— Виждам, че за първи път те целуват истински — той се ухили. — Нищо, аз ще те науча.
Кати се бе вцепенила. Искаше да се бори, да се освободи от него, но не можеше да заповяда на тялото си да действа. Като че бе парализирана. Страхът ли бе направил това с нея? Не можеше да си отговори. Знаеше само, че Джон иска от нея нещо, за което не беше подготвена. По бузите й се стичаха сълзи.
Още веднъж той вдигна глава и пусна косата й. Не я остави да си тръгне, както тя си помисли, а прошепна дрезгаво в ухото й:
— Не се съпротивлявай, Кати. Моля те!
Беше много силен. Този път направо я вдигна на ръце. Целуваше я страстно по устните, по шията и раменете, по раната, която сам бе превързал. Дишаше тежко. Заля я някаква топла вълна.
Той беше прав. Никога не беше целувана. Лекото докосване на неговите устни не можеше да се нарече целувка. Всъщност тя дори не беше виждала влюбени да се целуват. Вярно, виждала бе госпожа Даниълс да целува съпруга си, но никога така, както Джон я целуваше в този момент. Отново усети стегнатото му, мускулесто тяло върху своето. Силите й внезапно се върнаха. Тя рязко отлепи устни от неговите и впи зъби в брадичката му.
Джон за втори път я хвана за косата и дръпна главата й назад. Тя простена от болка. Заблъска го яростно и когато успя да се освободи, той избухна в смях. Държеше я здраво за косите, малко отдалечена от него и със свободната си ръка полипа раничката от острите й зъби. Погледът му беше трескав. „Той е луд! — помисли Кати съкрушена. — Не мога да избягам от него.“
Той я дръпна силно назад и с бързо движение разкъса черната й рокля по цялата й дължина. Кати беше толкова ужасена, че не можа да помръдне. Джон отново я сграбчи в силната си прегръдка.
— Имаш прекрасно тяло, скъпа моя — гласът му беше дрезгав и възглух. — Прекалено хубаво, за да го криеш под тази отвратителна рокля. Искам да те видя цялата.
Тя цялата трепереше. Досега Джон се бе държал нежно и почтено с нея. Какво го бе променило? Как бе възможно да прави с нея такива ужасяващи неща?
— Моля ви, умолявам ви — стенеше тя. — Пуснете му да си отида.
Обезумяла, тя протягаше ръка, опитвайки се да вдигне нагоре разкъсаната си рокля. Но той пак я притисна, този път така, че да не може въобще да помръдне. Единственото нещо, което усещаше от себе си, бяха очите. И от тях се стичаха едри сълзи, без тя да издава нито звук.
Джон изтръгна парчетата плат от ръцете й и ги хвърли обратно на земята. После прокара ръка по гърба й. Наслаждаваше се трепетно на нежната й кожа. Тя го погледна в очите и той я целуна. Кати не отдръпна устните си. Ласките му отнемаха силите й, а Джон бе толкова опитен, че тя дори разтвори устни. Той моментално ги облада, както смяташе да обладае и нея. Страстта му нарастваше и целувките му ставаха все по-настойчиви и властни. Желанието му започна да завладява и нейното недокосвано досега тяло.
— Умолявам ви — извика Кати за пореден път, когато той отново впи устни в нежното й рамо. — Моля ви! Не можете да ме гледате и да се допирате до мен така, това може да прави само един съпруг.
Джон отстъпи леко назад и гръмко се разсмя.
— Боже, колко си наивна, мъничка моя — каза той. Опитваше се да спре смеха си. — Аз те искам и ще те имам. Ако е необходимо, ще се преобразя в твой съпруг, просто за момента.
Той не изчака да му отговори. Прегърна я, направи две крачки и с едно единствено бързо движение я хвърли върху леглото. Преди тя да успее да издаде звук, той легна върху нея, закри устата й с ръка и зашепна в ухото й:
— Не се опитвай да избягаш от мен, сладка моя. Аз съм господаря тук, а ти скъпа моя, си моя собственост. Няма кой да ти помогне, а аз няма да те пусна, докато не ми позволиш да те любя. Много те желая и само, ако се отпуснеш, ти също ще ме пожелаеш.
