя, че цялото й тяло е наранено. От лицето и гърдите й шуртеше кръв. Множеството рани бяха от камшик.
— Кой направи това?
Тя не му отговори. Беше загубила съзнание.
Шон вдигна припадналото, с кървящи рани момиче, и го отнесе в хотелската си стая. После нае съседната и повика незабавно лекар. Понеже никой не познаваше девойката, Шон се зае да се грижи за нея, докато бъде в състояние да му каже името си и къде да намери семейството й. Сигурно вече я търсеха, предположи той и тъй като искаше да помогне на близките или роднините й да я намерят, разказа за случая в хотела и в местното полицейско управление.
Когато малко по-късно се върна в стаята, младото момиче вече седеше в едно от креслата, покрито с пухеното одеяло от леглото. Камериерката бе свалила дрехите й, за да могат да почистят и превържат раните. Тя беше удряна с камшик толкова жестоко, че роклята й беше разкъсана и цялата окървавена. Тя не беше сметнала за необходимо да й я облече отново.
— Аз съм Шон Камерън — каза той и приближи към нея. — Намерих ви в гората. Ще ми кажете ли коя сте вие и какво ви се случи?
Младото момиче впери в него най-сините очи, които някога бе виждал. Лъскавите й черни коси бяха пуснати свободни и тежко падаха върху крехките й слабички рамене.
— Казвам се Нел Дженингс — отговори тя и после се запъна. — Искам да ви благодаря, господин Камерън. Съжалявам, че ви причиних всички тези неприятности. Трябва да знаете, че няма да мога да заплатя разходите, които сте направил заради мен.
Шон взе един стол от другия край на масата и седна до нея. Явно бе, че това младо създание, почти дете, се затруднява да обясни всичко докрай, но тя сведе очи и продължи:
— Сама съм на този свят и всичко, което бях спестила, баща ми го открадна.
Тя заплака и покри лицето си с ръце. После отпусна глава на гърдите си и продължи с мъка:
— Той ме би. Аз работих много за тези пари и имах смелостта да не му се подчиня, когато искаше да му ги дам. Трябваше да ме пребие, за да ги вземе.
Шон не повярва на ушите си.
— Вие може би имате и други роднини — каза той — някой, който да се погрижи за вас и да ви защити от този звяр.
Нел го погледна и тихо прошепна:
