Джон влезе в кухнята през задната врата. Лицето му беше силно зачервено, а очите насълзени от студения вятър. Когато той се появи, Кати и госпожа Бейтс се изправиха.
— Радвам се, че се върнахте, господин Джон — каза топло възрастната жена. — Баща ви и майка ви заминаха за Ню Йорк и ще постоят там няколко месеца. Не можаха да ви изчакат заради бурята. А и вие май едва се разминахте с нея. Съблечете сега тези мокри дрехи и слезте при нас да пийнете топъл шоколад. Ще ви сгрее.
Тя седна отново и добави:
— Ще запалите ли сам огъня в стаята си? Аз не се справям много добре с тази работа.
Джон погледна пълната дама и кимна. По устните му се появи лека, насмешлива усмивка, а очите му блеснаха:
— Да, госпожо — отговори той добродушно. — Още нещо, госпожо?
Госпожа Бейтс, смутена от проявената фамилиарност, бързо се извини. В присъствието на господарката тя никога не би си позволила да го помоли да свърши нещо, което беше нейно задължение.
— Не ми се извинявайте, госпожо Бейтс — каза Джон и прегърна милата жена, която познаваше още от дете. — За мен ще бъде удоволствие да ви услужа сега, когато ръцете ви са толкова къси.
Госпожа Бейтс се усмихна и притисна Джон към едрото си тяло. После каза вежливо:
— Много мило от ваша страна, господин Джон. Вие сте добро момче!
Той се засмя и тръгна към вратата. Не обърна никакво внимание на Кати. Тя се засегна от явното му пренебрежение.
— Аз ще запаля огъня — предложи младата жена. — Не е нужно вие да се товарите с това, сър.
Тя взе големия кибрит от камината.
— Не, Кати — възпротиви се госпожа Бейтс, — ти ми трябваш тук. Господинът ще се справи.
Джон не каза нищо. Просто се пресегна, издърпа кутията от ръцете на Кати и изчезна в тъмния коридор между крилото на прислугата и своята стая. Върна се бързо, тъкмо когато Кати зареждаше масата за него в трапезарията.
— Остави това, Кати — каза той и помете покривката с рязко движение. — Нямам намерение да се храня тук съвсем сам. Тази вечер ще вечерям с дамите. Кажи на госпожа Бейтс да постави още един прибор в кухнята и ела в малкия салон. Имам нещо за теб.
Откакто се беше върнал от Англия, Джон не беше разговарял с нея, освен когато й даваше нареждания. Струваше й се, че от известно време нарочно я избягва и не можеше да разбере защо.
Кати уведоми госпожа Бейтс за желанието му да вечеря в кухнята, изми лицето и ръцете си и отиде направо в малкия салон зад дневната. Когато почука на вратата, усети, че не й достига въздух.
— Влез, Кати — обади се Джон отвътре.
Тя влезе и забеляза, че в голямата камина гори огън. Джон се беше настанил в едно от големите синьо-бели кресла до камината и протягаше крака към огъня.
— Много е студено тук — каза Джон и се усмихна. — Ще трябва време, за да се затопли. Седни тук.
Джон посочи другото кресло и Кати нервно седна до него. Няколко минути той остана мълчалив, загледан в огъня, след това се наведе и извади от джоба си малка бяла кутийка.
— Вземи, това е за теб.
Никога през живота си Кати не беше получавала подарък. Тя недоумяваше защо господарят на къщата й подарява нещо. Изражението на лицето й се промени. Тя силно се изчерви.
— Аз, аз… какво е това? — попита го плахо.
— Ами отвори кутийката и ще разбереш — окуражи я Джон.
Кати отвори кутийката и извади две прекрасни шнолички от черупка на костенурка.
— О! — възкликна тя, изненадана от изяществото им. — За мен ли са?
Тя вдигна очи и срещна погледа му.
— Със сигурност не са за мен — ухили се Джон.
Кати не знаеше какво да каже. Беше я поставил в неловко положение. Сърцето й лудо затупа. Как трябваше да постъпи?
