намери начин да го преживее.
— Нел, ти не знаеш какво говориш — простена той, когато тя свърши разказа си. — Това е невъзможно. Просто е невъзможно.
Чистата любов на Шон към Нел не му позволяваше да повярва, че тя го е предала. Как можеше да бъде възможно неговата мила, нежна съпруга да замисли и подготви разоряването му? Разкритието опустоши душата му и той не продума дълго време, неспособен да повярва на доказателствата, които тя му представи. Когато проговори, в гласа му имаше нечуван до този момент гняв:
— Защо? — попита Шон. — Защо искаше да ме унищожиш?
Нел отвърна поглед. Не можеше да издържи на ужасната болка в очите му, на пълното отчаяние, изписано на лицето му. Той я беше дарил с любов, с дом, с топлина, непознати от нея дотогава, и най-вече с доверие. А какво бе направила тя с тези безценни дарове? Беше ги използвала, за да подготви хладнокръвно разорението му.
Нел гледаше сломения мъж пред себе си и внезапно почувства да я залива вълна от обич към него. Недоумението, изписано на лицето му, късаше сърцето й. Отчаянието я тласна напред, тя се втурна, прегърна го несръчно и се притисна към него.
— Съжалявам — изплака тя, — толкова съжалявам, Шон. Не предполагах, че ще те обикна. Толкова дълго носих омразата в себе си, че не можех да приема любовта ти. Моля те да ми простиш, моля те!
Шон не я чуваше. Гневът му беше толкова силен, че той я отстрани грубо от себе си, без да се замисля я сграбчи за ръцете и я запрати надалеч с такава сила, че тя се удари в отсрещната стена. Глух тътен последва падането и Нел усети пареща болка дълбоко в утробата си. Когато се надигна да извика за помощ, видя, че той е напуснал стаята.
Шон извървя мили, докато се опитваше да преодолее избухналата внезапно омраза към това подло създание, което наричаше своя жена. Съзнанието му прехвърляше всички онези случки, за които Нел бе споменала, цялата й стратегия да го примами и користно да използва неговата любов и всеотдайност. Опитваше се да хвърли вината изцяло върху нея, но не можеше.
За първи път той се погледна с нейните очи — несръчен хлапак, егоистичен и лековерен, и тъй удобен за плановете, които бе кроила от самото си детство. Не беше виновна единствено тя. Таила бе омразата в себе си прекалено дълго време и навикът бе взел връх над нейните желания. Беше се впуснала в тази авантюра не по своя воля. А по-късно, ръководена от интуицията си, не бе издържала. Беше покорена от нежността и любовта му. А накрая бе разбрала, че той не прилича на никой друг, на нито един от мъжете, които бе познавала. Въпреки всичко тя го обичаше.
След като изстрада мъчително всяка своя мисъл и внимателно прецени истинските си чувства, след като Нел бе разкрила същността си, той се запъти обратно към къщи. Първоначалният му необуздан гняв бе преминал и той вече гледаше на нейното признание като желание от нейна страна да му причини болка и да го накаже. Сега тя протягаше към него ръка за помощ, търсеше покой за духа си. Нямаше нужда да му казва нищо повече. Тя би могла да си премълчи и той никога нямаше да узнае. Но Нел бе признала. Защо ли? Дали ненадейното й решение не целеше да заздрави тяхната връзка, за да могат двамата да се обичат безкористно. Шон не беше сигурен, но дълбоко в сърцето си усещаше, че каквото и да бе сторила Нел, той щеше да й прости. Обичаше я много силно и с времето щеше да превъзмогне наранената си гордост.
Бяха минали часове от излизането му и когато се завърна всички в къщата спяха. Той влезе безшумно в спалнята. Вътре цареше пълен мрак и докато търсеше свещ, Шон бе обзет от внезапен страх. Дали не бе избягала? Господи, само да е останала!
Светлината на свещта падна върху тялото на Нел, която лежеше на пода точно така, когато той бе я напуснал. Когато видя локвата кръв под нея, силен вик се изтръгна от гърлото му:
— Боже, какво направих? Какво направих?
Тялото й беше безжизнено. Докато се опитваше да я вдигне, тя простена, клепките й трепнаха и тя бавно отвори очи.