Джон махна ръка от устата й, но преди тя да проговори, той отново я зацелува, този път тъй диво, че тя не можеше повече да мисли. Разтваряше устните й и проникваше дълбоко навътре. На Кати й се стори, че ще я погълне. Тежкото му тяло я притискаше към мекия, пухен дюшек и тя усещаше напрегнатите му мускули.
Той освободи ръцете й под тялото си, но тя не го удари. Дори в състоянието, в което се намираше, Кати си даваше сметка, че не може да се бори с него. Не можеше да го отклони от намеренията му. Един поглед към лицето му я убеди в това. Връщане назад нямаше. Той изглеждаше безумен. Държеше я здраво, галеше гладката й като сатен кожа, тя усещаше горещите му целувки по гърдите си и дразнещите движения на езика му.
Дишането му се учести. Той лекичко захапваше устните й и нежно ги смучеше. Изведнъж някак си се изпъна и страстта му стана по-различна. Търсещите му ръце докопаха най-после голото й тяло.
Кати се вдърви. „Господи — ридаеше в себе си, — как да избягам от този демон?“. Нямаше изход. Той вдигна глава и издърпа нагоре ръцете й. Тя го погледна умолително. Лицето му беше потно. Очите му потъмняха и плувнаха във влага. Той мълчаливо я прегърна, спря да се движи и се взря в изплашените й очи. Тя мърмореше почти в несвяст:
— Това не може да ми се случи!
— Млъкни! — заповяда й Джон. — И ме слушай!
Кати притихна. Промяната в гласа му я стресна. Той улови погледа й и сега зашепна много нежно:
— Мога да те обладая веднага и ще се почувстваш много нещастна. Зная, че първия път може доста да те боли, ако не ми помогнеш. А сега, бъди добро момиче и ми помогни. Ще бъда много нежен, ако не се противиш.
Странният блясък в очите му гаснеше. Все още дишаше тежко, но вече по-равномерно и не беше така настойчив, както преди малко. Тя разбра, че е обречена.
Беше прикована към леглото от мъж, два пъти по-едър от нея, страстно възбуден и решен да я обладае. Можеше да се бори и тогава той щеше да стане груб и да я нарани. Можеше да го остави да прави с нея, каквото си поиска, и тогава той бе обещал да бъде нежен. Можеше да избере едно от двете. Нямаше никаква надежда да я пожали и освободи — в това беше абсолютно сигурна.
Джон напрегнато я гледаше. Тя знаеше, че очаква отговор от нея.
— Ще опитам — прошепна Кати. — Но… — тя замълча.
Не можеше повече да разсъждава. Нямаше защо да се страхува да не й се случи това. Беше дала съгласието си.
Джон се усмихна. Усмивката му бе ленива, топла и интимна. Тялото му се освободи от напрежението.
— Толкова те желая, Кати — шепнеше той страстно, — не искам да ти причиня болка.
Сега вече Кати не знаеше какво ще последва. Джон я галеше с любов и целувките му бяха ласкави и успокояващи. Нямаше защо да бърза. Тя бе приела условията му и той ще удържи на думата си. Колкото и силно да я желаеше, щеше да бъде нежен и внимателен.
Шепнеше нещо в ухото й. Тя се опита да го разбере, но не можа. Беше нещо безсмислено. Тя неволно се отпусна под нежните му ласки.
— Прегърни ме — промълви той.
Кати обви ръце около широкия му гръб, сякаш само бе чакала да я помоли. Целувките му предизвикваха непознати усещания. Тя се почувства слаба. Обземаше я някакво чувство, различно от страха. Усети, че го милва по гърба. Ръцете й се спускаха надолу, докъдето се осмеляваше. Чу го да се задъхва от удоволствие и това я насърчи. Главата й се замайваше. Забрави коя е и къде е. Опита се привидно да се бори със собственото си чувство, но не успя. Тя също го желаеше!
Ръцете й го притискаха. После осъзна, че отвръща на целувките му. Разтвори устни да поеме настойчивия му език. Той внимателно и умело проникна в нея. Заля я топла вълна. Джон се наслаждаваше на удоволствието й. Той я милваше нежно като опитен любовник.
— Скъпа — стенеше той, — обичай ме!
И Кати бе увлечена от мощна вълна на страст.
Осма глава
Кати тихо отвори вратата на стаята си. Влезе бързо и заключи след себе си. Носеше разкъсаната си рокля. Беше отпусната. Чувстваше се ужасно от случилото се. Най-лошото от всичко бе, че всъщност сама