Тя се изправи и леко се усмихна.
— Благодаря ви за чудесния подарък, сър. Това ли е всичко?
Усети, че трепери и поиска да побегне.
— Не, това не е всичко — отговори той и се надигна. — Преди време попилях всичките ти шноли на плажа. Съжалявам за небрежността си. Бих искал да носиш тези.
Това бе толкова отдавна, че Кати беше забравила. Тя извади шнолите от кутийката и внимателно ги разгледа.
— Разкошни са — каза тя и се усмихна топло. — Не биваше да го правите. Нямах нужда от тях.
Усети, че се отпуска.
— Аз пожелах да ти ги купя — отговори Джон. — Радвам се, че ти харесват. Свали шнолите, които са в косата ти, и ми позволи да видя как ще изглеждат тези.
Кати не помръдна. Джон се пресегна нетърпеливо и започна сам да ги сваля. Косата й падна тежко върху раменете, когато и последната шнола беше свалена, и преди тя да успее да вдигне ръце, Джон вече беше издърпал новите от пръстите й и ги поставяше от двете страни на главата й.
Завладяващата му близост я смути. Дълго време той дори не я бе заговарял. Тя даже си мислеше, че сигурно е забравил времето, когато бяха заедно.
— Така е много по-добре! — каза Джон. — Ела по-близо.
Кати се подчини. Той хвана брадичката й и повдигна лицето й към своето. Сърцето й заби в очакване какво ще направи.
— Много си хубава — прошепна Джон, — а косата ти е прекрасна. Предпочитам да я гледам пусната свободно вместо така строго прибрана назад.
Той взе ръката й, измъкна от нея кутийката и я захвърли на масичката до него.
— Защо трепериш?
Плахостта й го забавляваше. Кати се изчерви отново и отмести очи от настойчивия му поглед.
— Не знам — беше искрена. — Редно ли е да приема този подарък?
Тя го погледна пак. Джон отметна глава и гръмко се разсмя.
— Колко си невинна — каза той и поднесе ръката й към устните си. — Няма да те тревожа повече и очаквам да ми благодариш, както е редно, макар да имах други намерения. Хайде да вървим да вечеряме! А отговорът на въпроса ти е: Да, можеш да приемеш подаръка.
Той стана сериозен. После духна газената лампа и Кати се усмихна на себе си в тъмното. Ако не бе толкова нервна, помисли си тя, Джон вероятно щеше да я целуне. Когато я хвана за ръката и я поведе към кухнята, стана й топло и приятно.
Кати лежеше на леглото, загледана в познатата синьо-бяла драперия. Не можеше да заспи. В главата й се въртяха хиляди мисли. Вечерята беше преминала много приятно.
Сади, готвачката, беше приготвила заешко задушено със сушени моркови, целина и едро нарязани картофи. Това бе любимото ядене на Кати, но от вълнение не можа да му се наслади.
Госпожа Бейтс беше направила сладкиш с тиква и всички много се смяха, когато тя го покри с толкова сметана, че парчето се загуби под нея.
Когато Кати и Джон влязоха в кухнята — тя с пуснати коси и с нови шноли — госпожа Бейтс ги изгледа. Кати бе сигурна, че ако не бяха заедно с Джон, възрастната жена щеше дълго да я напътства. При това положение обаче, тя само поклати неодобрително глава и промърмори нещо неразбрано, докато се настаняваше на стола до огнището в очакване на вечерта. Кати сервира толкова неумело, сякаш го правеше за първи път.
Мястото й бе до Джон, но тя не можа да седне. Първо трябваше да поднесе задушеното после хляба напитките и всичко останало, и седна, когато другите почти се бяха нахранили.
Госпожа Бейтс я покани няколко пъти, но Кати клатеше мълчаливо глава и мънкаше, че не е гладна.
След вечеря раздигнаха масата и се преместиха в дневната, за да погледат навън през големите прозорци. Валеше силен сняг, а вятърът блъскаше вратите толкова яростно, сякаш искаше да влезе вътре.
