Кати остана в леглото през целия ден. Нямаше сили да стане. Не беше изморена, но при мисълта за среща с някого я побиваха тръпки и тя дръпваше завивката чак до брадичката си. Искаше й се да стане невидима. Не можеше да се примири с факта, че сега е собственост на Джон. Той бе притежавал тялото й и тя никога повече нямаше да бъде момичето, което беше едва вчера сутринта. Тогава беше чиста, чиста и невинна. Сега… е, за това, което бе сега, тя не смееше да мисли.
Смъртта на майка й бе мъчително изпитание, но тя се бе опитала да забрави миналото, след като дойде да работи и живее в къщата на Камерън. В обърканото състояние, в което изпадна сега, паметта й отново я върна назад и тя не само си спомни, а сякаш пак преживя минали събития, които я бяха довели до това положение.
Кати видя малката, бяла къща на границата на Седърууд, спокоен, с малко население градец на Лонг Айлънд, където бе отрасла заедно със сестрите си Джийн и Джоан. Като че ли беше вчера. Майка им обясняваше, че баща им е жив и ги обича, но не може да живее заедно с тях, защото вече бил женен, когато те се родили. Като всички малки деца и те задаваха въпроси и получаваха точно тези отговори, които ги караха да се чувстват толкова сигурни, сякаш имаха нормално семейство с двама родители. Хедър Маршъл никога не бе споменала думата „любовница“ пред някое от момичетата, отчасти поради това, че бяха прекалено малки да разберат връзката й с мъжа, който ги издържаше и отчасти поради отвращението си към тази дума, която се опитваше да изхвърли от съзнанието си години наред.
Хедър беше красива жена. Бе изключително добра домакиня и всъщност бе принудена да бъде любовница, което считаше безнравствено, едва след като се бе убедила, че не може да се омъжи за мъжа, когото обича.
Кати беше най-голямата от дъщерите, родени от тази незаконна връзка. Беше руса и дребничка, а очите й бяха сини като яйца на червеношийка. Беше мила и добра по природа и почти винаги в добро настроение. Много малко й трябваше, за да се разсмее и също толкова малко, за да се разплаче.
Като дете тя не обичаше мъжа, който обсебваше времето на майка й. Всичките й приятелки имаха по двама родители и тя непрекъснато се надяваше, че нещата ще се променят и всички те ще станат истинско семейство. Същевременно се опитваше да разбере причините за поведението на баща си.
Понякога, събрала достатъчно кураж, Кати се промъкваше и подслушваше на вратата на салона. Харесваше й да слуша гласа на мъжа, който бе неин баща и винаги се опитваше да си го представи.
Всички в Седърууд мислеха, че Хедър е изоставена от съпруга си, когато децата й са били още бебета. Тя живееше с надеждата, че тайната й ще остане неразкрита. Хедър имаше само една приятелка, с която споделяше всичко — съседката Каролин Даниълс.
Нито едно от момичетата не ходеше на училище, нито пък имаха гувернантка. Хедър беше обяснила на Кати, че учението е за богатите, а те не бяха такива. И затова трябваше да са доволни, че са успели да овладеят в къщи други умения, много по-важни за една жена — бъдеща съпруга и майка.
Когато порасна, Кати започна да се пита, дали майка й наистина считаше, че да умееш да четеш и пишеш е безполезно, че това е необходимо само на много богатите, или просто се страхуваше от въпросите, които щяха да задават на децата в училище. Но каквито и да бяха причините. Кати трябваше да се задоволи с уроците по варене на конфитюри и желета и умението да шие изящно.
В онази последна нощ, когато баща й посети майка й, разговорът в салона беше различен. В гласа на бащата се усещаше напрежение, а майка й очевидно бе уплашена. Тя ги слуша дълго време. Не можеше да разбере нищо от думите им, но се уплаши, защото не можеше да помогне с нищо. Те не споделяха с нея проблемите си, нито пък съвместния си живот. Това й причиняваше болка, която не минаваше с напредването на годините.
На следващата сутрин Кати и сестрите й узнаха неща, които щяха коренно да променят живота им.
— В страната се води война, момичета — започна Хедър с треперещ глас. — Баща ви заминава на фронта и ние ще трябва да се справим без помощта му за известно време. Баща ви ми обясни, че президент Линкълн се е опитал да разреши противоречията между Севера и Юга, но военната намеса се оказва неизбежна.