— Не — проплака Нел — не, не ме мести. Бебето ми… Шон, помогни ми…
Гласът й бе толкова слаб, че той едва отгатваше какво иска да му каже. Положи я обратно много внимателно и се втурна да вземе възглавница.
— Сега ще ти помогна, скъпа моя — стенеше той, а очите му се пълнеха със сълзи, беше уплашен. — Ще ти помогна.
Шон изтича до врата и започна да крещи, докато не се появи сънения му камериер.
— Тичай за доктор. Бързо, жена ми умира! Събуди незабавно икономката и й кажи да дойде тук веднага.
Паниката в гласа му принуди камериера да се разтича.
Но вече беше твърде късно да се помогне на Нел.
Шон коленичи до нея и се разрида. Тя се размърда и се опита да каже нещо. Беше толкова безсилна, че само устните й се помръдваха, без да се чува никакъв звук. Тя повдигна с усилие ръка и посочи нещо. После простена отново и Шон отмести погледа си в посоката, която тя сочеше.
Под кринолина й имаше малка купчинка. Шон я повдигна бързо и ахна. Там, на пода, все още с пъпна връв, беше синът му. В този момент в стаята влезе госпожа Лайдън, икономката. Шон извика за помощ. Тя вдигна бързо парче стъкло от пода, взе бебето на ръце и сряза връзката му с майката. После го обърна надолу с главата и го заплеска енергично. Шон стоеше безпомощен с надеждата да чуе плач, но това не стана.
Той се обърна към съпругата си, потънала в кръв, и я притегли към себе си.
— Нел, моля те, кажи нещо! Нел! Не умирай не можеш да умреш, не бива! Обичам те! Имам нужда от теб! Моля те Нел!
Тя отвори очи и този път той успя да чуе гласа й. През хъркащите, задавени звуци едва долови шепотът й.
— Шон, любими мой — тя потърси ръката му, а той взе нейната и я притисна към устните си — приближи се.
Той се подчини и се наведе над нея.
— Съжалявам, Шон — тя се задави. — Никога не съм направила нищо добро в живота си. Но това дете е твое. Давам ти го с цялата си любов, за всичката любов, която ти ми даде.
Нел Дженингс Камерън издъхна в ръцете на мъжа, който я обичаше и когото тя също бе обикнала. Дълбока скръб и ужасяващо чувство за вина обзеха Шон при загубата на обичните му жена и син. Повече от година изтерзаният му мозък блуждаеше и макар да се движеше сред живи, той бе мъртъв. Просто вегетираше като организъм, но не и като човешко същество. Съвестта не му даваше покой. Той не искаше да живее без Нел.
Същата година умря и майка му. Двамата с баща му бяха направили всичко, което бе по силите им, за да го върнат от въображаемия свят, където съзнанието му го бе отвело. Смъртта на майката успя да стори това. С течение на времето, когато започна да се възстановява и да се връща към предишното си здраве, Патрик намисли да му потърси друга съпруга.
Той успя да го убеди, че това ще бъде най-доброто лекарство за болестта му.
Шон не желаеше друга жена, но Патрик се тревожеше и измъчваше толкова за единствения си син, че Шон накрая склони и го остави да действа както намери за добре. Какво значение можеше да има това? Той се съгласи да се ожени за жената, която баща му избере. Би се съгласил да направи всичко, което поискат от него. Не желаеше да взема решения. Изобщо не желаеше да живее, но Патрик Камерън нямаше намерение да загубва сина си, единствения си син, на двадесет и осемгодишна възраст. Той отказваше да гледа как Шон се погубва. Възнамеряваше да му организира съвсем нов живот и се надяваше времето да излекува душата му, която засега бе само поуспокоена.
Шеста глава
Треската отмина. Три денонощия Джойс беше седяла до постелята на Шон. За пореден път тя преживяваше заедно със съпруга си болезнените спомени от първия му брак. Тя научи за това едва когато бяха вече женени. Шон и тя се ожениха през зимата, две седмици след като се бяха запознали. Когато излизаха от църквата на път за Ню Йорк на сватбено пътешествие, земята беше покрита със сняг.
