Джон беше доволен, че прислугата е отпътувала толкова рано. Досега те трябва да бяха пристигнали. Не беше виждал подобна буря от детството си, когато с мъка сдържаше желанието си да изтича навън и да хвърля снежни топки. В такива моменти той си спомняше за Ричард и усещаше силно липсата му. Детството му бе отлетяло прекалено бързо.
След около час госпожа Бейтс изпрати всички да си лягат.
Джон се усмихна и нежно я прегърна. Атмосферата на вечерта бе толкова приятна, че на Кати й се прииска да останат заедно цялата нощ.
Кати се обърна настрани да погледне през прозореца и едва тогава забеляза писмото на Джойс Камерън, което трябваше да даде на Джон. „Господи — простена тя, скочи от леглото и започна бързо да се облича, — забравих писмото!“. Тя грабна една стара черна рокля, принадлежала някога на майка й, и я надяна моментално. Нямаше домашна роба, но дори и да имаше, не би я облякла. Избра черната рокля, защото бе широка и нямаше копчета които да я забавят.
Кати премина през крилото на прислугата и стигна до вратата на Джон. Движеше се много бързо по тъмните коридори и нагоре по стълбите, където цареше пълен мрак. Когато вдигна ръка да почука на вратата, внезапно й хрумна дали няма да бъде по-добре просто да пъхне писмото под вратата. После се сети, че в него може да има нещо важно и тихо почука.
Вратата веднага се отвори и тя си отдъхна, като видя, че не го е събудила. Той беше облечен, само ризата му бе разкопчана до кръста. Виждаше се златистият му тен с проблясващи върху кожата светли косъмчета.
— Надявам се да не ви безпокоя, сър — промълви Кати срамежливо, опитвайки се да сдържа тежкото си дишане.
— Не си бях легнал. Влез — каза Джон и леко я побутна навътре.
Кати не помръдна от мястото си и продължи:
— Има писмо от майка ви. Трябваше да ви го предам, когато се приберете, но забравих. Съжалявам — допълни тя притеснено.
— Добре, влез — Джон повиши глас и се усмихна.
Кати плахо пристъпи напред и той моментално затръшна вратата след нея, за да не влиза студа от коридора в стаята. Кръвта нахлу в лицето на момичето. Дланите й се овлажниха. Тя не беше хапнала нищо на вечеря и сега почувства слабост и замайване. Пое дълбок дъх, подаде му писмото и прошепна:
— Ето го, сър.
Надяваше се Джон да не забележи, че ръката й трепери.
Джон пое писмото и Кати незабавно се запъти към вратата.
— Лека нощ, сър — пожела му тя, без да се обръща.
— Къде отиваш? — попита Джон леко раздразнен. — Никога ли не питаш дали си свободна?
Кати се обърна и се извини. Бузите й пламтяха. Джон кимна в отговор на извинението и с жест я покани да дойде по-близо до него.
— Така и така си тук — започна той меко, — нека да поговорим по един въпрос.
Кати го погледна, за да разбере наистина ли го беше ядосала.
— Не знаех, че искате да разговаряме, сър — отговори тя.
Джон хвърли писмото на майка си върху нощното шкафче, без да го отвори и се приближи. Той не продума, просто я гледаше. Според нея — цяла вечност. Кати бе убедена, че ако той продължава, тя ще припадне. Вдигна глава и го погледна в очите.
— Желаете ли нещо специално? — без всякакъв умисъл попита тя.
Той сложи ръце на раменете й и се усмихна. После заяви:
— Да, ако искаш да знаеш.
И я заведе, хванал ръката й, до малкото диванче в средата на стаята.
— Седни, скъпа. Трябва да ти задам няколко въпроса.
Кати недоумяваше за какво ще я разпитва сега и какво иска да узнае от нея точно тази вечер. Не можеше ли да почака до сутринта? Би могъл да направи това и по-рано, когато бяха в салона.