Хедър ходеше напред-назад из кухнята и кършеше ръце. Кати разбра, че тя се опитва да скрие страха си пред възможността да остане съвсем сама. Момичето усещаше, че без този човек, когото ненавиждаше, те ще се чувстват по-добре. Майка им щеше да им принадлежи изцяло и нямаше да се налага да я делят с никого.
Кати веднага се упрекна, че е толкова себична и помоли господ да й прости. Тя не знаеше защо майка й толкова обича мъжа, който е станал техен баща, но по някакъв начин разбираше, че любовта им е много силна.
Десета глава
Хедър Маршъл беше горда и много религиозна жена. Тя работеше упорито, за да осигури на дъщерите си уютен дом и едновременно намираше сили да се усмихва и да изглежда щастлива, при все че истински страдаше от тайната си връзка. Животът на любовница вместо този на съпруга противоречеше изцяло на нейните разбирания и съвестта й непрекъснато я терзаеше.
Когато започна връзката си с Хенри Рамзи, тя бе едва шестнадесетгодишна. Беше дошла в Седърууд след смъртта на майка си и повторната женитба на баща си. Втората му жена беше стара мома, която живееше с мисълта, че не е красива. Затова беше настроена враждебно и се държеше жестоко с красивата си доведена дъщеря и не одобряваше нищо, което момичето вършеше. Често я унижаваше и само след шест месеца съвместен живот успя да убеди бащата, че не могат да бъдат щастливи, ако Хедър не напусне дома им.
Уилям Маршъл, уморен от споровете с новата си съпруга, реши да разреши временно въпроса като изпрати дъщеря си при своята сестра да се грижи за нея, докато той успее да успокои жена си и след това да я приберат отново у дома.
Първата зима, която Хедър прекара далеч от къщи, бе истинска катастрофа. Леля Хети се оказа себична и взискателна жена, която се отнасяше към нея като слугиня, а не като племенница. Хедър най- добросъвестно изпълняваше работата, която й възлагаше — чистеше, переше, готвеше и се грижеше за градината, докато накрая се чувстваше толкова изтощена, че вечер падаше в леглото от умора, без да може да отдели минута време за себе си. За нещастие обаче, отнеха й дори утехата на съня. Будеха я системно нощем, за да й обясняват, че тя е само един товар и дори собственият й баща не я иска. Започна да се чувства все по-несигурна. Нямаше си никой на този свят, който да я обича и една нощ тя избяга с надеждата, че Бог ще поеме съдбата й в свои ръце и ще я насочи към някой, който да я обикне.
Беше тъй разстроена от думите на леля си, че тичаше по пътя до пълно изтощение, без да се замисли, че няма къде да отиде. Осъзна, че е сама, изплашена и безпомощна да се погрижи сама за себе си. Не беше взела нищо и само след три дни взе решение да сложи край на живота си.
Като знамение точно тогава срещна Хенри Рамзи. Не беше слагала залък в устата си от два дни, беше спала само в купи сено, а беше и мръсна от бурята предишната нощ. Вече не се надяваше на нищо, когато го видя да се носи към нея върху огромния си кон.
Беше се свила в една падинка в подножието на хълм. Избра си това място, защото пътят, който минаваше наблизо, бе доста пуст. Едва бе успяла да се измъкне от двама пияни фермери през нощта и бе решила по-скоро да умре, отколкото да рискува да потърси повторно помощ. Дали защото видя, че се отнася с внимание към коня си, или това просто беше намеса на съдбата, но тя реши да протегне ръка за подкрепа за сетен път. Оправи одрипавялата си рокля, приглади косата си и тръгна към него. Нещо й подсказа, че не греши.
Хенри Рамзи изпита състрадание към безпомощното създание, застанало на пътя му. Той беше заможен и влиятелен човек и положението му не позволяваше да заведе момичето у дома си. Вместо това той я заведе в къщата на своя коняр. Там тя срещна Каролин Даниълс.
Каролин беше много по-възрастна от Хедър, омъжена, с двама сина. Тя не беше богата, но това не й попречи да приеме бездомното момиче и в къщата, и в сърцето си.
Хенри я посещаваше всеки ден и никога не идваше с празни ръце. Той носеше храна и дрехи за Хедър. Беше ведър и добър човек и проявяваше истинска загриженост за съдбата й. Той увеличи надницата на коняря си, за да поеме част от разходите и така подсигури на Хедър дом при семейството на Каролин за