Той седна до нея и я погледна в очите.
— На колко си години? — и пристъпи близо до нея.
— През пролетта ще стана на осемнадесет — отговори Кати бързо. Не смееше да повдигне очи. Беше забила поглед в скута си.
— Погледни ме — заповяда й той.
Тя вдигна глава и очите им се срещнаха.
— Имала ли си интимни отношения с мъж? — попита я нежно.
Все едно й удари шамар. Дали бе разбрала правилно думите му. Защо й задаваше толкова личен въпрос?
Тя заекна и силно стисна пръстите си, но продължи да го гледа. Чувстваше по някакъв необясним начин, че отговорът е изключително важен за него. Овладя се бързо и отговори колкото може по-спокойно:
— Не, сър.
Джон сведе поглед и се облегна назад. Развърза обувките си.
Кати се надигна. Беше решила, че повече въпроси няма да има. Но Джон я задържа за ръката и отново я накара да седне на дивана. Пръстите му се стегнаха и тя пак се изчерви.
— Кати, ще ми позволиш ли да те любя? — попита той нежно. — Много ми се иска да те имам в ръцете си.
Кати скочи на крака и се втурна към вратата. Не можеше да повярва на ушите си. Когато го беше попитала дали желае нещо специално, той бе казал „Да!“. Тя изпадна в паника. Веднага разбра, че специалното нещо бе самата тя.
Той я застигна и малко грубо я върна обратно в стаята.
— Не обичам да губя време, когато си наумя нещо — каза рязко. — Нали не мислиш, че съм решил това ей сега? Повярвай ми, обмислях го много внимателно. Това, което желая, си ти, скъпа моя.
Кати едва си поемаше дъх. Ушите й бяха чули, но съзнанието й отказваше да приеме. „Това е невъзможно!“ — простена тя и се дърпаше към вратата.
Но той не я пусна. Тя искаше да извика, но си спомни, че тази част на къщата е празна. Крилото на прислугата беше толкова отдалечено и вратите плътно затворени поради студа, че никой нямаше да я чуе.
Кати се втурна към междинната врата за съседната стая и трескаво се опита да я отвори. Беше заключена и тя застина на място. Вдигна глава и дълбоко пое дъх. „Сигурно сънувам — помисли си тя, почти не на себе си. — Това не може да бъде истина!“.
Джон я гледаше и погледът му омекна. Изражението му бе тъй странно, че я накара да потрепери.
— Ти ще ми принадлежиш много пъти преди нощта да свърши — прошепна той и тръгна към нея.
Първо свали ризата си и я захвърли на пода. Кати наблюдаваше движенията му, докато той бавно разкопча панталона си и го изрита от краката си. Очите му се стесниха като на котарак, който бавно се приближава към жертвата си. Беше останал по бельо. Хвана треперещото й тяло и го придърпа към огъня.
— Не можете да направите това! — изплака Кати. — Моля ви, не го правете!
Той сякаш не я чуваше. Когато гърбът й се опря плътно о стената, той я обви с ръце и силно я притисна към себе си. Тя се задърпа с всички сили, но прегръдката му се затегна. Кати мяташе глава като обезумяла. Все още вярваше, че той ще я пусне да си отиде.
Джон я хана за косата, опъна я жестоко назад и впи устни в нейните. Тя се бореше да се освободи, гърчеше се и го риташе по краката. Той вдигна за миг глава и после я заклещи до стената. Така тя не можеше да помръдне. Едрото му тяло прегради единствения й път за бягство.
Изтощена, Кати спря да се съпротивлява. Почувства, че ще припадне, ако борбата им продължи. Сърцето й лудо биеше, съзнанието й се замъгли. Джон отново приближи лице към нейното и горещите му устни плътно притиснаха нейните.
Докато той я целуваше опитно и страстно, тя усети някаква непозната тръпка да разтърсва цялото й тяло. Джон вдигна глава и я погледна в очите.
